Германия се изправя срещу САЩ заради „Северен поток-2“

Берлин се противопостави остро на новите антируски санкции, одобрени от Конгреса на САЩ

Министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел и канцлерът на Австрия Кристиан Керн направиха безпрецедентен демарш по адрес на своя ключов съюзник – Съединените американски щати. На сайта на външното министерство на федералната република беше публикувано съвместно изявление на първия дипломат на Берлин и лидера на Виена, в което двамата особено остро критикуват законопроекта за въвеждане на нови санкции срещу Руската Федерация, гласуван почти единодушно в Сената на САЩ.

Канцлерът Ангела Меркел, която е сред най-силните гласове в подкрепа на антируските санкции, днес е на точно противоположната позиция. И докато наблюдателите на събитията се опитват да подредят сложната картина на този рязък обрат, добре е да си припомнят старата максима на английския лорд Палмерстън, според когото няма вечни приятели, а има само вечни интереси. Новите антируски санкции на САЩ не са насочени само срещу Русия, но и против Германия и целят да блокират стратегическите енергийни проекти между двете страни. Газопроводът „Северен поток-2” е в съвместните планове на германци и руснаци, но Вашингтон не може да си позволи стратегическо сближаване между Европа и Русия – сценарий, който се разглежда от стратезите във Вашингтон като реална геополитическа заплаха за доминацията на трансатлантическия режим на Съединените щати.

САЩ са последователни в опитите си да попречат на руските енергийни проекти още с натиска за спиране на „Южен поток”. Наскоро бившият вицепрезидент Джо Байдън определи газопровода като „лоша сделка” за Европа. Още през юли миналата година група американски сенатори изпратиха писмо до шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в което препоръчаха проектът да бъде преразгледан. Според тях „Северен поток-2” представлява „крачка назад в плановете за диверсификация на европейските източници на енергия, доставчици и маршрути”.

Съединените щати имат три основателни причини да се противопоставят на проекта. На първо място е желанието да се „разчисти” конкуренцията на Русия и по този начин да се освободи европейския пазар за американския шистов газ. Освен това, провалянето на „Северен поток-2” ще е от голяма полза за Украйна, съюзник на Вашингтон, който беше подлъган и изоставен след Майдана от 2014 г. Ако руско-германския газопровод бъде построен, то Киев ще загуби милиарди долари от транзитни такси и ще деградира като никому ненужна периферия. Не на последно място, с блокирането на „Северен поток-2” САЩ се надяват да отслабят сериозните икономически връзки между Русия и Европа, което е първостепенна стратегическа задача.

Подкрепеният на първо четене американски законопроект декларира желанието да „помогне на съюзниците и партньорите” да намалят своята зависимост от руските енергоносители. В предложението за нови санкции се изтъква, че Русия използва природния газ като „оръжие за принуда, сплашване и влияние над други страни”. Сред предвидените мерки са забрана на износа или реекспорта (пряк или косвен) на товари, услуги или технологии, предназначени за проучването или добив на „синьо гориво” в дълбоководни находища, в арктическия шелф и в шистови проекти. Американската инициатива е добре премислена. Ако предложението влезе в сила, то ще засегне не толкова настоящия внос на газ от Русия към Европа, колкото планираните руско-германски проекти от Ямало-Ненецки автономен окръг в Арктика. Под ударите на американските санкции ще попаднат крупни германски индустриални предприятия като BASF, който разработва две находища в Ямал, както и австрийската енергийна компания OMV, която е на път да финализира сделка за придобиване на дял в тези ценни газови полета. Природният газ от Ямало-Ненецки автономен окръг се транспортира за европейския пазар по газопровода „Северен поток” и по планираната за изграждане втора линия на „Северен поток-2”.

По всичко личи, че лидерът на Европейския съюз, Германия, не е склонен да жертва интересите си заради плановете на Вашингтон. Още миналата седмица стана ясно, че Берлин работи усилено по задвижването на проекта. След жалби на няколко държави – членки на ЕС, срещу „Северен поток-2”, поради съмненията за несъответствие с европейското либерализационно законодателство, Европейската комисия получи мандат от Съвета да преговаря с Руската Федерация за даване на „специфичен режим” на проекта. Партньорите в съвместната енергийна инициатива не са случайни компании. Там са крупни европейски корпорации като австрийската OMV, френската Engie, англо-холандската Shell и германската BASF, а според различни източници до анонсирането на новите санкции, те са вложили вече над 1 млрд. евро в проекта. На практика газопроводът може вече да влезе в етап на техническо изпълнение, а фактът, че той преминава през акваторията на Балтийско море, извън територията на ЕС, го изключва от правилата на Третия европейски либерализационен пакет. Единственият начин САЩ да се противопостави на инфраструктурната инициатива беше намерен в новите антируски санкции, разглеждани в Конгреса.

Изявлението на външния министър на Германия и канцлера на Австрия идва да покаже, че двете страни са твърдо решени да достигнат до края в реализацията на „Северен поток-2”. В съвместния демарш срещу новите санкции Зигмар Габриел и Кристиан Керн обвиняват американските законодатели в лобиране за интересите на собствения (енергиен) бизнес, в опит за отстраняване на руските доставчици от европейския газов пазар и в оказване на неприемлив натиск над европейски компании, участващи в реализацията на проекта „Северен поток-2”.

Ходът на Берлин и Виена може да се окаже повратен за цялата европейска политика. За първи път толкова високопоставени европейски представители критикуват остро американската политика по отношение на Русия. Германия е склонна да влезе в конфликт със своя главен съюзник САЩ, но да защити позицията си. Освен това ходът на водещата страна в ЕС е повратен и поради още една причина. Той представлява косвена намеса във вътрешнополитическите борби в САЩ и поддръжка за администрацията на Доналд Тръмп, която е противник на новите санкции. Доказателство за това е заключителната част на съвместното изявление, в което Габриел и Керн изразяват подкрепата си за „усилията на Държавния департамент за изменение на този законопроект”.

„Не можем да приемем заплахата от незаконни и екстериториални санкции срещу европейските компании”, заявяват двамата. Германия дипломатично намеква, че е пред разрив със САЩ и може да спре да поддържа американската политика в Украйна. Двамата европейски политици предупреждават, че опасността от нови санкции на Вашингтон срещу Москва рискува да „намали ефективността” на съвместните усилия на Запада по урегулиране на кризата в Украйна.

Отношенията между евроатлантическите съюзници навлизат в непознати води. В случай, че администрацията на президента Доналд Тръмп не успее да наложи своята гледна точка в Конгреса, не е изключено да наблюдаваме рязко затопляне на руско-германските отношения. Сложните игри в триъгълника Вашингтон-Белин-Москва продължават, а фигурите се пренареждат.

Николай Николаев

Източник: a-specto

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.