„Каолин“ – пример за бандитско ограбване на националното богатство

* Страх тресе олигарха, че държавата може да му потърси отговорност

* Дължи отговор на 6 въпроса пред обществото

* Кликата на Костов разпродаде 3000 дружества и открадна труда на поколения българи

Олигархът Иво Прокопиев почти не е говорил през годините на прехода за златната си кокошка „Каолин“, която едва на 28 г., буквално от студентската скамейка, го направи приказно богат. Затова контролираното интервю този уикенд в присъдружния му сайт „Терминал 3“, в което разградският бизнесмен отделя особено внимание на „историята на сделката“ за „Каолин“, е твърде показателно, за да бъде подминато.

Според Прокопиев „Каолин“ е имал една от най-успешните следприватизационни истории в България, дължаща се на „правилна стратегия и талантлив управленски екип“, а собственото на олигарха дружество „Алфа финанс“ било инвестирало над 120 млн. лева за развитието на единственото предприятие на Балканите за добив и преработка на каолинова суровина – но не в приватизацията, а чрез увеличение на капитала, подчертава олигархът. Думата „приватизация“ напоследък е щекотлива и омразна за всички престъпно забогатели по времето на Иван Костов „бизнесмени“ с бели якички. Разбира се, Прокопиев е принуден да отвори неудобната му тема за „Каолин“ поне по две причини – течащата срещу него проверка от КОНПИ, по която инспекторите нищят дали е придобивал незаконно имущество, както и заради инициативата на управляващите за промяна в конституцията, която ще позволи да отпадне давността за престъпленията, свързани с приватизацията. С една-единствена цел – отново да опита да се легитимира пред обществото като „морална инстанция“ за сметка на умишленото дискредитиране на институциите, надвиснали най-после над престъпната му дейност. В тази ситуация обаче и особено по случая „Каолин“ да се биеш в гърдите колко си морален, какъв „инвеститор“ и „спасител“ на закъсали държавни предприятия си, след като фактите са пределно ясни и говорят съвсем друго, е признак освен на въпиеща наглост и на най-обикновен страх – страх, че най-после пленената от самия теб през последните десетилетия държава може да ти потърси сметка за това кой си всъщност, как си забогатял и защо титлата, която сам си си дал – „най-морален от моралните“, не е нищо повече от един фалшив медал, произведен от собствената ти медийна фабрика за фалшиви новини, начело с „Капитал“ и „Дневник“.

Всъщност „Каолин“, както и Винпром „Дамяница“ (отредено за бизнеспартньора на Прокопиев Филип Харманджиев) са ярък пример, достоен за учебник по антиикономика, за това как Иван Костов и назначените от него „приватизатори“ ограбиха труда на поколения българи. За фактите обаче не очаквайте истината от Прокопиев – паметта отдавна угодно му е изневерила (по подобие на паметта на станалия му близък Цветан Василев, който вече не помни кръговете от стотиците негови фирми бушони, източили КТБ), за сметка на лъжливите мантри за „инвестиции“ и „модернизация“.

