Фермерските пазари връщат родната продукция на трапезата ни

Опитвали ли сте домашно приготвен течен шоколад, направен от бадемов тахан, какао и мед; веган луканка от червено цвекло, сушени домати и суров слънчоглед; сок от родопски брези или пълнозърнест тутманик с лимец? Ако не сте, време е да отидете на най-близкия фермерски пазар, който всяка седмица се провежда в големите градове в страната – София, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора.

През последните три-четири години фермерските пазари добиват все повече популярност у нас заради стремежа на хората да купуват пресни и качествени български храни и стоки, от една страна, а от друга – заради възможността да ги вземат директно от производителя, при това на по-добра цена. „Всички печелят от фермерските пазари – и производителите, и потребителите. Това не са просто места за търговия, а за разговор, за обратна връзка, за дегустация и споделяне на рецепти.

Като скъсяваме веригите за доставка, даваме шанс на производителите сами да рекламират

качествената си продукция и да я продават на по-добра цена, а на потребителите – да купуват истински родни продукти“, обясни за в. „Животът днес“ Николай Попов – изпълнителен директор на общинската фирма „Пазари юг“, която организира седмични и сезонни фермерски пазари в София. В средата на март над 10 000 души посетиха пролетния фермерски базар в столицата. Централната улица „Оборище“ се оказа тясна за желаещите да си напазаруват хранителни продукти директно от производителите. „Следващият голям пазар ще бъде на 9 април, точно на Цветница, и отново очакваме голям интерес“, каза още Николай Попов. Общината също печели от подобни прояви, защото те се превръщат в атракция както за жителите, така и за гостите на града.

Късите вериги за доставка, които се осъществяват чрез фермерските пазари,

носят значими социални и икономически ползи за местното население и региона,

показва проучване на независимия изследователски център „Нова икономическа фондация“, базиран в Лондон. Организацията изследва какво се случва, когато хората купуват храни и продукти само от супермаркети и когато си набавят всичко необходимо за трапезата от местни фермерски пазари. Оказва се, че два пъти повече пари се задържат в общността, когато хората купуват храни, местно производство. Освен това фермерските пазари помагат на малките земеделци, животновъди и производители да оцелеят в условия на огромна пазарна конкуренция и ограничителни политики на големите търговски вериги.

Българските производители споделят, че чрез фермерските пазари печелят не само клиенти, а

осъществяват и полезна обратна връзка за качеството на продуктите си.

„Понякога си избиваме само парите за транспорт. Идваме от региона на Ловеч, където имаме стопанство. Предлагаме качествено пилешко, телешко и пуешко месо, месни деликатеси и яйца. Произвеждаме екологично чисти продукти, които продаваме и чрез интернет. Всяко домакинство може да си поръча да му доставим необходимите продукти директно у дома. С участието ни на фермерските пазари хората се запознават с нас, могат да дегустират продукцията ни, да се уверят в качеството и тогава да пристъпят към поръчки“, обясни собственичката на фермата Галина Симеонова. Тя вече работи заедно с други фермери за създаване на хранителен кооператив. Така група производители искат заедно да предлагат в интернет по-богата гама от храни и напитки и да ги доставят на потребителите.

Средният профил на купувачите на продукти от фермерските пазари са хора между 25 и 45 години,

предимно семейства с деца. Доходите им са разнообразни, но общото между тях е, че уважават труда, времето и усилията на българските малки стопанства. „Цените на фермерския пазар често са близки или същите като цените на стоките по магазините, но разбира се, има и такива, които са по-скъпи заради по-високите разходи на производителите. Виждаме обаче, че през последните години културата на българина да търси чиста и добра местна храна се повиши, така нараства и интересът към фермерските пазари“, каза Николай Панайотов, организатор на фермерски пазари във Варна и в Бургас.

„Съчетаваме пътуването за участие във фермерските пазари в София със зареждането на малки специализирани магазини.

Предлагаме на клиентите вкусни култивирани български миди и споделяме с тях любими рецепти за приготвянето им“, коментира Петко Кузманов, собственик на мидена ферма край Созопол. Бизнесът му се развива добре през последните години и е в процес на изграждане на втора ферма близо до Каваците, както и на цех за пакетиране на ядки. „Уверих се обаче в едно. Оттук нататък вложенията, които ще правя, ще бъдат изцяло базирани на собствени усилия и финанси. Спечелих два европроекта и получих финансиране. Бюрокрацията обаче беше безкрайно тежка, правят се непрестанни проверки и просто установих, че не си струва. Глобиха ни с 8000 лева заради липса на прогнозни таблици, представяте ли си?“, сподели Кузманов. Той не е единственият производител, който се оплаква от тежка бюрокрация при кандидатстването по европроекти.

Фермери масово негодуват срещу липсата на държавна подкрепа и срещу ограничените възможности

за получаване на субсидии от Брюксел. За тях излизането на фермерските пазари е възможност да продадат произведеното на по-добра цена, отколкото се изкупува на едро, или пък въобще да реализират продукцията си поради невъзможността да продадат само малки количества на големи търговски вериги.

Фермерските пазари вървят смело напред, като предлагат и съпътстваща програма от ателиета и работилници за деца и възрастни, свързани с приложни изкуства, кулинария или конкретни празници.

„Идеята на пазара е да бъде и среда за срещи на хора, които се интересуват от чиста храна, добро здраве, екология,

изкуство и творчество като цяло. Организираме работилница за децата, за да могат родителите да пазаруват на спокойствие. Също така постоянно търсим нови производители на максимално чисти и малко преработени местни храни, опитваме се да поддържаме добър контрол и да следим на пазара да се продават продукти с високо качество, които бихме дали на децата си без угризения“, разказаха ни организаторите на един от фермерските пазари във Варна.

Той се провежда 2 дни в седмицата (събота и неделя), като участие взимат между 30 и 40 производители от района. Има и пътуващи производители, които идват през няколко седмици от по-далечни места – Бургас, Пловдив, Русе, Добрич, Ловеч и др.

Чуждият опит

„Имам верига ресторанти и много държа да предлагам на моите клиенти свежи, истински и вкусно приготвени храни. Работя с много производители, за да си осигуря необходимите продукти. Така например се свързах с Пьотр Рутковски, който ми доставяше пресни зеленчуци и бях много доволна. В един момент ми каза, че не може да обикаля по обекти в града и да губи време в задръствания. Съгласи се обаче да доставя зеленчуците до едно място. Така помолихме и други производители да идват там и постепенно организирахме първия фермерски пазар във Фортека, Варшава“, разказва Агниешка Крегличка, собственик на верига ресторанти в полската столица. Фермерският пазар, който се организира повече от десет години на територията на издигнатата през XIX крепост Фортека, се посещава от хиляди хора и се е превърнал в местна атракция. В повечето големи градове в Европа се провеждат фермерски пазари веднъж или два пъти седмично, като по този начин потребителите насърчават местното производство и създават предпоставки за разкриване на повече работни места в региона.

Споделете: