Прокопиев и компания опитват пробив във ВСС

Професионални протестъри, провалени партийци и политизирани магистрати в олигархична симбиоза

Панов, а с него и Калин Калпакчиев, представителят на Съюза на съдиите в България в настоящия ВСС, имат основната задача да дискредитират избора на магистратите за техни представители в следващия състав на Съвета.

Eскалацията на напрежението покрай съдийския избор на шестимата членове на следващия Висш съдебен съвет изобщо не изненадва работещите в правосъдната система, а все по-малко и независимите наблюдатели.

В последните 4-5 години всеки съществен за правосъдието конкурс бе съпътстван от скрит и дори явен натиск, от истерично подклаждане на напрежение, ако не за друго, то за да ускори ерозирането на доверието на обществото към магистратската общност.

Всяването на хаос, интриги и разделение сред магистратите се оказва хранителна среда за целящите да овладеят съдебната власт олигархични кукловоди и изпълнителите на техните задкулисни сценарии.

И понеже залогът сега е изключително висок, активирани са всички налични ресурси – от маршируващите “професионални” протестъри, през партийното ГМО “Да, България”, до проводниците на интересите на олигархията в съдебната система – председателят на ВКС Лозан Панов, членът на ВСС Калин Калпакчиев, върхушката от Съюза на съдиите в България. Макар да изглежда, че всеки от тях действа самостоятелно, симбиозата и синхронизирането на действията им лесно могат да бъдат установени, при това от собствените грешки на участниците в задкулисните сценарии.

Само преди година и половина цялата мрежа на олигарсите с проблеми с прокуратурата – Иво Прокопиев, Огнян Донев, Цветан Василев и т.н., беше впрегната в истеризирането на нежеланието на мнозинството на ВСС да избере за председател на Софийския апелативен съд “вечния” кандидат за негов административен ръководител – съдия Нели Куцкова. След като олигархията овладя през председателите им Лозан Панов и Калоян Топалов ВКС и СГС, с инсталирането на удобен ръководител на САС кукловодите щяха да постигнат “Голям шлем” и почти 100% гаранция, че каквото и разследване да стартира срещу тях, то ще приключи с оправдателни съдийски решения.

На два пъти Куцкова не беше избирана за председател на САС, а всяко от гласуванията на Висшия съдебен съвет бе използвано за атака срещу членовете му. Самата Куцкова и клакьорите около нея упорито отхвърляха един от мотивите, с които мнозинството не приемаше нейната кандидатура – политическа зависимост и обвързаност. Кандидатурата й за вицепрезидент, участието й в изпълнителната власт, били назад в историята, гласяха обясненията.

Оказва се, че с цената на очернянето, ВСС много правилно е попречил на вклиняването на политиката в правосъдната система с отхвърлянето на кандидатурата на Куцкова. Във вторник във Фейсбук страницата на пропадналия лабораторен проект “Да, България” се появи снимка, от която е видно, че съдия Нели Куцкова е в студиото на една кабелна телевизия с Надежда Йорданова – несъстоял се депутат и бивш началник на кабинета на печалния бивш правосъден министър Христо Иванов. Очевидно, за отговарящите за поддръжката на Фейсбук страницата на “Да, България” да виждат на една маса съдия и политик е нещо напълно нормално, макар да е нередно, както по Конституция, така и по Закона за съдебната власт, а и по Етичния кодекс на българските магистрати.

Разбираемо е, олигархията, поне за момента, няма пряк излаз на политическата сцена. Изгуби го, провали се, капитулира на предсрочните парламентарни избори през март. Заради това разчита на малкото останали нейни институционални представители да легитимират лобистките им и задкулисни сценарии. Така че, изобщо не е изненадващо политизирането на Лозан Панов, който напълно умишлено провокира президент, премиер, партиите, като отправя противоконституционни призиви и чете партийни речи на съдийски събрания.

Панов, а с него и Калин Калпакчиев, представителят на Съюза на съдиите в България в настоящия ВСС, имат основната задача да дискредитират избора на магистратите за техни представители в следващия състав на Съвета. Калпакчиев вече го направи, като се опита да внуши за съществуващи списъци с фаворити. Поведение, което, само по себе си, следва да се разглежда като нарушение на приетите от ВСС правила за провеждане на кампанията, както и нарушение на Етичния кодекс на магистратите.