Приватизацията на „Каолин“ стартира през 1997 г., когато на власт идва правителството на Иван Костов, а шеф на икономическата комисия в Народното събрание и тартор на кръга „Агнешките главички” е митичният Никола Николов – родом от (какво съвпадение!) Разград. Сигурно е и съвпадение, че бащата на Прокопиев е бивш служител на УБО на ДС, а брат му Александър Прокопиев е служител на контраразузнаването в МВР-Разград. Факт е обаче, че „Каолин“ още тогава е отредено за младия и предприемчив Иво Прокопиев, който няма нито пари, нито опит в този бранш (всъщност няма опит в никакъв бранш, защото току-що е завършил университета), но пък има повече от здрави връзки с управляващите и лично с Никола Николов. Първоначално предприятието е оценено на 31 млн. лева, като интерес проявява белгийската фирма Sibelco, която е световен лидер в този сектор. Преговорите, разбира се, набързо са преустановени въпреки готовността на белгийците освен да платят приватизационната цена, и да инвестират веднага 20 млн. долара за развитието на дружеството. Този факт Иво Прокопиев удобно премълчава, и има защо. Защото през 1999 г. се създава РМД „Каолин 98“ АД, в което (каква изненада!) участва братът на Прокопиев Александър, доскорошен служител на МВР и, разбира се, без да е спазил изискването по закон да е работил поне 2 години в „Каолин“. Друг член на съвета на директорите на РМД-то се оказва съпругата на директора на „Булброкърс“ Петко Шишков Даниела. „Булброкърс“ (каква изненада!) е лично дружество на Прокопиев, създадено, за да се занимава с инвестиционно посредничество. Никой от работниците в „Каолин“ не познава нито Даниела Шишкова, нито Александър Прокопиев. Паметта на Прокопиев някак си пропуска и тези факти. Пропуска и най-важното – как „Алфа финанс“ всъщност става мажоритарен собственик на предприятие, което е оценено за 31 млн. лева, и каква цена „плаща“ за тази златна кокошка.

Не, разбира се, че 31 млн. лева не са платени от Прокопиев. Платени са само 720 хиляди лева (!), за предприятие, което по думите на самия олигарх тогава има годишни обороти от порядъка на 15 млн. лева, но, видите ли, било „закъсало“. Как е смъкната цената ли? Много просто – изготвена е нова оценка на „Каолин“, направена не от някой друг, а от „Булброкърс“ (каква изненада!) – фирмата на самия Прокопиев. Новата цена е 7,2 млн. лева, като е предвидено само 10% от нея да се платят ефективно, а остатъкът – с компенсаторни записи. Както се казва – пито-платено – братът оценява, братът „плаща“. Всичко обаче според Прокопиев е законно…

По същия начин Костов харизва на кръга „Капитал“ и Винпром „Дамяница“ – за най-голямата винарска изба на Балканите са платени смешните 60 000 долара, при положение че само в складовете му има продукция за 4 млн. долара. И колко пъти приватизационният договор е бил променян с анекси, с които са отпаднали всички следприватизационни задължения. Авиокомпания „Балкан“ беше „приватизирана“ за 150 хиляди лева, а „Кремиковци“ – за впечатляващата сума от… 1 лев. Подобна е и съдбата на над 3000 държавни дружества, сменили собствеността си под „вещото“ ръководство на Командира от Драгалевци. Също като Прокопиев и той заяви онзиден, че бил „горд“ от тази си дейност… И сигурно има защо – народът обедня, а с колко се увеличи богатството на „синовете“ му приватизатори, никой не знае.

Но да се върнем на „Каолин“ и неговата според Прокопиев „най-успешна следприватизационна история“. След като плаща само 10% от стойността на „закъсалото“ според разградския бизнесмен предприятие, РМД-то, ръководено от брата на Прокопиев, тихомълком се оттегля от сцената, за да дойде „Алфа финанс“ на самия Иво Прокопиев. Как става така, че работниците губят собствеността си? По изпитаната схема с увеличение на капитала, приложена и при Винпром „Дамяница“ – акции от увеличението записват не работниците в „Каолин“, а само фирмата на Прокопиев. Кой, как и защо е гласувал подобно решение, не очаквайте Иво Прокопиев да ви каже. Очаквайте обаче непрекъсната му мантра, че е спазил закона – макар да спестява истината за фактите около „Каолин“, олигархът не пропуска нагло да изтъкне, че сделката била „проверявана“ на три съдебни инстанции и никой не бил открил нарушение!

Поредната лъжа, защото не само, че нарушения са открити, но и двамата братя Прокопиеви се сдобиват с обвинение от прокуратурата – схемата им е толкова прозрачна и съшита с бели конци, че едва ли е представлявало трудност обвинителният акт да бъде изготвен и внесен в съда. Никаква трудност обаче не е представлявало после, при разглеждане на делото, самата окръжна прокурорка на Разград Елена Хаджидимитрова да се отрече от обвинението, а впоследствие съдът да оправдае братята и престъпните им помагачи. Кой, как и защо е „помогнал“ това да се случи, не очаквайте Прокопиев да си спомни. За него сделката за „Каолин“ е „чиста“, инвестициите от 120 млн. лева – реални, а опитът на държавата да му потърси сметка – саморазправа.

