Отпреди 1 година: „Свободната търговия, Брекзит и СТО“

„Дебатът относно референдума за напускането на Европейския съюз от Великобритания, кой ще се състои след по-малко от две седмици, вече тече с пълна сила. И изобщо не е изненадващо, че се изговориха малко смислени неща за него. Човек би очаквал, че и двете страни ще са по-добре подготвени относно аргументите за позициите си, но много голяма част от реториката е не просто погрешна, но и е насочена към страховете на хората, а не към тяхната интелигентност. И лагерът, защитаващ напускането на съюза, и привържениците, искащи страната да остане в него, по-скоро не успяват да докажат как двата възможни изхода на референдума ще повлияят върху икономическата и политическата свобода във Великобритания. Вместо това те се надпреварват чрез мерки, запазващи и увеличаващи вече съществуващата социална държава, военно-промишлен комплекс и бюрократичен апарат.

Ако оставим настрана демократичния дискурс вътре във Великобритания, един още по-вреден фактор станаха очакванията на международните организации за потенциалните ефекти от Brexit. Международният валутен фонд нееднократно предупреди, че напускането на Европейския съюз ще „доведе до продължителен период на подчертата несигурност, ще създаде волатилност на финансовите пазари и ще нанесе удар на производството“, сякаш икономическият растеж беше невъзможен преди създаването на множеството европейски междуправителствени институции. Наскоро с подобна позиция се включи и Световната търговска организация (СТО), може би имаща най-малко право на самодоволство, предвид миналото ѝ. Генералният ѝ директор Роберто Азеведо обяви, че в случай на Brexit той не знае „как членовете на Европейския съюз ще се отнесат с Великобритания и какви ще са отношенията помежду им. Преговорите могат да отнемат две, три, четири години. Може дори да е необходимо десетилетие или още повече време. Зависи от затрудненията при преговорите и от желанието те да бъдат финализирани бързо… но със сигурност ще има вакуум. Великобритания ще е единственият член на СТО, който няма поети ангажименти… това е правна несигурност. Аз не разполагам с кристално кълбо и посланието, което искам да предам, е, че никой няма такова.“

Азеведо е прав за две неща. Първо, през 20-те години, откакто СТО съществува, тя успя да издигне сериозна мрежа от регулации и спогодби, които не просто не подпомагат свободната търговия, а всъщност ѝ пречат и увеличават волатилността и несигурността на глобално равнище. Второ, днес международните споразумения наистина се проточват с десетилетия. И това не е учудващо, тъй като тяхната цел не е либерализацията на пазарите, а невидимото издигане на бариери пред глобалната икономическа свобода.

Човек няма нужда от кристално кълбо, за да види, че в случая на Великобритания ползите от членството в ЕС могат да бъдат многократно надхвърлени извън съюза и извън членството на страната в което и да е международно споразумение, просто като се либерализира търговията. Не е необходимо да се сключват двустранни споразумения – или международни спогодби – тъй като елиминирането на митата и акцизите не се нуждае от ответно действие, за да донесе ползите от свободната търговия. Ако Великобритания напусне ЕС и междуправителствените преговори на СТО, единственото, което страната ще трябва да направи, ще е да приеме кратко законодателство, гласящо: „Правителството на Великобритания от тук насетне елиминира всички съществуващи бариери, органичения и забрани за свободните и неограничени внос и износ, покупка и продажба на всички стоки и услуги между Обединеното кралство и всяка друга държава по света. Правителствтово обявява, че всички форми на мирна и честна търговия са частна работа на отделните граждани. Този закон влиза в сила незабавно след приемането си.“

Ако това се случи, съществува реалната възможност износителите и вносителите по целия свят да имат желание да търгуват с Великобритания, както в момента търгуват с Хонконг, който няма бариери пред вноса. Неслучайно СТО удобно брандира азиатската държава като „необичаен“ сучай – но колкото и необичайно да им се струва, Хонконг в моента е една от най-успешните държави по света спрямо морето от изключително протекционистични търговски партньори. А дори и нито една друга страна по света да не отвърне със същите мерки, Англия пак ще е по-добре. Както икономистът Лудвиг фон Мизес брилянтно констатира: „Дори и всички други държави да запазят протекционизма си, всяка една нация обслужва интересите си по най-добрия начин чрез свободната търговия.“

Вярно е, че пълната либерализация е невъзможна, когато интересите на политиците са в точно обратната насока. Както Мизес изтъква, „ако хората разглеждат вноса като нещо вредно, те нямат да спрат никъде по пътя към автаркията“. При все това протекционизмът претърпява разцвет в Европейския съюз и Световната търговска организация, където враждебните към свободната търговия политически интереси не просто откриват подкрепа от страната на страните членки, но и удобни лостове, чрез които да увеличат интервенциите на правителството. Отново, Мизес посочва, че търговските договори между правителствата се преследват само тогава, „когато намаляват износа на другата нация и привидно увеличават този на собствената такава“.

С други думи, Световната търговска организация и единният пазар на Европейския съюз са нищо повече от добре организирани клики за протекционистки политики, представящи се за защитници на свободната търговия. Без съмнение има по-добър вариант за действителна свободна търговия извън тези организации.“

Статията е публикувана от Ludwig von Mises Institute. Автор: Кармен Елена Доробат.

Източник:
econ.bg

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.