Банките – ще продължават ли да ни крадат?

или
Как с 10 банкови сметки през годините престанах да бъда клиент на „Булбанк”

Когато стане дума за банки, особено отечествени и за последния четвърт век псевдо-демокрация, няма как у читателите да не възникне дискомфортно вътрешно усещане. То не бяха кредитни милионери, банкови фалити (на няколко вълни през периода), ощетени кредитоползватели, адвокати с хонорари, надхвърлящи многократно дължимите суми, съдии-изпълнители и колекторски фирми, отнемащи имуществото на неизрядните длъжници и прочее банкерски сюжети.

Последният всенароден вопъл беше Корпоративна търговска банка – прословутата КТБ. Много нейни клиенти бяха завлечени от фалита ѝ. Лично аз загубих прилична сума, не защото бях над компенсируемия лимит, а защото се забавих около месец с вземането (което беше гарантирано в рамките на 5 години) и депозираните долари, които имах там, се обезцениха през лева. Всъщност, валутата на вложителите се изплащаше в левове по курса на БНБ от началото на декември 2014 г. и, при забавяне на клиента за обратно конвертиране на левовете в желаната валута, разликата в курса вече не беше проблем на държавата. В моята ситуация, левът поевтиня спрямо щатския долар от 3-ти декември 2014 г. до 16 януари 2015 г. (когато реших да си взема спестяванията) с над 6%. Е, можеше и да поскъпне, би казал читателят (честно казано – и аз така се надявах!), но, уви, задейства се законът на Мърфи.

Така или иначе, с КТБ приключих (и не само аз, но и целокупната ѝ клиентела). Само че може ли съвсем без банка и то в 21-ви век? Не може. И скачаш от трън, та на глог. А „глогът” в случая се оказа „УниКредит Булбанк”. Всъщност, аз бях техен клиент още преди да позная злополучната КТБ. Общо през годините съм имал 10 (!) различни видове сметки в „УниКредит Булбанк” – периодично закривах едни и отварях други, според нуждите си. Сега нямам нито една, вследствие на тяхната анти-клиентска политика.

А искрата, която взриви негодуванието ми, беше един валутен превод през тяхната система. През февруари т.г. направих банков превод на канадски долари от „УниКредит Булбанк” към моя сметка в друга банка. Преводът бе на по-голяма стойност и „УниКредит” си удържа такси над 40 канадски долара извън трансферната сума. Валутата обаче, постъпила в банката-бенефициент след два дни, беше с 65 долара по-малко.

На мое писмено запитване до „УниКредит Булбанк” за липсващата сума получих отговор, че „преводът е таксуван от банките кореспонденти по платежната верига”. На мое насрещно питане защо изначално не съм информиран за наличието на банки-кореспонденти по веригата и за техните комисионни, а съм таксуван „пост-фактум”, т.е. поставен пред свършен факт без мое знание и съгласие, „УниКредит Булбанк” отговори, че липсващата сума е разпределена между две банки-кореспонденти: „Royal Bank of Canada” и “Deutsche Bank”, като е „използвана оптимална платежна верига”.

Всъщност, „УниКредит Булбанк” не отговори защо не съм бил информиран преди превода за наличието на допълнителни такси за банки-кореспонденти, нито защо не ми е искала одобрението на размера им. Освен това, тяхното заявление, че платежната верига е „оптимална” не отговаряше на истината, тъй като първоначалното ми намерение беше преводът да бъде изпратен изцяло за сметка на наредителя (изпращача, т.е. пак аз); в този вариант се предвиждаха допълнителни разходи от 30 долара, а не 65, както ми взеха в осъществения в крайна сметка трансфер на „споделени разходи” между наредителя и бенефициента.

Разменихме си още по две оплаквания – отговори без промяна на мнението на спорещите страни. Банката твърдеше, че въпросните такси са взети коректно за посредниците при трансакцията, а аз – че не съм информиран изначално за подобни удръжки и не съм ги одобрявал. Банката се оправдаваше, че в нареждането съм отбелязал квадратчето „други банкови разходи“ за сметка на бенефициента, а аз им възразявах, че без разяснение пред клиента какво значи това не могат да си вземат сума по свое усмотрение, извън договорената и без съгласуване с разпоредителя. И че това си е присвояване на чужди финансови средства.

И не разбирам как някой, пък бил той и банка, може да си удържи сума, която си пожелае, без знанието и одобрението на този, от когото я удържа!? В случая – от мен, като клиент на „УниКредит Булбанк”. Излиза, че банката може да си слага колкото си поиска банки-посредници при валутните преводи, без предварителното знание на клиента и без неговото съгласие. Така може да си включат и повече от две банки (наистина, защо пък само две, защо не три-четири, например; а не можеше ли само с една банка-кореспондент?) и да си напишат каквато сума си пожелаят – все едно, клиентът е пред свършен факт и парите му вече са взети. Абсолютно е нелогично и аморално да се удържат пари от клиент без негово знание и съгласие, като същият се поставя пред свършен факт. За мен това е узаконена форма на кражба, както и го написах в писмените ми оплаквания до „УниКредит Булбанк”.

В крайна сметка, банката остана на изразеното си мнение, че са „коректни”, а аз тръгнах да търся трета инстанция, пред които да се жалвам. И реших да закрия и последната си сметка в „УниКредит”. Тогава изживях и финалния банков сюрприз. Останалата ми беше един многофакторен спестовен влог, който изначално беше замислен от банковите мениджъри като разплащателна сметка, носеща лихва и без месечни удръжки, но от февруари 2017-та се въведе (както и за всички останали сметки за клиентите на „Булбанк”) месечна такса от 2 лева. В сметката имаше 12 лева и 56 стотинки, които реших да изтегля при закриването ѝ. Какво беше учудването ми обаче, когато касиерката ми обяви 3 лева такса за теглене в брой (допълнително към двата лева месечна поддръжка) – нововъведение пак от февруари т.г. на таксите за теглене. Т.е. увеличение от 1 на 3 лева или 300% (!) Питам се няма ли регламентирани лимити на процентните увеличения? Било за банкови такси, ток или вода!? Така или иначе, за да закрия сметка от 12 лева и стотинки трябваше да отчисля на банката 5 лева. Стори ми се много, особено като капак на вече откраднатите 65 Ca$, затова поисках от банковата служителка справка за гореспоменатите удръжки: 3 плюс 2 лева. Тя ми подаде една разпечатка, върху която положих подписа си на коректен клиент. Втората бележка, обаче, беше без подпис, нито печат. Когато обясних, че това не е документ, защото аз бих могъл да си го изработя и сам с помощта на Word и средни компютърни умения, касиерката ми отговори, че за да ми издаде официална справка, подписана / подпечатана от банката, трябва да заплатя допълнително 12 (!) лева. Е, това вече беше свръх търпението ми – за да закрия сметка от 12,56 лв. с полагащи се административно оформени разписки, трябваше да платя на банката 2 плюс 3, плюс 12 или сумарно 17 лева! Ти какво ще кажеш, читателю?!

Аз бих добавил накрая, че за управляващите подобни банки, по време на Голямата депресия през трийсетте години на миналия век, в Съединените щати измислиха прозвището „банкстери”! Сложно-съставна дума, приписвана на сенатора Фердинанд Пекора, композирана от думите „банкер” и „гангстер”, обединени в един точен неологизъм за същността на явлението. И актуален и до днес – в друг век и на друг континент…

Георги Вълков, д-р инж.

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.