Глобалният финансов посредник в сянката на МВФ

Преди повече от седемдесет години са създадени две международни финансови институции – Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ). МВФ най-често е бичуван, при това заслужено, като „инструмент на политиката на САЩ“, с обвинението, че разрушава националните икономики. Удивително, но по отношение на Световната банка такива страсти не се разгарят. Сякаш за забравили за нея; в тази международна финансова институция не се планират никакви реформи.

С какво Световната банка се различава от Международния валутен фонд? Дали тишината (относителна, разбира се) около Световната банка е признак, че с нея всичко се развива благополучно? Или може би нещата са доста по-прости: скандалите около МВФ отвличат вниманието от Световната банка и благодарение на това тя се чувства комфортно, скрита под дебелата му сянка?

Решението за създаване на Световната банка (The World Bank) е взето на Бретънудска конференция през лятото на 1944 година. Пълното й официално название, прието тогава, е Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР). Делегати от 45 страни, в това число от Съветския съюз, обсъждат въпросите за възстановяването на икономиките и устройството на световното стопанство след войната. Единодушно стигат до извода, че за такова възстановяване е необходима специална международна финансова институция, каквато става Световната банка.

Кредитните си операции тя започва да осъществява само три години след конференцията. Първа е финансиране на Франция (с 250 млн. щатски долара), с условие комунистите да бъдат отстранени от ръководството й. Последното важи за всички страни, които получават пари от СБ. Така че, тя съвсем не бива да бъде наричана „дистанцирана от политиката“ институция. Впрочем поставянето на политически условия е постоянна характеристика в дейността на Световната банка.

През първото следвоенно десетилетие нейни клиенти са най-вече европейски страни, а проектите на СБ са важно допълнение към плана „Маршал“. През втората половина на 50-те години на миналия век Световната банка разширява дейността си, насочвайки своето внимание към развиващите се страни. Там тя действа изключително твърдо, като се опитва да прикрепи клиентите си към основния акционер на банката, който от самото начало са САЩ. Това красноречиво е описано в известната книга на Джон Пъркинс „Изповедта на един икономически килър“.

70-те години на миналия век са тежки както за МВФ, така и за СБ. Причината е, че и двете институции са рожби на бретънудската валутно-финансова система. По онова време се извършва сложен преход към новата система, получила наименованието „ямайска“ (решението за преминаването към нея е прието на конференция в Ямайка през 1976 година). Особени трудности среща МВФ. Той е създаден с цел кредитирането на страни с големи дефицити в платежните баланси; с помощта на кредитите от МВФ се възстановяват балансите и обезпечаването на стабилния (фиксирания) валутен курс. А на ямайската конференция фиксирането на курсовете е отменено. С цената на невероятни усилия САЩ успяват да запазят Фонда, превръщайки го в инструмент на външната политика на Вашингтон, налагайки на другите страни разрушителни реформи в размяната на кредити (политиката на „Вашингтонския консенсус“).

На Световната банка й е доста по-лесно да докаже, че светът се нуждае от нея, тъй като отпуска кредити за осъществяването на проекти в различни сектори на икономиката, а също така в социалната сфера. Ако до 70-те години двете институции са равнопоставени, то по-късно Световната банка попада под сянката на МВФ. Дейността на Фонда е по-политизирана, а при Световната банка е, така да се каже, смесена. Активността й има търговски характер, макар да не пропуска да поставя на клиентите си и политически условия.

Ако през 40-те години понятията „Световна банка“ и „Международна банка за възстановяване и развитие“ (МБВР) съвпадат, то по-късно под шапката на Световната банка вече се намират група учреждения, които са се появили през различните години: Международната асоциация за развитие, Международната финансова корпорация, Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите, Международният център за уреждане на инвестиционните спорове. Всички те образуват Групата на Световната банка, чието ядро си остава МБВР. По данни на СБ, за цялото време на съществуване на групата, на Международната банка за възстановяване и развитие се падат почти три четвърти от раздадените кредити (по-нататък ще използвам термина Световна банка, имайки предвид МБВР).

Финансовите механизми на МВФ и Световната банка съществено се различават. В началото на своето съществуване и МВФ, и СБ осъществяват своите активни операции (кредитирането) за сметка на вноските на страните-членки на тези организации. Капиталът, формиран за сметка на вноските, както и преди, за Фонда си остава основен източник на финансиране на кредитните операции. Световната банка постепенно започва да се превръща в посредник, работещ на финансовите пазари, така че вноските в уставния й капитал от страните, членуващи в нея, престават да бъдат достатъчни още през 50-те години на миналия век.

Когато СБ започва своята дейност, уставният й капитал, формиран за сметка на акциите, закупени от страните членки, възлиза всичко на всичко на 10 млрд. долара. Наистина, от самото начало са въведени понятията „внесен капитал“ и „невнесен капитал“. Уставният капитал само частично се формира с помощта на „живи“ пари; основната му част („невнесеният капитал“) е на страните членки, които в случай на възникване на ресурсов дефицит имат задължението да преизчислят необходимите парични средства.

С нарастването на мащабите на кредитните операции Световната банка е принудена да помисли за укрепване на своята ресурсна база. Уставният и записният й капитал биват няколко пъти преразгледани (в посока на увеличаване). При това, както и преди, се допуска само частично изплащане на частта на записния капитал, останалото – „невнесеният капитал“ – е във вид на задължения на страните членки.

В отделни години на миналия век записната част стига до 7%. Хитростта се заключава в това, че СБ постепенно започва да разширява операциите по привличане на заемни капитали чрез пускането на дълговите си задължения (облигации) на финансовите пазари. Като гаранция за купувачите на облигации се използва записният капитал, на първо място – неговата невнесена част.

Ето как изглежда ресурсната база на СБ в средата на миналата година (в милиарди долари): обявеният записен капитал (Subscribed Capital) – 263,3; внесената част (Paid-in Capital) – 15,8; невнесената част, или капиталът до поискване (Callable Capital), – 247,5. В крайна сметка се получава, че внесеният от членовете (акционерите) капитал е всичко на всичко 6 процента от записния капитал. Това е по-малко от най-ниския показател през ХХ век. Реалният собствен капитал, с който СБ разполага през 2016 година, възлиза на 37 млрд. долара; това е внесената част на записния капитал плюс капитализираната печалба на банката. А заемите, получени за сметка на пуснатите на финансовите пазари ценни книжа, съставляват основната част на ресурсната база на Световната банка. В средата на миналата година сумата възлиза на 182 млрд. долара (действащи непогасени заеми). В резултат ресурсната база на СБ в средата на миналата година (изплатените вноски плюс привлечените заеми) е 198 млрд. долара.

Световната банка успява да получи на пазара 11,5 долара заемни средства срещу 1 долар „живи“ пари от вноски. Много търговски структури биха завидели на такъв показател, но търговските структури нямат ресурса, с който разполага Световната банка – гаранциите на суверенните държави чрез невнесената част от записния капитал; в случай на необходимост страните членки имат задължението да направят допълнителни вноски.

За справка ще съобщя какви са частите на основните акционери в уставния (и записния) капитал на СБ: САЩ – 17,58%; Япония – 7,58%; Китай – 4,88%; Германия – 4,42%; Франция – 4,14%; Великобритания – 4,14%. Не е трудно да се пресметне, че внесената от САЩ част в капитала на Световната банка през 2016-та година възлиза на 2,786 милиарда долара. Сегашната квота на Вашингтон, както и преди, му позволява да блокира неизгодните за него решения и проекти. А действайки „ан блок“ със своите съюзници, той може да протака собствените си решения и проекти. И това – при смешната сума на внесения капитал, която не достига дори 3 милиарда долара. Според данните на СБ в средата на миналата година в активите й са били привлечени инвестиции на стойност 55 млрд. долара.

