Кошмарът на Нетаняху и руско-иранските взаимоотношения

Кремъл води сложна геополитическа игра, балансирайки между Техеран и Тел Авив

Кошмарът на Бенямин Нетаняху се сбъдва: иранските Гвардейци на ислямската революция и Хизбула се канят да нападнат Израел, използвайки за плацдарм Сирия.

На 23 август 2017 г. израелският премиер съобщи тази „ужасна новина“ на Владимир Путин. Преговорите на двамата лидери в руската президентска резиденция Бочаров ручей в Сочи траяха почти два часа и половина. Въпреки емоционалното състояние на Нетаняху руският президент запази спокойствие, пише Айдин Мехтиев, в. „Правда“.

„Иран е стратегически съюзник на Русия в Близкия изток“, заяви Путин. „Но за Русия Израел също е важен партньор в региона“, добави руският лидер.

И Москва се съобразява с интересите на еврейската държава, засягащи сигурността й. Както посочват експерти, Кремъл води сложна геополитическа игра, балансирайки между Техеран и Тел Авив.

Бенямин Нетаняху често гостува в Русия. През 2016 г. премиерът на Израел посети страната ни цели два пъти – през април и през юни. Сегашната му визита в Сочи за среща с Путин също е вече втора за годината – след работно посещение в Москва в началото на март.

Шейсет и седемгодишният Нетаняху е смятан за патриарх на израелската политика. Ако го наредим сред фигури „от тежката категория“ /вече покойници/ като Ицхак Рабин, Шимон Перес и Ариел Шарон, Нетаняху с право може да бъде наречен последният мохикан.

Но даже един опитен, харизматичен израелски лидер като Нетаняху не успя да запази самообладание на срещата с Путин в Бочаров ручей.

Според очевидци по време на откритата част от преговорите израелският премиер прекалявал с емоциите, стигайки понякога почти до паника. Рисувал пред руския лидер страшна картина – как ще настане апокалипсис, ако не бъде навреме спрян Иран с неговия „стремеж да разруши Израел“.

Нетаняху заявил пред Путин също, че Израел е крайно разтревожен от участието на Иран в сирийския конфликт. По думите му Техеран – под претекста за мирно уреждане в Сирия, предприема „пълзяща експанзия“ в Близкия изток, въоръжава и готви за атаки срещу Израел бойци на Хизбула, при това постепенно притегля в своята орбита на влияние Ливан, Ирак и Йемен.

„Господин президент“, заявил Нетаняху пред Путин, „с общи усилия ние побеждаваме групировката ИД. Но проблемът е, че в териториите, освобождавани от ислямски терористи, се настанява Иран. А Техеран не крие, че смята да унищожи държавата Израел.“

Според експерти Нетаняху не сгъстява кой знае колко боите с твърдението, че Техеран се кани да разшири влиянието си из целия Близък изток. На 22 август т. г. например иранският зам.-външен министър Хосейн Джабер Ансари пристигна в Бейрут и разговаря с генералния секретар на ливанското шиитско движение Хизбула шейх Сайед Хасан Насралла. На другия ден той бе приет от премиера на Ливан Саад Харири, който заяви: „Израел и тероризмът са двете главни заплахи, с които се сблъсква днес Ливан и целият близкоизточен регион“.

Сред успехите на иранската дипломация може да се посочи и следното: на 23 юли т. г. иракският министър на отбраната Ирфан ал Хаяли подписа в Техеран с тогавашния ирански военен министър Хосейн Дехган протокол за засилване на военното сътрудничество. Постижението на Техеран е още по-впечатляващо, доколкото днешната власт в Багдад е смятана за марионетка на Вашингтон.

Но в същия момент, в който Доналд Тръмп нарича Иран „терористична държава“, министърът на отбраната на Ирак подписва с Иран договор за сътрудничество в борбата с тероризма.

Мрачната картина, описваща „пълзящата иранска експанзия“ в Близкия изток, няма да е пълна, ако подминем намесата на Иран във вътрешния конфликт в Йемен. Иран финансира и въоръжава отрядите на хусите – военизираната групировка шиити зейдити, водещи от 2004 г. въоръжена борба срещу правителството на Йемен.

Оттогава хусите постоянно нанасят сериозни военни удари по войските на коалицията начело със Саудитска Арабия, понякога дори атакуват и военни кораби на САЩ.

Ами Москва? Докато Нетаняху, облян в студена пот, описвал целия този зловещ сценарий, разработен от Техеран, Путин само въздишал съчувствено, сякаш за да каже „За жалост просто няма как да ви помогнем“.

А истината е, че днес Техеран в очите на Москва е единственият противовес на мощния алианс от пребогати арабски монархии, опитващи се да формират под диктовката на САЩ един вид „арабска НАТО“, за да натрапят на цели Близък изток правилата на играта, одобрени от Вашингтон.

Ето защо Кремъл има интерес да се засили още повече влиянието на Техеран в региона. Почти е решено вече Иран да бъде приет в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и на следващата среща на върха страната тържествено ще влезе в състава на влиятелното регионално обединение. Именно Русия е поела ролята на главен адвокат за възможно по-скорошно приемане на Иран в ШОС, защото това само по себе си ще свали от дневния ред плановете на САЩ за въздушни удари по иранска територия.

Пентагонът най-вероятно не би поел риска да има вземане-даване със страна, пазена от „чадъра за сигурност“ на ШОС – сдружение с „локомотиви“ като Русия и Китай, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, които най-често опонират на западната „тройка“, включваща САЩ, Великобритания и Франция. А още по-опасно е за Вашингтон да започва военен конфликт с държава – в случая Иран, която вече е купила и поставила на бойно дежурство зенитни ракетни комплекси С-300. Министърът на отбраната Хосейн Дехган съобщи, че С-300 са разположени в базата на войските за ПВО Хатам ал Анбия.

И макар да изчерпи своите ресурси от красноречие, Бенямин Нетаняху така и не успя да убеди Владимир Путин, че трябва „да спре експанзията на Иран в Близкия изток“.
Русия вижда в Израел приятелска страна, но не е работа на Тел Авив да учи Кремъл как да разпределя акцентите в руската близкоизточна политика.

Източник: БТА

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.