Сигурно за Прокопиев е реално и че е платил на държавата в пълен обем дължимото концесионно възнаграждение за експлоатацията на държавните находища на каолин и кварцов пясък в находищата „Вятово”, „Дойранци”, „Жълти дол”, „Средня”, „Дъбравино”, „Есенници”, „Саръгьол”, „Керешлика”, „Балабана”, „Свобода”, без да е занижен умишлено размерът на добитата суровина? Може би е реално и това, че няма нарушения и при последващата сделка за продажба на „Каолин“ на немския концерн „Кварцверке“, при която първо „Алфа финанс“ купува допълнително 3,5 млн. акции от капитала на „Каолин“ на цена 1,73 лева за акция, после продава 2 млн. от тях на свързаните с Прокопиев офшорки „Столбърг инвестмънт лимитид“ и „Уиклеф холдинг лимитид“ за 1,45 лева на акция, а после същите акции са продадени на „Кварцверке“ за 4 лева на акция? Само от тази схема на Прокопиев, реализирана за броени дни, са „спестени“ незаконно данъци за близо 700 000 лева, към офшорните фирми на олигарха е изнесена печалба за 5 млн. лева, а малките акционери в „Каолин“ са жестоко ощетени.

Но колкото повече се нарушава – от законодателя и от държавните органи, десетилетният комфорт на Прокопиев, свързан с тъмното му приватизационно минало, толкова повече ще стават и пропуските в паметта му, за сметка на лъжите и тиражирането на собствената му фалшива „истина“ от присъдружните му телевизии, медии и всевъзможни грантово и политически зависими говорители, които тепърва ще се изявяват.

Истинските въпроси към Иво Прокопиев обаче остават и непрекъснато трябва да му бъдат задавани, защото медийното му говорене за „морал“ – и то с благ и назидателен тон при положение, че фактите са от ясни по-ясни, всъщност е изключително нагло и крайно неморално, на фона на действително случилото се през годините:

1. Морално ли е да изтъкваш, че си придобил законно „Каолин“ при положение, че буквално си платил жълти стотинки за предприятие, което струва 31 млн. лева, по престъпна схема, в която са замесени брат ти и твои служители и за която си бил изправен на подсъдимата скамейка?

2. Нормално ли е да се ощетят обикновените работници в „Каолин“, останали излъгани и с миноритарен дял след увеличението на капитала?

3. В реда на нещата и законно ли е собствената ти фирма „Булброкърс“ да направи занижена оценка на предприятие, което ще бъде закупено на практика от брат ти, а само няколко месеца по-късно самият ти ще станеш негов мажоритарен собственик?

4. Може ли да е „закъсало“ предприятие, което експлоатира най-добрите находища на каолин и кварцов пясък, предоставени му от държавата, с на практика неизчерпаем запас от суровина?

5. Законно ли е печалбата от последващата продажба на „Каолин“ да потъне в офшорни фирми, без да се платят данъци на държавата?

6. Законно ли е приватизационният договор за Винпром „Дамяница“ да бъде променян неколкократно с анекси, с които са отпаднали всички следприватизационни задължения?

Отговор, разбира се, Прокопиев няма да даде публично. Костов също „гордо“ ще замълчи, а медийните бухалка на кръга „Капитал“ ще продължават да плюят държавните органи и институциите, които се опитват да вършат съвестно своята работа. В услуга точно на олигарсите като Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев и Цветан Василев, които осребриха националното богатство в свой личен интерес. Дали най-после ще им бъде потърсена сметка за ограбеното, или пленената от тях държава и този път ще абдикира, както го е правила многократно в годините на прехода, предстои да разберем.

Източник: в-к Монитор

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.