Умишлената провокация, сътворена от Калпакчиев, всъщност, не е нищо повече от отчаяни опити за раздор сред магистратите и оказване на натиск, с цел подкрепа на “скритите” кандидати на ССБ. Но това далеч не е всичко. Достатъчно е тази събота и неделя мнозинството от съдиите да гласува за шестима от независимите и отказващите да бъдат поставени в зависимост от олигархията кандидати и още в понеделник-вторник Панов и Калпакчиев ще обявят избора за манипулиран.

Изгубилата легитимност върхушка на олигархично зависимия Съюз на съдиите в България също ще атакува вота на колегите си, дори и да успее да вкара един или двама от “тайните” (но известни на магистратите) си кандидати. Разбира се, по стара традиция – писмата-доноси ще бъдат адресирани до Брюксел.

Това се готви да направи и “Да, България” – само, защото техен партиен представител не е получил достъп до сървъра, на който е качена програмата за дистанционно електронно гласуване на съдиите. Но тук партийката на олигархията няма да се ограничи само до поръчкови участия в зависими медии, пресконференции и декларации. Председателят Христо Иванов, заедно с протежето-“експерт” по информационни технологии Божидар Божанов и професионалният протестър Георги Илиев другата седмица ще се опитат да залеят с доноси срещу България Европейската комисия. Кукловодите на Христо Иванов ще направят всичко, което е по силите им, за да опитат да издействат следващата държава, срещу която Европейската комисия би стартирала наказателна процедура, по примера на Унгария, Чехия и Полша, да е България.

И по познатите вече методи на “хибридната” пропаганда, Христо Иванов ще твърди, че има подкрепата на обществото. За доказателства ще приложи материали от смешните протести на несъществуващата в правния мир Инициатива “Правосъдие за всеки”. Нищо, че още в понеделник в-к “Труд” разкри схемата на финансиране на организаторите – „професионални“ протестъри. По този повод, с нарочна декларация от “Правосъдие за всеки”, дори отричат да са получили през “черната каса” – Фондация “Антикорупционен фонд”, дори стотинка от гранта в размер на 902 960 лв., отпуснат повече от непрозрачно в края на миналата година. Твърдят, че нямат общо с членове на управителния съвет на “Антикорупционен фонд”, но пропускат да видят, че в сайта на Инициатива “Правосъдие за всеки”, като “съмишленик”, присъства името на Николай Стайков, който се явява бенефициент на сумата от един милион без 100 000 лева.

Заслепени да виждат истината, от “Правосъдие за всеки” сигурно пропускат, че инициатор на създаването се явява и Биляна Гяурова-Вегерстедер, за която вече и продавачките по ул. “Г.С.Раковски” са наясно, че е свързана с печалния политик Христо Иванов. А общите снимки от “активни мероприятия” на Гяурова-Вегерстедер с Велислав Величков – инициатор на “Правосъдие за всеки”, или на Петромир Кънчев, лидиращ напоследък “Правосъдие за всеки”, с “професионално” ангажираната като протестър Мирослава Петрова, която се явява управител на “Антикорупционен фонд”, те също ли се явяват една случайност?

А може би са закономерна симбиоза, при която едни и същи лица веднъж са експерти, друг път граждани, после стават партийци, понякога правозащитници, а друг път предприемачи. Според волята и нуждата на олигарха-кукловод. 1554 лв. струвал майският марш на лапачите, твърдят самите те. Всичко било от дарения, но не уточняват откъде са доходите на дарителите им и дали сред тези дарители са бенефициенти по грантове, членове на политически партии, служители на неправителствени организации и фирми, които пряко или косвено са свързани с клиенти на прокуратурата.

Изкуствени скандали, професионални протести, безсрамни маршове, политизирани магистрати, провалени политици, доносници срещу България, зависими медии. Симбиоза, която се опитва да задава дневния ред на обществото и бъдещето на българите. А, докато всичко това се случва, никой не обръща внимание на автентичния протест на хората. Например, срещу шиканирането на съдебния процес – т.нар. “бавно правосъдие”.

Хубавото е, че с очакваните скоро промени в Наказателно-процесуалния кодекс, поне това може и да се поправи. Няма да се промени, обаче, отношението на мнозинството от магистратите, а и на гражданите към професионалните протестъри, техните организатори и кукловоди. Показа го вотът на българите на 26-ти март, ще го покажат и резултатите от предстоящия вот на съдиите. Защото пред гласа на хората и почтените магистрати, дори олигархията е безсилна.

Източник: в-к Труд

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.