За това, че кредитно-инвестиционната дейност на Световната банка нанася несравнимо повече вреди, отколкото ползи на страните, където се реализират нейни проекти, е писано немалко. Критика звучи и от страна на държавите членки на финансовата институция, които не могат да се примирят с факта, че САЩ имат несправедливо висока квота в капитала и гласовете в СБ. Защото днес Брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай, разчетен според паритета на покупателната способност на валутата, вече превишава БВП на САЩ, а китайската квота в СБ е 3,6 пъти по-малка от американската.

Критики по адрес на Световната банка звучат и от страна на академичните кръгове. Например от коментарите на лауреата на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц, който счита политиката към развиващите се страни, разработена от МВФ, Световната банка и икономистите в американското правителство, за погрешна. Според него, ако Съединените щати бяха следвали тази политика, икономическият им ръст би бил значително по нисък. Стиглиц също така подчертава, че Русия се е съобразила с препоръките на тези финансови институции и е изпитала на гърба си падането на реалните доходи на населението, а Китай, който не се е вслушал в тях, преживява икономически подем. Джоузеф Стиглиц смята, че Световната банка е виновна за разгърналата се в Русия приватизация и други реформи от преходния период, които са подложили страната на такъв шок, от който тя до ден днешен не може да се съвземе.

Да се върнем към въпроса за финансовия механизъм на функциониране на Световната банка. Неговата основа е заемане на средства от банката за финансовите пазари. Възниква въпросът: по какъв начин облигациите се пускат на финансовите пазари? Облигациите наистина са надеждни (непрекъснато поддържат най-високия рейтинг ААА), като степента на тяхната доходност е по-висока, да кажем, от тази на хазната на САЩ или друга развита западна държава. Тоест този финансов инструмент е значително по-привлекателен, но по какъв начин СБ пуска своите облигации, остава тайна. Мисля, че това е тайна сред „своите“. В организирането на емисиите и пускането на пазара участват водещите банки от Уолстрийт и лондонското Сити, от което те печелят нелоши комисионни. Не успях да достигна до пълната картина на собствениците на облигации в СБ даже на нейния сайт. Но по отделните емисии на облигации, стигнали до финансовите пазари, може да се открие нещичко. Например, преглеждайки обзора на дейността на хазната на СБ Bonds for Sustainable Development. Във всички разгледани операции за пускане на облигации на финансовите пазари основни купувачи са централните банки и други официални институции на страните членки на Световната банка (Министерствата на финансите и независими фондове). В повечето случаи на тази категория купувачи се падат над 50% от целия обем продадени облигации. На второ място са инвестиционните фондове, пенсионните фондове и някои институционални инвеститори. Третото място заемат частните банки. Конкретни купувачи на облигации на СБ в документа не се посочват.

Там намерих също така информация за обемите на емисиите доларови книжа, които СБ е осъществила в различни години. До финансовата криза през 2007-2009 година средногодишните обеми държат нива от около 15 млрд. долара (с отклонения в отделните години). Вече през 2009 година е достигнат рекорд – 44 млрд. долара. А ето ги и данните за последните три години (в милиарди долари): 2014 г. – 51; 2015 г. – 58; 2016 г. – 64. Може да се очаква, че тази година рекордът от миналата ще бъде надминат.

Няма никакво съмнение, че Световната банка е един от най-големите участници в световния финансов пазар, но въпреки това нейните излизания на пазара не могат да се нарекат пазарни. Световната банка работи само със „свои“. Главни бенефициенти на нейните услуги като глобален финансов посредник се оказват не страните получателки на кредити, а централните банки, институционните инвеститори и частните банки. Световната банка е октопод, всмукващ ресурсите на развиващите се страни във вид на „съдействие в икономическото развитие“ в интерес на световната финансова олигархия.

Автор: Валентин Катасонов

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова

Публикувано в: a=specto

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.