1000% скок на банкова такса за 10 години

Частен случай

Клиент съм на тази голяма банка от 10 години. Заради лизингови схеми с дружество от нейната група. Начинът на плащане, който си избрах още в „дълбока древност“, е този: разплащателна сметка с вързана към нея дебитна карта, която зареждам в брой и пускам нареждане да се плати на лизинга. Първоначално внасянето на около 200 лв. месечно на ръка не ми струваше нищо. Обясниха ми – „все пак двете дружества са от една група – вие слагате парите в единия джоб, а ние ги прехвърляме в другия“.

Логично! Само така се печелят клиенти. Лоялен си към двете дружества, а те от своя страна те възнаграждават с премахване на такса за превод между тях, която и без това би трябвало да е символична. Месеци след първата вноска обаче взеха да ми искат 20 стотинки. Викам си – е все пак този труд струва нещо, какво са 20 стотинки?

По-късно цената на тази „прекалено сложна процедура“ стана 30 стотинки.

През следващите години графиката на поскъпването ставаше все по-стръмна. Един лев. Викам си, сигурно дезинфектантът за касиерката, дето пипа банкнотите, е поскъпнал рязко. Или пък рязко са й вдигнали заплатата?

Проверих за „живасепта“, дезинфекционния препарат, цената му не е мръднала. Заплатите пък не само че не растат, ами и паднаха до нива, които отпушиха текучество в банковите клонове, незапомнено досега.

И така неусетно, докато го докарам, на печелившия честито!, до нова тарифа от началото на тази година в размер на 2 лв. (словом два лева). Представете си: внасям две банкноти по 100 лв., дори и банкнотоброячна машина не се ползва, процедурата трае половин минута, нищо не се е променило от десет години, а таксата е 10 пъти по-висока. А това, измерено в проценти, прави 1000 процента!

Питам служителката от фронт офиса що за чудо е това.

Промяна във вътрешните правила, отговаря важно тя.

Да ви… и вътрешните правила, защо трябва да страдам аз, външният?

– Ами платете ги през сметката, без да внасяте, казва тя.

– Е, как да ги платя през сметката, като е празна?

– Ами заредете я, де.

– Нямам пари в брой.

– Изтеглете на банкомата – ако е от нашия – 30 ст., ако е от съседния – на другата банка – 98 ст., любезна е тя.

Е, как от вашия, като нямам пари в разплащателната сметка, която е вързана с картата? – питам аз.

После, щастлив – изтеглих, дадох, преведох. Излезе ми няма и три лева.

По някое време в дългия ми съвместен живот с тази банка обаче се появи като клиент по лизинга съпругата ми. Нищо че в договора за колата тя е титуляр, а аз съм съдлъжник, били сме различни лица. Да, видимо. Но банкерите се сетиха как да използват това – ако аз внасям с директен превод по сметката на лизинга в банката – 3 лева. Тази логика е трудна за разбиране – 200 лв. са си все двеста лева, независимо коя ръка ги носи в банката – тази на длъжника по лизинга, или тази на съдлъжника…

Но се и замислих, че трябва да сменя банката. Но тя е свързана с лизинговото дружество. А да го сменя него е сложна процедура. Да искам промяна на целия договор, така ли? Да сменям лизингаря след първата година? Ще ме помислят за луд.

Дори и да го направя, ще ме пуснат най-вероятно и ще отида при друг лизингар, свързан с друга банка. Или пък ще успея да ги убедя, че не могат „служебно“ да ми разпределят банка? Тоест ще си посоча гордо банка с по-ниска такса.

Управителният съвет на тази спасителна банка обаче ще се събере месец по-късно, някой ще докладва, че изостават в таксите и ще ги вдигнат. Примерно на 3.20 лв. за зареждане на сметка с пари в брой…

Бях един безпаметен оптимист, който е убеден, че от всяка безизходица има поне два изхода, но взех да се отчайвам. Докато Министерството на финансите не пусна проект за нов закон за платежните услуги и платежните системи, подготвен от БНБ.

