Свободен пазар, пазар на привилегии и произходът на олигархията

Свободният пазар, базиран на доброволен избор, е нещо много несигурно за предприемача, за всеки собственик на бизнес.

Нищо не гарантира, че днешният успех няма да се превърне в утрешен провал, когато дойде някой по-добър, предлагащ нещо ново, с повече качество и/или на по-ниски цени.

Затова… е измислен един друг „пазар“, базиран на принудата, на насилието. Това е пазарът на привилегии.

Държавата, в т.ч. и в съвременния й вид – на „представителна демокрация“ (реално параван на олигархията), се явява този монополен продавач на привилегии.

И някои икономически играчи успяват добре да се позиционират на този „пазар на привилегии“, монополизиран от държавната власт, като по този начин си осигуряват за дълъг период от време силна пазарна власт и предимства срещу конкуренцията.

Това става чрез многобройните лицензи, разрешителни, забрани, стандарти, данъци, осигурителни прагове, задължителни минимални работни заплати и т.н. въобще всякакви ограничения върху свободата на предприемачеството и конкуренцията; отделно са и субсидиите, държавните поръчки и т.н., облагодетелстващи пак най-добре позиционираните на този пазар на привилегии.

А горе изброените са само законосъобразните злоупотреби с властта, като има и незаконни такива – корупция, кражби, целенасочен държавнически рекет (с цел изнудване за подкупи или смачкване на конкуренцията на непривилегированите), партньорство на някои назначени на държавна служба лица с организирана престъпност, печелеща от забраните и т.н.

И така получената пазарна власт идва за сметка на всички останали – потребители, други непривилегировани предприемачи, заетост, доходи, хората като цяло (дори в срамната им роля на данъкоплатци)…

Икономиката като цяло губи, печелят само привилегированите, т.е. олигарсите.

Така се поражда икономическата олигархия – благодарение на държавата и привилегиите, които предоставя.

И така, настоящият икономически строй няма как да бъде определен като „капитализъм на свободния пазар“.

В действителност много по-точно определение е „олигархически антикапитализъм“ или „олигархически паразитизъм“ – извратен държавен социализъм за привилегированите и антикапитализъм за останалите.

Печалбите са частни за привилегированото малцинство (олигарсите), а загубите им са обществени – ги плаща непривилегированото мнозинство (народа).

Добрил Русев

Споделете: