Демилитаризация, добра дипломация и свободна търговия – това е начинът за излизане от корейската криза

В Северна Корея властва брутален, идиотски и икономически пагубен за населението си авторитарен режим. Всеки такъв режим обаче задължително се основава на подкрепата на мнозинството. В конретния случай, от Корейската война (1950-1953г.) насам това мнозинство живее в условията на временно примирие с Юга (без мирен договор), а враждебността в мислите и действията цари на Корейския полуостров. Изражение на Студената война тогава и актуален заради поляризацията на геополитическите сили днес, този конфликт е жив в историческата памет на корейците повече от всякога. На практика в него се сблъскват интересите на САЩ и западните му съюзници от една страна, и на СССР и Китай – от друга.

Равносметката за Севера е потресаваща – над 20% от населението среща смъртта си във войната, инфраструктурата е унищожена, стотици хиляди са инвалиди, домовете са сринати, а поколения наред севернокорейци след това ще живеят откърмени с омраза към вражеския за тях Запад и съюзниците му в региона – Япония и Южна Корея.

Изолацията и санкциите срещу Пхенян очевадно имат само един ефект – наливат вода в мелницата на местните националисти, благославящи извратения си вожд. Легитимират го като едва ли не „защитник на нацията“.

Ким Чен, страхувайки се за властта си, която би задържал с цената на всичко, ще реагира непредсказуемо и фатално при всяка явна запалаха за режима му. Демонстрацията на изстрелването на балистична ракета над Япония, както и тестовете на ракети с ядрени бойни глави с потенциал да достигнат американските брегове, са неговата зловеща застраховка, че няма да го застигне съдбата на други диктатори като Саддам Хюсеин и Моамар Кадафи, например – някога приятели на Запада, впоследствие станали неудобни, отказали се от разработване на ядрено оръжие… Накрая, свалени с преврати и убити. А държавите им – разпарчетосани в кървав хаос под диригентската палка на считаните от местните за „колонизаторски“ западни сили.

Търговията и диалогът, добрият пример за хубав живот из свободните земи са най-силният антидот срещу тираничния деспотизъм. Видяхме го при падането на тираничните режими на СССР и сателитите му, видяхме го и у нас. Органичното отхвърляне на паразитиращия комунистически режим от мнозинството хора, а не заплахи, груба сила и унижение на националното достойнство на местното население, е правилната стратегия.

Решението, единственото дългосрочно решение за избягване на ядреното унищожение на стотици хиляди, ако не милиони хора, е: КНДР замразява ядрените си опити, а САЩ се изтлеглят от Южна Корея, спирайки военните учения по границите и полетите над Севера, считани за явна провокация в страната. В това число и извеждане или силно намаляване на десетките хиляди американски и европейски войски от региона – едно квази-обещание на Тръмп от кампанията му, очевадно неспазено, че дори напротив… Като опитите на новоизбрания президент на Южна Корея за диалог със Севера следва да са поощрявани, а не анатемосвани от медии и политици на Запад.

Северна Корея е буферна зона и част от сферата на влияние на Китай – важен залог в битката за доминация в Тихия океан и Южнокитайско море между САЩ и Китай. В тази светлина американските противорекатени установки THAAD в Южна Корея притесняват много Пекин, който вижда в тях опит да се предотврати негов ответен удар в случай на превантивна ядрена атака от американска страна, да речем. Оттам и тихата готовност на Поднебесната империя и Русия да подкрепя КНДР в евентуален сблъсък – позиция засега дипломатично замаскирана в Съвета на сигурност на ООН. Притеснението обаче на Путин и Си Дзинпин, че нямат пълен контрол над своенравния севернокорейски диктатор, също е видимо…

Докато тези радикални ходове на промяна на тона и статуквото не станат факт, пред света ще стои само ужасяващият въпрос „кога“, а не „дали“ военният сблъсък ще се случи – с трагични последствия за всички….

Кузман Илиев

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.