О, спи ли КЗК? О, КЗК не види ли?

Държавната комисия за защита на конкуренцията се подигра с данъкоплатците, като не откри картел в продажбите на горива

Юлиана Бончева

Една новина – 2 дни след изборите, сащиса обществото. Комисията за защита на конкуренцията обяви, че на петролния пазар картел няма. Решението на КЗК дойде като гръм от ясно небе, защото председателката на регулатора Юлия Ненкова дълги месеци ни уверяваше, че са събрани съкрушителни доказателства за забранено от закона съгласуване на цените между големите вериги бензиностанции.

Комисията започна разследване през февруари 2016 г. срещу „голямата седморка“ – „Шел България“, „Ромпетрол България“, „Еко България“, „ОМВ България“, „Петрол“, „НИС Петрол“ и „ЛУКойл България“. Последваха „внезапни визити“ в офисите на компаниите и на браншовата им организация, при които бяха иззети документи и компютри с уличаваща информация.

Чудеса не сме чакали. Но „белият флаг“, вдигнат от комисията, надмина и най-черногледите критици на държавните институции. А самата КЗК подхрани надеждите, че най-сетне ще разберем защо цените на бензина и дизела в България преди начисляването на данъците са толкова високи и че виновните за аномалиите ще бъдат наказани.

„Картел има. Имаме безспорни доказателства“, заяви Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията, през октомври.

„КЗК има доказателства за наличието на картел на горивата, но процедурни спънки бавят произнасянето по казуса“, обясни Ненкова през януари 2017 г.

„Не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел или резултат“, гласи официалното решение на КЗК от 28 март т. г.

В него пише, че българският пазар на автомобилни горива даже е извънредно конкурентен и транспарентен.

КЗК само нарежда на петролните компании занапред да не разменят данни

за цени и количества – това създавало ненужна прозрачност и в този смисъл вредяло на конкуренцията. Както казва народът за подобни ситуации, „къде го чукаш, къде се пука“.

След като прахоса цяла година да разследва големите петролни играчи и да доказва, че са в картел, държавният регулатор приключи казуса с неубедително решение, което напълно оневинява нарочените компании и браншовата организация – Българската петролна и газова асоциация.

Решението на КЗК се простира на 110 страници. В него обаче анализът и доказателствата са най-скромната част, съкрушителен превес имат мненията и възраженията на разследваните компании. Самите „доказателства“, описани от КЗК, са малко и неубедителни. От шумните акции в централите на петролните компании с изземане на документи и компютри регулаторът е извадил няколко писма от електронни пощи, като повечето от тях дори не са кореспонденция между различни компании, а са между служители на една и съща фирма, които си говорят за цените на конкурентите.

При тези доказателства не е чудно, че заподозрените в картел с лекота оборват обвиненията. А тонът на възраженията показва, че КЗК няма особен авторитет в очите на бензиновите босове.

Пълно е с унизителни забележки като: „анализът на КЗК на пазарните дялове на пазара на дребно на бензин и дизел на процесните дружества е тенденциозен и неверен“; „поради грешно дефинираната структура на пазара правният анализ на определението е опорочен и е довел до неправилни крайни изводи“. Очевидно „ответниците“ по картелния казус гледат на усилията на комисията с раздразнението на динозавър, обстрелван с прашки.

Две от разследваните компании дори назидават комисията, че не е включила в анализа си най-новия играч на петролния терен – бизнесмена политик Веселин Марешки. Забележката е нелепа, тъй като все пак КЗК разследва картел, а Марешки очевидно разваля плановете на големите играчи ветерани на пазара.

КЗК е изписала 110 страници, но в тях няма отговори на нито един от тормозещите ни от години въпроси: Защо цените на големите бензиностанции у нас са близнаци? Защо цените на бензина и дизела в България преди облагането с ДДС и акциз са по-високи от цените в други, далеч по-богати членки на ЕС? Как е възможно основният търговец у нас „ЛУКойл България“, който е от едно семейство с производителя „ЛУКойл Нефтохим“, да работи с печалба под 1% (поне компанията така твърди), а други вериги бензиностанции да докарват впечатляващите 17% рентабилност? Защо рафинерията на „ЛУКойл“ в Бургас продава горивата на бедния българския пазар по-скъпо, отколкото онези, които заминават за чужбина? Защо пътят на горивата, произвеждани от „ЛУКойл Нефтохим“, най-често минава през няколко посредници, преди да стигне до българските бензиностанции?

