Донбас – живот сред гърмежи и с надежда

Три години след началото на конфликта между Киев и сепаратисткия район Донбас не се задава никакво решение. Украинският президент Пьотр Порошенко се колебае между налагането на плътна блокада и възстановяването на контролирани икономически връзки. От страната на Донецк населението се организира в очакване на хипотетична военна интервенция.

„СТРЕЛЯХА по сградата през нощта на 3 срещу 4 февруари, отворихме отново магазина на 20-ти тази седмица.“

Загърната в красив шал и палто, продавачката ни показва щетите, нанесени от украинската армия, преди да се заеме да посреща клиентите. Въздушната вълна е избила прозорците на магазина. Както цялата околност на Донецк, квартал „Киевски“ носи белезите на конфликта, който противопоставя правителството в Киев и сепаратистките милиции на Донбас, неофициално подкрепяни от Москва.

Продънените сгради и фасадите, надупчени от отломки на снаряди, напомнят за жестокостта на една война, която от 2014 г. досега е отнела живота на десет хиляди души.

„До последния момент не вярвах, че собствената ни армия ще е способна да стреля по нас!“, възкликва Саша, жител на Донецк, проправяйки си път между кратерите по улиците на квартала.

Докато и двата лагера броят жертвите, перспективите за връщане на самопровъзгласилите се „народни републики“ Донецк (ДНР) и Луганск (ЛНР) към Киевска Украйна се отдалечават.

Заедно с това се губят и крайните цели на мирните договори от Минск, подписани през февруари 2015 г. между Русия, Украйна и двете западни гарантки Франция и Германия.

Същевременно в сепаратистките територии животът възстановява нормалния си ход с подкрепата на Москва и далеч от столицата.

Създадена след референдума от 11 май 2014 г. ДНР не е призната от нито една държава-членка на ООН, нито дори от Русия. Въпреки това „Републиката“, както я наричат тук, добива с всеки изминал ден все по-ясни очертания.

Върху фасадите на официалните сгради синьо-жълтото украинско знаме е заместено от флага на ДНР – на черно-синьо-червен фон е изобразен двуглавият орел, фигуриращ също и върху руския герб.

„Преди войната имахме 800 ученици, а днес само 665“, обяснява Андрей Удовиенко – директор на 61 училище в квартал „Киевски“.

Във входното антре са изложени снимки на ветерани и „герои“, загинали по време на „Великата отечествена война“ срещу нацистка Германия (1941-1945), редом с портретите на няколко млади милиционери, убити по време на неотдавнашния конфликт.

„Всички те са бивши ученици на нашето училище“, уточнява директорът. „В разгара на битките, между 2014 и 2015 г., в продължение на шест месеца занятията се провеждаха задочно. Училището беше засегнато от бомбардировките. Родители и учители участвахме доброволно в реконструкцията“, обяснява Удовиенко с мека усмивка, контрастираща с внушителната му фигура.

„Учителите получаваха помощи от ДНР – 3000 гривни от септември 2014 до април 2015 г. (между 130 и 180 евро по курса, който претърпя големи промени през този период) вместо 4000 гривни преди войната (350 евро по курса от 1 януари 2014). Днес ДНР ни изплаща истински заплати, между 10 000 и 12000 рубли месечно (между 170 и 200 евро).“

В центъра на Донецк влюбени двойки се разхождат, хванати за ръка, деца играят или карат пластмасови велосипедчета. Само тук-таме надписи „Скривалище“, последвани от указателни стрелки, нарушават привидно мирната атмосфера.

Внезапен взрив, последван от втори, шум от престрелка напомнят, че фронтът е само на няколко километра.

От началото на годината зачестяват въоръжените сблъсъци на фона на търговската блокада между Киев и сепаратистките райони. През зимата напрежението бе съсредоточено около водопречиствателната станция „Ясиноватая“, в покрайнините на Донецк, превзета от украинската армия на 27 февруари. Тя захранва квартали, разположени от двете страни на разделителната линия.

През нощта улиците са празни. Вечерният час забранява движение на цивилни от 23 часа и 6 часа сутринта.

В града господства само ехото на гърмежите.

На сутринта движението на колите и автобусите оживява улиците и заличава спомена от среднощните битки.

По пладне кафенетата се изпълват със студенти – момчета и момичета. Забили нос в екраните на телефоните, те се възползват от обедната почивка, преди да се завърнат в аудиториите.

Автор: Лоик Рамирес

Превод: Станимир Делчев

Източник: Фронт нюз

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.