Как се дои летище

Печелившите държавни дружества в нашата страна отдавна са се превърнали в хранилки за определени фигури, частни фирми, а чрез тях и за различни партии. Знайни и незнайни бизнесмени, с протекцията на началници-фойерверки, богатеят за сметка на държавата, отклонявайки с нагласени обществени поръчки милиони левове в „правилната“ посока. А после всички уж се чудят защо това или онова държавно предприятие влошава финансовите си резултати от година на година. Христоматиен пример в това отношение се оказва „Летище София“. Броени дни след като пое неговото ръководство, назначеният от служебното правителство нов изпълнителен директор Пламен Станчев обясни какво се е случвало с харчовете на най-големия ни международен аеропорт.

Проверките са установили, че в периода от 2012 до 2016-а умишлено е забавено провеждането на обявени публични процедури за възлагане на различни поръчки за големи суми. За потенциални изпълнители са набелязвани конкретни фирми и с тяхно съдействие са изготвяни технически задания със специфични изисквания. Разчитало се е, че останалите кандидати от съответния бранш няма да имат време да обжалват условията поради извънредно кратките срокове за подаване на документи и заложените дискриминационни изисквания да останат скрити. Абсолютно неоснователно значителна част от търговете са обявявани по специален ред, което силно е ограничавало възможностите за свободна конкуренция, а цените, на които са се сключвали договорите за изпълнение, са били значително завишени. Повечето от поръчките са на ръба на законността и затова за много малко от тях може да се каже, че са целесъобразни.

Един от най-пресните примери е свързан с изграждането на нова скоростна пътека за рулиране между рульожките „D“ и „E“. Нейната стойност е 8.348 млн. лева. По този повод на 9 декември 2015-а е изпратена покана до трите фирми, с които по-рано, на 1 февруари 2013-а, е сключено рамково споразумение за строително-ремонтни работи – „ГБС и Партньори“ ДЗЗД, Обединение „Хидрострой – Саплат“ ДЗЗД и Обединение „Трейс Еър“ ДЗЗД. На 9 февруари 2016-а за изпълнител е избрано обединението, оглавявано от ГБС. През май същата година ръководството на летището е информирано, че заради заявените нови полети на авиокомпания „Райънер“ натоварването ще се повиши значително и „възможностите за изпълнение на строително-монтажните работи намаляват чувствително, което води до обективна невъзможност да бъде изпълнена поръчката, без това да доведе до затруднения на полетите, например забавяне или създаване на опасни предпоставки за инциденти“.

И затова процедурата е прекратена с решение N521 от 14 октомври 2016-а. Но странно защо, без да са настъпили каквито и да било промени в обстановката на аеропорта, месец по-късно – на 15 ноември, тогавашният изпълнителен директор Христо Щерионов се съобразява с жалбата на „ГБС и Партньори“, отменя собственото си решение и дава разрешение за сключване на договор с избрания изпълнител и започване на строителството.

Отделно „Летище София“ сключва на 5 октомври миналата година и контракт с обединението „Трейс Еър“ за сумата от 6.76 млн. лева. Той е за разширяване на перона северно от пътеката за рулиране „J“ за бизнес авиацията. Но и в този случай „пороци“ не липсват. Въпреки значимата инвестиция при започването на процедурата не е направена задълбочена фактическа аргументация за необходимостта от подобен проект. Записано е единствено, че нарастващият трафик на бизнес авиацията обуславя необходимостта от увеличаване на броя на самолетните места. Няма конкретен анализ на положението към момента и на тенденциите в бъдеще. И досега не са представени данни, че съществуват затруднения при обслужването на тези самолети. Не е извършена и оценка на очакваната възвръщаемост на инвестицията, нито са посочени бизнес рисковете, свързани с начинанието. А за капак на всичко сумите по договора са изплатени предварително, което е явно нарушение на сключения договор и облагодетелства неправомерно изпълнителя.

