Анархизъм, минархизъм и либертарианският етикет

Много добра публикация на С. Джей Енгел (линкът към нея е даден долу), поставяща ясна разделителна линия между истинското либертарианство (което може да е анархизъм или минархизъм) и лъжливата имитация, представяна например от финансираните от братята Кох организации като института Като, Студенти за свобода и други ментета.
Либертарианството представлява правната теория (с политически разклонения), че никой няма право да проявява агресия или да заплашва с агресия свободата и собствеността на друго човешко същество. В основата на либертарианството следователно е т.нар. принцип за неагресия (NAP – съкратено на английски). Всеки, който нарушава този принцип за неагресия (NAP), е престъпник според правната теория на либертарианството.
В това отношение между анархистите (които са против принудителното данъчно облагане и подкрепят управление чрез доброволен принос; както и да няма държавен монопол върху управлението на дадена територия) и минархистите (които са за данъчно облагане и запазване на монопол върху управлението на дадена територия) поне на теоретично ниво има съгласие относно NAP.
Основният принцип следователно, който характеризира както анархисти като Мъри Ротбард, Ханс Хопе и др., така и минархисти като Рон Пол и др., е морално-етичният – да няма агресия. Макар да изглежда, че анархизмът по-пълно изпълнява този критерий за NAP, все пак и минархистите-либертарианци се придържат към него.
Не така обаче стоят нещата с псевдо-либертарианците, финансирани от Кох като института Като или Студенти за свобода (тукашните „либертарианци“ като например онези от БЛО изглежда произлизат от същото лъжливо псевдо-либертарианско разклонение).
При тях основополагащ аргумент не е морално-етичният (NAP), а това дали… държавата е „достатъчно компетентна“ да се справя с определени проблеми. Ето защо и при тях разбирането за „либертарианство“ може да стане твърде разтегливо и например да нямат достатъчно ясна позиция по много въпроси като например, както споделя авторът – войната и външните политики, централното банкиране, федералното данъчно облагане, субсидиите и привилегиите към определени бизнеси и т.н. Ако нещо е „достатъчно малко“ според тях, държавата ще може да го управлява.
Например немалко (може би дори повечето) от българските лъже-либертарианци подкрепят заробващото членуване в ЕС и НАТО, изявяват се като мажоретки на олигархията по отношение на някои концесионни сделки, които представляват явно централизирано раздаване на привилегии, подкрепят заробващи протекционистични междуправителствени споразумения като ТПТИ, СЕТА и др., изпитват явни симпатии дори към соросоидни комунистически организации и т.н.

Публикацията на английски може да се прочете на:

Anarchism, Minarchism, and the Libertarian Label

Споделете: