Невидяните последствия от политиката на нулеви лихвени проценти

В есето си от 1850 г. „Какво е видяно и какво не е видяно“ Бастиа споделя следното:

„Има само една разлика между лошия икономист и добрия такъв: лошият икономист се ограничава до видимите ефекти; добрият икономист отчита едновременно ефекта, който може да бъде видян и онези ефекти, които трябва да бъдат предвидени. Въпреки това тази разлика е огромна; защото почти винаги случаят е такъв, че когато непосредственият ефект е благоприятен, по-късните последствия са бедствени и обратно. От това следва, че лошият икономист преследва малко добро в настоящето, което ще бъде последвано от голямо зло, докато добрият икономист преследва голямо добро, което предстои, при риска на малко зло в настоящето.“

В тази линия на мисли на Бастиа могат да се идентифицират многобройни фатални дългосрочни последствия от политиките на нулеви лихвени проценти, които са общо взето пренебрегвани:

– Консервативните по природа инвеститори се намират под нарастващ натиск заради инвестициите си и поемат прекомерни рискове поради перспективата, че лихвените проценти ще останат ниски в дългосрочен период. Това води до лошо разпределение на капитала и появата на балони.

– Сладката отрова на ниските лихвени проценти води до масивна инфлация на активите (акции, обликации, произведения на изкуството, недвижими имоти).

– Структурно твърде ниските лихвени проценти в индустриализираните нации пренасят тези „зарази“ в развиващите се пазари, водейки до появата и там на балони на цените на активите.
– Появяват се промени в човешкото поведение поради продължително намаляващата покупателна способност. Докато пестеливостта все повече се превръща в реликва от миналото, вземането на заеми започва да изглежда рационално.

– Като резултат от структурно твърде ниските лихвени нива, е създадена „култура на незабавно удовлетворение“, която освен другите неща се характеризира с факта, че потреблението е финансирано с кредит вместо със спестявания. Образуването на богатството постоянно става по-трудно.

– Функцията на парите като средство за размяна и единица за начисляване на стойността нараства като значение, докато ролята им като средство за съхранение на стойността намалява.

– Подбудите за фискална дисциплина намаляват.

– Създават са зомби-банки: Ниските лихвени проценти проценти предотвратяват здравословния процес на съзидателно разрушение. Банките са упълномощени практически безкрайно да превъртат потенциално необслужваеми заеми и по този начин могат да намаляват отписванията на вземанията си.

– Новосъздадените пари не се разпределят нито по равно, нито едновременно сред населението. Това води до постоянно прехвърляне на богатство от последните получатели до по-ранните получатели на новосъздадените пари.

Цялата публикация на английски:
https://mises.org/library/unseen-consequences-zero-interest-rate-policy

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.