Заслужава внимание и начинът, по който „Летище София“ си е доставяло гуми за специалното си оборудване и за автомобилите. Това е ставало съгласно рамково споразумение № 100-Д-146, сключено още на 16 юли 2012-а с „Диана“ ООД и „Ауто груп-5“ ООД. Голямата благодат от него обаче е била за първата фирма. Справка в регистъра за обществените поръчки показва, че тя е сключила общо девет договора за доставка на гуми. Първият е с дата 5 октомври 2012-а и е за общо 180 гуми срещу 34 791 лева. На 22 януари 2013-а, пак на „Диана“, са поръчани 524 гуми за 143 823 лв., на 10 април следва още една доставка – 394 броя за 148 623 лв., а на 8 юли 2013-а са поръчани още 12 бройки за 1123 лева. На 27 ноември същата 2013-а следва нов контракт с „Диана“ – 337 гуми за 167 557 лв., на 10 юни 2014-а са поискани още 296 за 39 062 лева. Поръчките продължават да валят и през 2015-а. На 23 януари е подписан договор за още 146 гуми за 17 222 лв., а на 7 юли са поръчани нови 382 за 105 753 лева. Последният договор на „Диана“ е подписан на 28 декември миналата година. Поръчани са 498 гуми за 83 999 лв., като интересно защо в условията за качеството на доставката е оставена вратичката да се пласират по-стари гуми – произведени след 1 юни 2015-а. Прави впечатление и голямото количество летни гуми в тази поръчка.

Като теглим чертата, излиза, че за няма и пет години столичното летище е купило общо 2769 гуми, за които е платило близо 750 хил. лева. Голям процент от тях са предназначени за стандартните автомобили, ползвани от шефовете и персонала, които според списъка със сключените застраховки са под 70 – или за пълна подмяна на гумите им са нужни около 280 бройки. И всичко това, при положение че на 16 март 2012-а е подписан договор с „Мото Пфое“ за доставката на 20 нови коли срещу 411 899 евро (без ДДС), а на 20 юни 2014-а е сключен контракт и с „Литекс Моторс“ за още 13 автомобила на стойност 266 хил. лева. А както е добре известно, новите автомобили се закупуват с нови гуми и поне две години няма необходимост от замяната им.

Колко може да струва изграждането на 180 метра ограда от обикновена пластмаса, наречена… радиопрозрачна? По договор, сключен с „ЛОГ – Сиберия“ ЕООД, за тази цел летището е броило 398 620 лв. без ДДС, или всеки метър излиза по 2000 лева. Затова и с право служители я наричат „златната“

Само за сравнение, средната цена на оградата, издигната по границата ни с Турция, е между 300 хил. и 800 хил. лв. на километър или между 300 и 800 лв. на метър!

Абсурдно стои и публичната покана за доставка, въвеждане в експлоатация и гаранционен сервиз на един лоудер – машина за товарене и разтоварване на стандартни контейнери и палетизирани товари. Прогнозната цена не е уточнена, но според специалисти в авиобранша тя е не по-малка от 500 хил. евро. По-любопитното е, че предишното ръководство на аеропорта купува толкова скъпоструваща машина, при положение че дейността по наземното обслужване се осъществява предимно от конкурентните частни оператори. Самите бивши шефове постоянно повтаряха, че основната причина за драстично намалялата печалба на дружеството е загубата на пазара по наземно обслужване.

На 17 юни 2013-а пък е сключен договор с „ГБС и Партньори“ ДЗЗД за над 380 хил. лв. (без ДДС) за обработката с полимербитумна паста на фугите и пукнатините по пътеките за рулиране и перона, пистата и свързващите пътеки на летището. Нищо че „Летище София“ има собствена машина за обработка на фуги и пукнатини и е в състояние да свърши тази работа със собствени сили.

В графата с интересните контракти може да сложим и подписания на 24 август 2015-а с бургаската строителна фирма „Интеркомплект – Г“. Той е за доставката на 880 т антиобледенителен продукт – карбамид, предназначен за обработка на пистата, пътеките за рулиране и перона. Общата предложена цена за него е 518 496 евро, а срокът – четири години. Тоест, договорената цена за тон от посочения продукт е 588 евро, или над 1100 лв. по курса на еврото. Но, ако човек се поразрови малко в офертите за предлагане на карбамид по борсите у нас, ще види, че цената му се движи около 550 лв. без ДДС. Карбамидът е борсова стока, поради което буди недоумение и дългият срок на договора. От друга страна, той е ефективен като антиобледеняващо средство до температура от -7 градуса. А тази година температурите дълго време се задържаха под -10 градуса, което изисква използването на други антиобледенителни препарати.

Друга сделка на „Летище София“ е с „Технотерм Сервиз“ ЕООД. Тя е от 27 февруари 2015-а и е за абонаментно поддържане на водогрейни котли. Тя е за скромната сума от малко над 79 хил. лв., но прави впечатление името на собственика на частната фирма – Даниел Велчев, син на Красимир Велчев – една от знаковите фигури на ГЕРБ.

За договорите за доставка на хигиенни материали, за купуване на снегопочистващи машини и извозване на сняг, за юридически услуги, купуване на нови монитори и т.н. „БАНКЕРЪ“ вече е писал. Всички тези процедури сега проверява Сметната палата.

Източник: http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/kak-se-doi-letishte

Споделете: