„Премиер и мултимилионер национализират „Дунарит”. Честит комунизъм!“

28 август 2017 г. сутринта. Президентът на Франция Макрон трети ден пие чай от лайка, глог и хвощ във Версай, за да се освести от срещите си в България. В сградата на Министерския съвет не е тихо – прахусмукачката на леля Гина нарушава тишината подобно на ремонтиран МиГ-29.

Изведнъж по стълбите и червената пътека прелитат министърът на финансите и министърът на икономиката. Приличат на падащи метеорити… Връхлитат в кабинета на Премиера – ураганът „Харви” ряпа да яде. Лицата им греят от щастие, очите искрят. Премиерът е седнал в коженото кресло, срещу бяла масичка, върху която лежи стъклен пепелник с димяща пура в него. Единият му крак е преметнат на облегалката на креслото.

На кожения диван отляво се е разположил най-видният, най-успешният и най-младият олигарх, мултимилионер и политик в историята на България.

– Кво става, ква е тая пушилка… Тия мойте от НСО ше ги набия – не звъннаха, че идвате… Дано новините са добри…

– Шампанско! Национализираме „Дунарит”! Наш е!

– Наш?

– Ваш, разбира се, – грешката предизвиква обилно потене у министрите. Млади са, ще свикнат.

– Не бързайте, че бързата кучка слепи ги ражда. Тва го казах и на Макрон – жена му се припоти пет пъти. Не била чувала поговорка с „кучка”. Френки пинизи… Да не празнуваме предварително, – в гласа на премиера има преживян опит.

– Цялата държава сме впрегнали. Чухме с главния от прокуратурата, каза, че сте се разбрали…

– Каквото трябва – го правя. За тоя народ го правя, мааму неблагодарна… Прокурорчетата нема да се бъркат…

Най-видният, най-богатият и най-успелият политико-олигарх се надига бавно:

– Големо туткане, големо нещо… Чак когато заигра камшикът – се разтичахте. Казал съм милион пъти: пликовете ви ги давам за свършена работа, не за бъдещи очаквания. Милионер не се става ей така – треба и тичане… Дано сте опекли работата, че като гледам какъв шум се вдига около банката, май някои суми отидоха напразно…

Втора потна вълна заля двамата министри. Усмивките им обаче останаха и те вече имаха опит.

Завесата се спуска. Край на трето действие – национализацията бележи възхода на народното управление на Премиера, набелязаната банка и активите преминават все по-успешно в ръцете на прогресивните сили.

Четвърто действие. Не, за него друг път. Тогава ще стане дума и за пушката дето виси и чака да гръмне.

Запомнете! На 28 август 2017 г. Премиера, Мултимилионера и верни министри върнаха на народеца национализацията, каквато е била на 23 декември 1947 г. Тогава национализатори и милиционери рано сутринта удрят частните предприятия, изгонват собственицте, а някои са арестувани. ЦК на БКП поздравява българския народ с поредната победа на комунизма. Др. Георги Димитров докладва на др. Сталин. Сталин го поздравява, но не пропуска да отбележи, че българското ръководство се е туткало повече отколкото трябва…

Какво става на 28 август 2017 г.? Министърът на икономиката Емил Караниколов обявява: „В момента работим за изкупуване на всички кредити на дружеството, с цел да не се поиска процедура по несъстоятелност или да не се започне продажба на активи на „Дунарит“, което би довело до сътресение“.

С тези изречения Караниколов се опитва да избегне думата национализация. Няма кой да му повярва. Именно той и тези, които му дърпат конците, доведоха до сътресения и протести в „Дунарит”. Караниколов казва също, че в момента „предприятието работи изключително добре”. Е, като е така, кое налага национализацията му?! И щом предприятието процъвтява, откъде взе аргументи прокуратурата да повдига обвинения на шефовете? Нали точно те имат дял в разцвета на завода? Караниколов май смята, че българите са идиоти или споделят неговата „ценностна система“. Ако е така – да си търси лекар. Вече и децата са наясно със задкулисните машинации на мафиотите от властта, в които неговото име все по-често намира място.

Нито дума, че се потъпква Конституцията, мачкат се закони, демокрацията е запратена в девета глуха.

От година медии, които не са под контрола на Пеевски, предупреждават, че има нездрави апетити към работещото и печеливше предприятие за военна продукция „Дунарит”. Те се свързват с Делян Пеевски и свързваната с него фирма „Виафот”. „Виафот”, сиреч Пеевски, както твърдят някои медии, изкупува дела на фирма „Миролио” в Дунарит. Изкупува го, но не е ясно как и с какви пари, тъй като „Виафот” има капитал от 500 лв.

Пред широко затворените очи на съответните министерства и институции, на прокуратура, НАП, ДАНС, финансово разузнаване и премиер „Виафот” (която е притежание на офшорна фирма с неясни собственици и дейност) заявява претенции към Дунарит като неин кредитор. Истинският кредитор на предприятието обаче е фалираната КТБ. Възниква съдебен спор, който не е приключил. И тук започва реализацията на операция по национализация, което е пълен абсурд. Получава се все едно банката изкупува вземане, което сама оспорва в съда. Т.е. купува нещо, което не признава. Това може да го нареди финансовия министър Владислав Горанов, с разрешението на премиера Борисов.

След което банката продава неизвестно как придобитото, а иначе оспорено в съда вземане от компанията на Пеевски (за по-голяма мистика има и междинен купувач на вземането – някакво ЕООД, вероятно регистрирано за тази цел) на Държавната консилидационна компания под авторитетното ръководство на „нямащия нищо общо с Пеевски” Емил Караниколов. Истинска главоблъсканица ала Пеевски-Борисов – ако ДКК плати на КТБ, банката трябва да плати на кредитора, чието вземане е оспорила в съда.. А, иначе „Караниколов няма нищо общо с Пеевски”, само дето като председател на Агенцията по приватизация именно през него минават скандалните продажби на Булгартабак“, сделката за Дипломатическия клуб и др.

Използва се спорът между банката и другият кредитор, а в същото време „Дунарит” има пари да плати. Не плаща на банката или на другия кредитор само защото тече съдебен спор. А който плаща лошо, плаща два пъти. Това спира устрема по заграбване на предприятието. Временно. Ето че е намерен изход – да го присвоят чрез държавата. С активната намеса на другия кокер-шпаньол – председателя на КОНПИ Пламен Георгиев. Същият, който швейцарският съд в Женева е осъдил да заплати разноските за безумните дела, които мъдро ръководената от него противоконституционна КОНПИ е завела срещу фамилията на банкера Цветан Василев.

В същото време фирма „Емко” предлага да изкупи от „майката” на „Дунарит” (“Хедж Инвестмънт България участва в „Дунарит” като това участие е опосредствано чрез „Кемира”.) задължения към банката в размер на 60 млн лева.

И така – 3 в едно:

1. Дунарит държавен(т.е под контрола на забележителния тандем);

2. Тандемът не е платил и стотинка за това (а и защо му е след като това е прието за официална политика на „Борисов-3” – справка – изключителната стратегия на същия този Караниколов);

3. Пеевски – вероятно ще стане по-богат с още 24 млн евро, които държавата ще изгребе от предприятието, защото сметките са му пълни! Без да е платил нищо! А от Василев искаше само 30% безплатно. Сега има всичко плюс 24 млн евро!

При национализация КТБ и държавата губят със сигурност 60 млн лева. Което е парадокс, разрешен от кабинета, за да бъдат обслужени частни интереси – тези на „Виафот” – която „няма нищо общо с Пеевски”. Подобна схема е възможна единствено с разрешението на премиера Борисов, който „няма нищо общо с Пеевски”.

И ако управляващите са подвластни на интересите на група мафиоти, решили да заграбят всичко, което може да се заграби в държавата, необяснимо е мълчанието на опозицията: лява, дясна и по средата ДПС. А уж са много загрижени корупцията да спре.

Д-р Димитър Попкутуев

Източник: Фрог нюз

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.