Вучич отстоява военния неутралитет на Сърбия; може да е пример за България

Александър Вучич обсъди актуални теми с американският сенатор Джон Маккейн и заяви твърдото решение на Белград да поддържа военния си неутралитет.

Американският сенатор републиканец Джон Маккейн, председател на комисията за въоръжените сили в Сената, и сръбският премиер и новоизбран президент Александър Вучич обсъдиха в Белград актуални теми от вътрешната и външната политика.

На пресконференция след срещата Вучич каза, че главни теми на разговора са били поддържането на мира и стабилността на Балканите, двустранните отношения, участието на Сърбия в съвместни военни учения и особено твърдото решение на Белград да поддържа военния си неутралитет.

Вучич изтъкна, че за сръбските военни и полицаи е много важно участието в мироподдържащи операции в света и подчерта, че Сърбия има добро военно сътрудничество с НАТО, но участва и в съвместни военни учения с Русия.

Тази позиция на Сърбия да отстоява неутралитет във военно отношение, макар и да не е идеална, със сигурност може да послужи за пример на България.

Членувайки в терористичната организация НАТО, състояща се също така предимно от терористични държави-членки, България със сигурност е прекалено далеч от оптималното състояние на военен неутралитет, към което трябва да се стремим.

Най-вече и преди всичко това членство е аморално и представлява съучастие в терористичните агресии на САЩ и останалите страни-членки по света. По този начин България продължава да изписва изключително позорни страници в своята история.

Това членство е освен това заробващо, обвързва ни с ангажименти към тази наднационална, глобалистска, колективистична, паразитна и терористична организация. Така ни лишава от суверенитет и заедно с това вреди на нашите отношения с други страни и народи. Увеличава също така и заплахите от терористични нападения.

Отделно от това страната ни е похарчила милиарди от бюджета да финансира съучастието си в терористичната военна дейност на това мъртвородено глобалистско формирование, отдавна изживяло времето си.

А заедно с това и в следствие на членството в НАТО, военната сила на България никак не е нараснала – напротив – свила се е значително и многократно, заедно със суверенитета ни, дотам, че „се налага“ да разчитаме например на чужди военни сили да пазят небето ни.

Да обобщим – членството в НАТО ни носи само вреди – морални, икономически, военни, геополитечиски, всякакви. И абсолютно никакви ползи.

Някой „разбирач“ тук може да възрази – „да, ама сме малка страна, не можем току-така да поддържаме неутралитет… Няма да ни дадат.“ Глупости! Сърбия колко е голяма?

А Швейцария? А Швеция? Финландия? Лихтенщайн? Финландия например и до днес продължава успешно да поддържа политика на военен неутралитет, както го е правила и по времето на ВСВ, отбранявайки се успешно срещу болшевишки СССР и нацистска Германия. Днес Финландия все още не членува в терористичната организация НАТО, въпреки че граничи с „руската заплаха“ на изток. Как така успява да опази своя суверенитет?

А самият сенатор Маккейн през последните години, освен че се е превърнал в символ на крайно агресивната терористична външна политика на САЩ, дава все по-ясни сигнали, че не е наред с главата и е твърде възможно отдавна да е минал критическата.

Това, че терористичната империя САЩ е опряла до това изкукало старче – жалка карикатура – да шари насам-натам по света, за да й „защитава интересите“, свидетелства също и за дълбоката деградация и пълно падение на тази терористична империя.

В действителност най-правилната и адекватна позиция на Вучич би била изобщо да не обръща внимание на това изкуфяло старче, да не го взема насериозно и да не се среща с него. Но го е сторил не толкова от уважение към Алцхаймера, колкото по политически съображения да запази добри политически отношения със САЩ.

За разлика обаче от позицията на Вучич, можем да си спомним преди няколко години, когато същото изкуфяло „неокон-ястреб“-че Маккейн беше дошло в България и един бивш премиер – Орешарски – стоеше като виновна посърнала ученичка до изкуфялото деди и подсмърчайки му изпълняваше нарежданията. Срам и позор. Изключително жалък слугинаж демонстрира паразитният политически „елит“ тук.

Така че определено може да се научи нещо полезно от сръбската външна политика към този момент, която твърде много превъзхожда тукашната слугинска политика на партийния „елит“ на БКП-ДС. Политика, лишена от всякакво достойнство и интелект и продаваща суверенитета на страната заедно със свободата и интересите на хората в нея.

Добрил Русев

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.