Предприемачът Галчев се отърва от 23 милиона дълг

Строителният предприемач Николай Галчев, на когото е поверен ремонтът на стратегическия обект за българското председателство на ЕС – Национален дворец на културата, за пореден път остави милионни дългове зад гърба си. Свързаната с него фирма – „Билдинг груп кънстракшън“ ООД, „стопи“ дълговете си чрез „подходящата“ процедура по несъстоятелност. Любопитно как точно неговата фирма се оказа победител сред шестима участници в състезанието за ремонта на Националния дворец на културата по повод на европейското председателство, което поема страната ни.

Както често се случва в подобни случаи, и тук истинските чорбаджии на фалиралото дружество са маскирани зад оплетената собственост в няколко фирми. Дяловете в нея са разпределени между „Евро палас“ ЕООД, притежание на регистрираното в Австрия дружество „Ричмънд венчърс холдинг ГМБХ“ (2 400 000 дяла), и „Струма холдинг“ (собственик на 1 600 000 дяла), което по предишната си регистрация бе „Галчев холдинг“. Внимателният прочит на документите на това дружество обаче дава макар и малка яснота за реалните му собственици. Справка в Софийския градски съд показва, че през 2005-а собствениците на „Евро палас“ са Брендо и Петър Колчев, но през 2006-а те прехвърлят акциите си на офшорката „Ричмънд венчърс холдинг“. Тази „хватка“ се прилага, за да се изгубят дирите на паричните потоци, чрез които се финансират различни строежи и най-вече – какъв е произходът на парите за тях.

Фирмата на популярния като наркобос Брендо и на добилия печална слава на строителен предприемач Николай Галчев започва общо начинание – строежа на бъдещата „Резиденция Ботаника“ през 2007 година. След 2011-а обаче – и заради кризата в строителството, а и след ареста на кокаиновия крал през лятото на миналата година, този бизнес пропада, а имуществото на „Евро палас“ е запорирано от банката, която е отпуснала кредита за бъдещия градеж.

От последното определение на Софийския градски съд от 27 януари тази година става ясно, че основен кредитор на дружеството е „Банка Пиреос България“ АД, която притежава 97.40% от общия размер на вземанията, които дължи обявеното в несъстоятелност дружество. Съдът е одобрил вземания на финансовата институция за близо 22.5 млн. лева

Близо 300 хил. лв. пък са задълженията към Националната агенция за приходите. „Собственик“ на над половин милион на хартия е и физическото лице Грава Алессанро, който се е охарчил, за да стане собственик на имот в обещания от инвеститора „Билдинг груп кънстракшън“, но нереализиран, луксозен комплекс „Резиденция Ботаника“ в столицата.

През тази седмица синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество Мария Шукерова продаде близо 22 дка имот, определен за реализирането на впечатляващия градеж. Началната цена беше определена на базата на направената оценка, която е в размер на 15 508 600 лева.

Опитахме се да разберем кои (или кой) са били участниците в наддаването и кой е спечелилият наддаването, обявено за 28 март. Но синдик Шукерова не пожела да ни даде тази информация, тъй като постановлението за възлагане все още не било издадено от съда.

Около този проект на Галчев се шуми отдавна

Строителството на грандоманския комплекс, замислен край остатъците от Ботаническата градина на Българската академия на науките, започна още през 2009 година. Още тогава зевзеци сложиха друго, по-подходящо според тях име на рекламираната резиденция „Ботаника“. Те го нарекоха „Бетоника“, макар уверенията да бяха, че строителството ще бъде „щадящо природата“ в полите на Витоша.

Арх. Димитър Димитров от сдружение „Граждани за София“ обобщи с една фраза случващото се от години в полите на Витоша – „Парите срещу Мусман“. Той има предвид, че противно на плана на немския професор Адолф Мусман, създал през 1938-а прочутия устройствен план на София като град-градина, в полите на планината пораснаха мегаломански комплекси. Парите се оказаха по-силни от липсата на инфраструктура и от обещанията на архитектите за щадящи природата проекти.

Такъв беше и инвестиционният устрем на компанията „Билдинг груп кънстракшън“ към склоновете на планината. На хартия комплексът трябваше да се състои от 10 постройки с общо 213 луксозни апартамента при максимална височина на сградите 8 метра до покрива. Вместо това на терена се родиха грамадни бетонни корпуси с по 4-5 нива над земята, станали възможни с любезното съдействие на законодателя и на собствениците на реституирани имоти в самата Ботаническа градина.

От нотариалните актове за земята става ясно, че парченцата, от които е слепен окрупненият терен с площ над 21 дка на резиденцията, са връщани на собствениците основно през 2000 и 2001 година. Наследници на имотите са множество физически лица. Земите впоследствие са изкупени от вече покойния оръжеен бос Младен Мутафчийски.

Полека лека стана ясно, че повечето от сделките са сключени на цена в пъти под данъчните оценки на терените, което на практика е ощетило държавата с хиляди левове.

Така например нива с площ от 941 кв. м, която е имала данъчна оценка от 19 055 лв., е продадена за… 5000 лева. Наследниците на нива от 3195 кв. м с данъчната оценка от 64 698 лв. пък е била харизана за… 15 000 лева. Има още много подобни случаи, при които земята е продавана под 5 лв. на кв. метър. В началото на 2005-а новият собственик на окрупнените имоти вече е компанията „Галчев и Ко“, собственост на фамилия Галчеви. Сделката е сключена на цена от 430 000 лв. при данъчна оценка 435 962 лева.

Не е случайна и фирмата, с която Галчеви се сдружават за строежа чрез апорт на имота. Това е „Евро палас“, която се управлява от Петър Колчев, съдружник в няколко фирми на Евелин Николов Банев-Брендо. По това време стана ясно и друго любопитно съвпадение – служебният имейл на „Евро палас“ съвпада с този на фирмата, която возеше софийските бали с боклук – „Шик Кар Трейдинг“. Тя пък индиректно е свързана с бившия съветник от ГЕРБ Гълъбин Боевски. Тази история пръв разказа в. „БАНКЕРЪ“.

На зелено е започнала и продажбата на 213 апартамента с обща площ от 22 613 кв. м при офертна цена от 1490 евро на кв. м с ДДС.

Любопитна е и предисторията на устройствените планове за тези територии в подвитошката яка. Проектът на плана за застрояването и регулацията в този район е бил готов още през април 2003 година. В него максимално позволената височина за строителство е определена на 7 метра до корниза на покрива. Много ниска е и плътността за застрояване – 15% от целия терен, както и допустимата разгърната застроена площ. При имот от 19 840 кв. м, както се води по това време теренът по скица, позволената разгърната застроена площ е 7936 кв. м (коефициент на интензивност 0.4). Този план обаче така и не е осъществен. Затова пък нивите междувременно са урегулирани, а позволените строителни параметри порастват на 8 метра височина до корниза на покрива (иначе казано – още 2 етажа без подпокривното пространство) и 19840 кв. м разгърната застроена площ. На хартия тези ограничения са спазени, макар че проектантите са заложили три вместо два жилищни етажа. Единият от тях е полуподземен.

Инвеститорът сам рекламира жилищните сгради в резиденция „Ботаника“. Определя ги като три- и четириетажни. С първото ниво на гаражите, които се водят подземни, но реално са над нивото на земята, фасадите започват да стърчат с пет етажа. Това става възможно с масово използвана вратичка от архитектите при определянето на височината на сградите при наклонени терени. Законът изисква височината на сградата да се съобразява със средното ниво на терена. Това обикновено се прави по границите на имота, без да се вземат предвид съответните наклони при всяка една от сградите във вътрешността. Това, както и допълнителното разкопаване на терена масово се използват от строителите, за да се увеличи общата площ на сградата над земята. Когато стана ясно какви ги върши Галчев, тогавашният главен архитект на София Петър Диков се обяви против този „подход“ на проектантите и поиска законодателят да промени Закона за устройство на територията.

Гражданските сдружения, които алармираха за случая, определиха като „съмнителна“ постигнатата разгърната площ при строителството. Само от апартаментите, които се изграждат по това време и се предлагат за продан, разгърнатата площ стига 22 600 кв. м при позволени по проекта 19 840 кв. метра. Отделно от това край комплекса е предвидено да има и обслужваща зона – козметичен център, фитнес и търговски центрове, кафенета, басейни и други.

Сега, след продажбата, реализирана от синдика на „Билдинг груп кънстракшън“ Мария Шукерова, това начинание ще поеме новият собственик на терена.

А резултатът е, че строителният предприемач Галчев излиза сух от водата, като оставя „дупка“ в масата на несъстоятелността на фалиралото дружество от близо 10 млн. лева. Той не пожела да разкаже пред в. „БАНКЕРЪ“ нещо ново по случая, като се измъкна с думите: „Отдавна нямам нищо общо с тази работа.“

С тази работа може би наистина „вече“ няма нищо общо, но е трудно да си обясним защо след като от години се знае, че фалитите на дружествата, свързани с него не са новост за никого, „Галчев инженеринг“ продължава да печели едни от най-апетитните държавни поръчки. Според обявлението на Агенцията за обществени поръчки цената е повече от прилична – 16 549 997.99 лева?!

Споделете: