Мариана Христова: „Няма адекватен български съд, който да присъди обезщетение на Сашо Дончев за Генерал Тошево“

От „Русгеоком“ опитват отново да изнудват и заплашват държавата, няма да им се получи, твърди активистката от Гражданска инициатива за забрана на фракинга

Мариана Христова е инженер, бъдещ юрист и известен активист от Гражданска инициатива за забрана на фракинга още от времето на протестите срещу шистовия газ. Тя участва и в общественото обсъждане за дупченето на Добруджа край Генерал Тошево от фирмата на Сашо Дончев „Русгеоком“ и подкрепи с всички сили провеждането на референдума, който местните хора спечелиха с над 97% срещу сондажа върху житницата на България.


– Победа ли е за хората това, което се случи в Генерал Тошево на референдума срещу дупченето на Добруджа?

– Не само е победа! Това още веднъж показва отношението на хората към всичките тези абсурдни предложения, които се правят абсолютно необмислено. Обикновено касаят места, които имат традиционен поминък, който е добре развит и който абсолютно без основание се подлага на риск. Хората не само победиха, те бяха много добре информирани и освен това бяха пределно наясно какво искат и не се поддадоха на никакви манипулации, обещания и т.н.

– Има коментари, че хората били уплашени, че страхът победил в Генерал Тошево, че са били подведени, макар процентът да е внушителен?

– Хората нямат реална представа какво значи 57% избирателна активност. Това означава, че повече от 80% от живите хора, които са там на място, са отишли да гласуват. 57% от списъчен състав, при положение, че България почти изцяло се изнесе извън границите, е един изключително сериозен процент, който, даже бих казала, че е близко до 90% от реално присъстващите там. А това, че има толкова висок процент на хората, които са против, не означава, че са били подведени, защото това не са овце, това са интелигентни хора, които изкарват хляба си години наред от същата тази земя. Те я обичат, ценят, уважават, те знаят каква е нейната стойност. И не само това, тази компания там не е непозната за региона…

– За „Русгеоком“ говорим, нали?

– Да, говорим за „Русгеоком“. Тази фирма вече е била в региона, там има хора, които са били нейни служители. Които знаят какви мазала тази компания е сътворила. Тази компания имаше регистрирано едно „форсмажорно“ обстоятелство, което не беше форсмажорно не заради друго, а защото форсмажорно обстоятелство означава, че е дошла буря, че е ударило земетресение, че нещо извън човешкото влияние се е случило. А там нямаше такова нещо. Имаше една авария, която се случи благодарение на това, че ситуацията беше подценена. Те просто решиха, че ще си икономисат време и усилия и че ще направят циментацията на сондажа по-късно с цел, естествено, икономии. И благодарение на това решение, този сондаж аварира, той се обруши, тяхната сондажна глава беше затисната от земни маси вътре и те месеци наред, да не кажа година, промиваха, за да освободят изключително скъпото устройство, което беше затиснато със земята.

– Това доведе ли до някакви екощети?

– Точно това се опитвахме да установим безуспешно. И ще Ви кажа какво фигурира в доклада на РИОСВ, когато са опитали да вземат проба. Там, в забележките за водоизточника, който се намира на сондажа на „Русгеоком“, пише: „Компанията не е осигурила достъп, водата е далеч и проба не може да бъде взета“.

– Извинение за това да не можеш да провериш дали една авария е нанесла щети на природата и на хората?

– Точно така. Хората дори не знаеха, че там има авария. Този доклад е в рамките на периодичния мониторинг, който местната Басейнова дирекция трябва да извърши, и този доклад се прави, като се избират водоизточниците, които ще се тестват, на случаен принцип, но вътре този водоизточник, който е от сондажа на „Русгеоком“, е бил включен в изследването. И това е коментарът в доклада на Басейнова дирекция. Тоест, там проверки за това колко е била замърсена водата, изобщо не са били извършвани.

– Как си обяснявате това затваряне на очите?

– Никой не е разбрал какво се е случило от органите, които би трябвало да контролират. Нито РИОСВ, нито Басейнова дирекция са били наясно каква е случката, какви са последиците, нито са имали за цел да установят какво е въздействието върху водата. Това „форсмажорно“ обстоятелство е послужило на компанията да иска удължаване на срока и е регистрирано в Министерство на икономиката и енергетиката по онова време, преди три-четири години. Министерството при такава авария е следвало да предупреди МОСВ и местната Басейнова дирекция за това, че трябва да се прави мониторинг, да се прецени има ли последици, няма ли. Естествено, у нас главата не знае, както винаги, какво правят краката и ръцете. И очевидно това въобще не е влизало в интереса на министерството. Ние всички знаем, че екоминистерството се занимаваше включително с енергийната ни независимост и се интересуваше повече от нея, отколкото от това какви въздействия върху околната среда има.

– Пак говорим за фирмата на Сашо Дончев, нали така?

– Вече да. Това, че Сашо Дончев й е собственик, вече е видно сега. Тази фирма сменяше собствеността си неколкократно. Сега в момента вече е негова собственост. Сашо Дончев има изключително печална слава в Добруджа, защото той има, освен този участък, който се води на „Русгеоком“, има и друг участък, който е на „Овергаз“, на който той правеше проучване и на който едни местни кметове преследваха с джипове по нивите, защото те правеха сеизмологичните проучвания без разрешение и без да уведомят хората. Отиваха, смачкваха им нивите и оставяха едни купища, бяха правили плитки сондажи. Имаше пръст, смесена с промивни течности, а не този бентонит, който навсякъде обясняват колко е безвреден. Тези течности са подобни на антифриза и са изключително отровни. Бяха оставили такива купчини с такава пръст. Имаше сигнали от местните хора, при което фирмата дойде, натовари тази пръст на едни камионетки и каза: „Ние ще я караме за обеззаразяване в Румъния“. Най-вероятно Румъния се е оказала някое близко дере, защото режимът за изнасяне на пръст през границата е доста особен, особено когато става въпрос за такава пръст със замърсяване и това струва доста пари. Най-вероятно транспорт навън изобщо не е бил извършван. За жалост, това също не може да се проследи, но хората знаеха доста добре. Тогава едва не се стигна до бой. Земеделците в този регион, отново в Добруджа, но към шуменските села, бяха стигнали дотам да им изскубят датчиците от земята и да ги прогонят с тояги.

Така или иначе, ние в България не падаме от банановите палми, колкото и да им се ще да е така. Ние наблюдаваме действията на тези компании от години. Ясно ни е за какво става въпрос, ясен ни е капацитетът, с който разполагат, ясна ни е нормативната уредба, ясни са ни всичките последици. И тогава, когато говорим за едни хора, които изкарват цялата си прехрана и реализират огромна част от БВП на България, защото зърнопроизводството е наистина огромно перо в него, и въпреки това тук някакви хора са способни да подложат на риск, пробутват на местните обяснения, че става въпрос за конвенционален газ, при положение че по никакъв начин не може да иде реч за конвенционално находище.

Защото става дума за един единствен сондаж, който е тестван, което означава, че няма как да е доказано такова находище. Няма как да се покрие такава огромна площ, те въобще не са параметризирали сондажа. За да получат търговско откритие и право да се занимават с това в бъдеще, те трябва да дадат много ясни контури и граници още на ниво проучване. Още тогава е трябвало да направят не един, а поредица от сондажи, с които да направят ясни контури и граници във всички тези блокове, които сега са писали, че искат да работят.

– Но нали сте наясно, че те губят пари и няма да спрат дотук, независимо от референдума?

– Това нещо няма как да им се случи, защото това „няма да спрат дотук“, означава, че в тази държава всеки измамник може да прави, каквото си иска. Няма как да стане поради простата причина, че дефектите и пороците на доклада за ОВОС са толкова много и толкова фрапиращи, че когато аз зададох въпрос на общественото обсъждане в залата, с който питах „какво се случи, когато вашият сондаж беше обрушен? Как разбрахте колко вода изхабихте, за да си освободите главата? Кой следи какви са щетите от вашата авария?“, знаете ли какъв отговор можете да видите в официалния документ, който можете да видите на сайта на община Генерал Тошево? Отстрани коментарът е следният „Откъде да препиша как се освобождава захваната работна глава?“ Значи вътре, на общественото обсъждане няма да Ви дадат отговор, а някаква жена, която очевидно отговаря за попълването на тази документация, го е написала, и после са забравили да поправят това нещо. Тя пита всъщност „откъде да препиша как се прави“! Тя търси учебник!

– Това е нагло.

– Точно така. Целият доклад е изпълнен с един куп такива безобразия. Ако тоя сондаж се случи по този начин, искам да Ви кажа, че тук положението ще излезе извън контрол, защото тези хора са наясно от какво се пазят и повярвайте ми, имат всички възможности да се опазят. Аз това съм го наблюдавала в Плевен, където е беден край, гледала съм в едно село как натиснаха хората, как ги заплашваха в магазина за хранителни стоки, че няма да им дават вересия, ако те не се съгласят това нещо да се случи, и аз съм свидетел какво се случи там. И съм подавала сигнал до РИОСВ, и те отговориха какво са им казали от фирмата. Същата тази фирма там разтягаше същите лакардии. Представител на фирмата директно е стоял до продавачката в магазина за хранителни стоки. Хората, които са подали документи и са искали независима експертиза на тогавашната ОВОС, са били накарани един по един да оттеглят исканията си.

– Тоест, хората в Генерал Тошево сега са в подобна ситуация, но оказват съпротив
а?

– Хората в Генерал Тошево имат достатъчно техника, имат достатъчно средства, те не разчитат на вересия от магазина за хранителни стоки, и ако тук фирмата си въобразява, че може да прилага същите безобразия, които направи в Плевенско, тук просто няма да им се получи.

– Каква е стъпката оттук-нататък, кметът щеше да ходи при премиера след референдума?

– Доколкото знам, ще ходят и хората от инициативния комитет, земеделците също, и то съвсем основателно. Извинявайте, обаче поминъкът на хората там 90% е земеделие, така че хората имат съвсем резонно основание да си го бранят и защитават. Освен това контролните органи не разполагат нито с капацитета, нито с нормативната база да ги контролират и да извършват проверки.

Тези фирми, в които няма никакво доверие, да ги оставим да правят каквото си искат, в тази 13 033 кв. км вода под земята, от която пие цяла Добруджа, Варна, това е повече от четвърт България, разбирате ли! Няма как тези хора да се съгласят да се случи. Ние не падаме от небето.

Нека не забравяме, че България е една от първите държави в Европа, в която има мораториум върху фракинга, и нашият мораториум е и върху всяка друга технология, която отваря нови пукнатини и разширява стари, ползвайки вода и химикали под налягане. Тази технология, която тази фирма е задължена да приложи, за да работи там, е забранена с нашия мораториум.

Това заиграване с терминология, обясняване на хората кое е конвенционално и кое не е, най-после трябва да спре, защото накрая ще доведем специалисти отвън, за да седнат да обяснят, че това, което фирмата обяснява, е технологично непостижимо. Нека добавим и това, че тези фирми бяха листвани на борсата, там в прав текст пише, че те възнамеряват да правят фракинг или друга нековенционална технология, която е забранена у нас.

Това са всичките тези фирми „Парк плейс“, „Русгеоком“ и „Дайрект петролиум“. Едни и същи хора се въртят като управители на тези фирми, само защото са близки колеги на отдела в Министерство на енергетиката, който се занимава с концесиите.

– Може ли да се сметя, че хората в Генерал Тошево вече са спечелили битката, или трудното предстои?

– Това са битки, които никога не спират. За жалост, моите наблюдения показват, че наистина компаниите за момент спират, оттеглят се, в някои случаи наистина не могат повече да продължат, защото изключително скъпо им струва неправенето на нищо, и се отказват. За тази компания точно не може да се каже, че е от най-разумните, защото номерът й вече мина в Плевенско /б.р. – „Русгеоком“/. И те се надяват, че ще мине и тук. В Плевенско абсолютно нищо не намериха. Излъгаха и тогава, че има конвенционално находище, продадоха го на чужда фирма, тя дойде и нищо не намери.

Тук, в момента, се опитват отново да изнудват и да заплашват държавата, че щели да я съдят за обезщетение. Искам да кажа, че за нищо не могат да я осъдят, защото компанията дори не е променила работната си програма.

Съгласно мораториума, тя имаше срок три месеца, в който трябваше да я промени. тя не го е променила. Така че, компанията е в нарушение отвсякъде, откъдето можете да се сетите. Оттук-насетне няма как да се случи така, че български съд, който е адекватен, да може да присъди каквото и да било в нейна полза.

Източник:
Канал 3

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.