В голямата си част новите текстове целят да доведат до намаляване на таксите по основните платежни операции, както и до повишаване на тяхната сигурност, с което да направят безкасовите плащания по-изгодни и предпочитани пред плащанията в брой, пише в мотивите към промените.

Последните данни на БНБ за финансовите резултати на банките у нас показват, че те събират все повече приходи от такси и комисиони, с което компенсират рекордно ниските лихви. За първите седем месеца на годината постъпленията по това перо в банките са 660 млн. лв. – с 50 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Нека сега се оправдават банкерите, че не били заложили на таксите.

Ограничаването на банковите такси всъщност е обща европейска тенденция, подкрепена с редица регламенти на ЕС, които на практика ще се въведат и у нас с новия закон. Така например ще се въвежда изискването таксите, които всяка банка събира по основните платежни операции, да са по-ниски от средния размер на таксите, събирани през предишната календарна година. Контролът ще се осъществява от БНБ, която от есента на 2016 г. води регистър на средния размер на таксите при платежните услуги.

Нещо повече, когато десет или повече банки не начисляват такса за някоя от основните операции, тази услуга се определя като безплатна в регистъра на БНБ. Това означава, че и останалите банки трябва да започнат да я предлагат безплатно. Основни операции са откриването и закриването на платежна сметка, внасянето и тегленето на средства, справките извлечения и др. Със сигурност от догодина платежните услуги директен дебит и кредитни преводи в евро трябва да станат безплатни за потребителите.

Освен това клиентите ще заплащат таксата само ако са били информирани за размера й преди началото на транзакцията, се посочва изрично в закона. Това означава, че ако не са уведомени предварително, че дадена услуга ще им струва примерно 5 лв., и не са съгласни с това, те просто може да откажат да платят. При това транзакцията не може да бъде анулирана. Как точно ще се докаже дали банковият служител е информирал, или не е информирал клиента си е трудно да си представим, но в законопроекта изрично е записано, че доказателствената тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката, и не е грижа на клиента.

Taĸcитe пo ocнoвнaтa бaнĸoвa cмeтĸa мoжe и дa нaмaлeят.

А дано!

Ама надали?

Kaĸвo пpeдcтaвлявa евтинията?

Cмeтĸaтa дaвa пpaвo нa тeглeнe нa пapи, внacянe, пpeвoди, oнлaйн и мoбилнo бaнĸиpaнe, издaвaнe нa дeбитнa ĸapтa ĸъм нeя и извъpшвaнe нa плaтeжни oпepaции c тaзи ĸapтa. Cpeдният paзмep нa тaĸcитe, нaчиcлявaни oт бaнĸитe, чиeтo нивo e eдиният oт ĸpитepиитe пpи oпpeдeлянe paзмepa нa тaĸcитe пo плaтeжнaтa cмeтĸa зa ocнoвни oпepaции, ce изчиcлявa oт БHБ вeднъж гoдишнo. Toвa cтaвa нa бaзa тaĸcитe и ĸoмиcиoнитe, ĸoитo бaнĸитe нaчиcлявaт пo пpeдлaгaнитe oт тяx ycлyги пo paзплaщaтeлни cмeтĸи зa пpeдишнaтa ĸaлeндapнa гoдинa. Cлeд тoвa БHБ ги пyблиĸyвa нa интepнeт cтpaницaтa cи. Πpeз oĸтoмвpи минaлaтa гoдинa тeзи cpeдни тaĸcи вeчe бяxa пyблиĸyвaни. Бaнĸитe тpябвaшe дa cъoбpaзят тaĸcитe cи пo ocoбeнaтa cмeтĸa c пyблиĸyвaния oт БHБ cpeдeн paзмep нe пo-ĸъcнo oт 1 фeвpyapи тaзи гoдинa. Cлeдвaщoтo изчиcлявaнe и пyблиĸyвaнe oт БHБ нa cpeдeн paзмep нa тaĸcитe щe e дo ĸpaя нa фeвpyapи 2018 г. въз ocнoвa нa пpeдocтaвeни oт бaнĸитe дaнни ĸъм 31 дeĸeмвpи 2017 година.

Източник: „Банкеръ“

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.