Босна и Херцеговина като трамплин за ислямистите

Загубата на територии в Сирия и Ирак тласка терористите да превземат плацдарми в Европа – на първо място в Босна и Херцеговина. Това предупреждение отправи президентът на Чехия Милош Земан. Според него именно в тази бивша югославска република ислямистите имат много поддръжници, в това число, подкрепящи терористичната организация „Ислямска държава“.

Опасността не бива да се недооценява: що се отнася до терористичната заплаха за Европа развитието на ситуацията в Босна и Херцеговина изглежда по-зле, отколкото, например, в Албания, Македония или Косово.

Първо. За разлика от албанците в Косово и Албания, за които исторически консолидиращ фактор са кръвно-родствените и етническите връзки, а не религиозните, босненската мюсюлманска общност се поддава значително по-силно на религиозно влияние отвън, включително – от радикално и терористично естество.

В Босна и Херцеговина радикалният ислямизъм се възприема в по-голяма степен, отколкото в останалите райони на Балканите и защото през 80-те и 90-те години на миналия век местните мюсюлмански общини създадоха тук свои структури и институции. Оглавяващият ги мюфтия изигра ключова роля в основаването на съвременна Босна и Херцеговина, докато през първата половина на 90-те години в тази бивша югославска република се водеше етническа гражданска война.

Нека припомним, че още по времето на единна Югославия бъдещият лидер на босненските мюсюлмани Алия Изетбегович разработи така наречената „Ислямска декларация“, която нямаше аналог на Балканите, и която изигра значителна роля в мобилизацията на босненските мюсюлмани в периода на разпадането на Югославия. При това водещата роля на самия Алия Изетбегович в кървавите събития в Босна и Херцеговина през първата половина на 90-те години на миналия век съзнателно не бе акцентирана от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, въпреки че вината на този човек за разразяването на гражданската война е очевидна.

Второ. Ръстът на ислямския радикализъм в Босна и Херцеговина има военно-политически корени, свързващи местните радикали с бунтовниците, пребиваващи на босненските фронтове през 90-те години. Точният брой на тези бунтовници е неизвестен, но се предполага, че в Босна и Херцеговина са пристигнали не по-малко от 10 хиляди муджахидини от страните на Близкия и Средния Изток и Северна Африка и най-малко три хиляди от тях след войната са се установили в бившата югославска република. В много от случаите за целта те използваха възможностите, предоставени им от западните представители най-вече в лицето на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина. Под тяхно разпореждане остават военните лагери, тренировъчните центрове (най-известният, от които е в района на град Травник) и друга част от инфраструктурата.

Трето. Босна и Херцеговина се озоваха на острието на влиянието на Турция и Саудитска Арабия. В суровата си конкуренция за влияние на Балканите Анкара и Рияд полагат значителни усилия за укрепването на своите позиции в този регион. Още през 2009 г. авторът на концепцията „Стратегическата дълбочина“ Ахмет Давутоглу характеризира значението на Босна и Херцеговина в системата на турските външнополитически приоритети по следния начин: „За дипломатите от другата част на света босненският въпрос е технически. За нас това е въпрос на живот и смърт. За нас териториалната цялост на Босна и Херцеговина е толкова важна, колкото и териториалната цялост на Турция. За Турция безопасността на Сараево е толкова важна, колкото и безопасността и благоденствието на Истанбул.“

Четвърто. Радикалните ислямисти в Босна и Херцеговина умело се възползват от слабостта на поразените от бунтовническите и междурелигиозните разпри местни държавни институции. Наистина, и в другите балкански страни положението не е по-добро. „В резултат на това – пише полското издание New Eastern Europe – 900 от четирите хиляди присъединили се към така наречената „Ислямска държава“ европейци, произхождат от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония.“ Изданието прави извода, че именно тук на глава от населението се падат най-много бунтовници. „Раздирани от етнически борби до неотдавна, днес Западните Балкани се сблъскаха с нов враг – джихадизма“, коментира New Eastern Europe.

„Не бива да се забравя и факта, че с пари на ислямистки благотворителни организации местното население купува недвижима собственост в отдалечени места, които рядко биват посещавани от туристи. Съществува подозрението, че именно там джихадистите провеждат своята нелегална дейност – съхраняват оръжието си, водят военна подготовка, оказват помощ при преминаването на границите на Шенгенската зона от мигранти. Полицейският надзор на такава „затворена за странични хора“ собственост е затруднен заради административната структура на Босна, която се състои от множество самостоятелни области, като всяка от тях изисква особени полицейски процедури“, подчертава New Eastern Europe.

Накрая. Географското положение на Босна и Херцеговина е още един важен фактор, който я превръща в идеален трамплин за ново проникване на ислямисти на територията на Европейския съюз през страните от Централна Европа. Тук именно е и особената роля на Турция, която има възможност да използва „босненския маршрут“ с цел оказване на натиск върху ЕС и дестабилизиране на обстановката на Стария континент. В така сложилата се конфигурация миграционните потоци от Босна и Херцеговина представляват „слабо звено“ – така е по силата на неопределеността на международно-правния статут на бившата югославска република в контекста на нейното присъединяване към ЕС. През 2003 година страната получи статут на „потенциален кандидат“ за влизане в Европейския съюз, а през февруари 2016 г. отправи в Брюксел официална заявка за това.

При тези условия международните терористи, подкрепяни от външни сили, действително могат да използват Босна и Херцеговина за цели, далечни от плановете на Брюксел.

Автор: Пьотър Искендеров

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова

Публикувано в: a-specto

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.