Всички тези проблеми са само бегло маркирани от КЗК. В решението се посочва например, че в някои периоди цените на дизела и бензина у нас преди облагането с данъци надминават средноевропейските и дори са надхвърляли датските – а Дания е една от най-богатите и най-скъпите държави в ЕС. КЗК обаче спира дотук и не търси обяснение за тези странности. Няма и намек за взимане на мерки.

Не било картел, а олигопол

Документът, скалъпен от комисията, пращи от противоречия. От него разбираме, че картел няма и не е имало, но сме си завъдили олигопол. През 2007 г. четирите най-големи предприятия (и по приходи, и по брой бензиностанции) са притежавали общ пазарен дял над 80%. А в последните години „Шел“, „Ромпетрол“, „Еко“, ОМВ, „Петрол“ „НИС Петрол“ и „ЛУКойл България“ общо държат около 70% от продажбите на бензин и около 55 % – на дизел.

На едно място КЗК изтъква, че петролният пазар у нас имал структурата на олигопол – няколко големи компании диктуват ценовата мода, а останалите „дребосъци“ ги следват. В други пасажи обаче държавният регулатор се извърта на 180 градуса, като натъртва, че повече от 1000 фирми въртят търговия на дребно с дизел и бензин, което означавало, че конкуренцията цъфти и процъфтява. Е, кое е вярното?

За разлика от картела олигополът не е незаконен. Обаче в закона пише, че е нарушение злоупотребата с господстващо положение или с пазарна сила. КЗК би могла да започне ново разследване – за да провери дали шестте или седемте най-големи не злоупотребяват с мощта си в ущърб на конкуренцията и на потребителите. Но като гледаме резултатите от картелния казус, очевидно няма смисъл комисията да губи още време и експертни сили. Пак нищо няма да произлезе.

В края на изложението си комисията прави абсурдния извод, че (почти) еднаквите цени на седемте големи вериги на пазара на автогоривата се дължали на прекомерната ценова прозрачност и на бясна конкуренция помежду им и с останалите. Това, което всички виждаме, не е плод на непозволени картелни договорки, а е обикновен „ценови паралелизъм“, който се наблюдава и в други страни от ЕС, смята КЗК. Това е отколешна теза на едрия петролен бизнес.

КЗК смехотворно подчертава, че у нас цените на автогоривата се обявяват с едър шрифт на големи табла – тотеми, и се виждат отдалеч, което било белег за страхотна прозрачност. Като че ли на бензиностанциите в останалия свят цените се крият под рафта! Най-удивителното е, че фирмите, които уж не съгласуват действията си, са предложили на КЗК един и същ набор от мерки за заздравяване на конкуренцията. Те гласят, че занапред никой няма да обсъжда с никого цени и пазарни дялове. Това си е признание, че все пак са обменяли информация.

Но казусът приключи. Сега КЗК продължава да се поти по другото обвинение – срещу монополиста „ЛУКойл Нефтохим“. Лесно е да се предскаже, че и това разследване ще приключи безславно. И че КЗК никога няма да се произнесе по следния важен въпрос – здравословно ли е една икономическа група да доминира пазара, като е единствен производител на горива и едновременно с това е основен държател на данъчни складове и се занимава с дистрибуция и с продажби на дребно – чрез веригата бензиностанции под марката „ЛУКойл“.

А може би преди да търсим петролен картел, трябва да се замислим има ли политически картел. И политически чадър. Забележителното е, че правителствата идват и си отиват, съставите на КЗК се променят, а отсъжданията й – не.

„Докато аз съм ръководител, няма да има препоръки, а санкции“, заяви през октомври по повод на петролното разследване председателката на КЗК Юлия Ненкова, излъчена от ГЕРБ. Къде са санкциите, г-жо Ненкова?

Източник: в-к Сега

Споделете: