Недомислиците на политиците

(из словесните „шедьоври” на 2017-та)
Георги Вълков, д-р инж.

В съвременния век на информационни технологии сме заливани с непрекъснат словесен поток от средствата за масова информация в многобройните им проявления – чрез реклами, интервюта, новини (не винаги достоверни!), коментари, политически изказвания. Като интензивността на говоренето е обратнопропорционална на качеството му. Примери много – и в родната ни действителност, и на международната политическа сцена. Да си припомним някои от тях за изминалата година.

Лидерът на партия „Воля” Веселин Марешки „не счита за нормално вот на недоверие (срещу правителството) да се иска преди коледните празници и евро-председателството”. Интересно, каква е връзката между Коледа и евро-председателството?

Бившият министър на отбраната Николай Ненчев, следствен по делото за ремонта на бойните ни изтребителите „Миг”, пита чии интереси защитава правосъдието – българските или на „чужда руска фирма”. Според Ненчев излиза, че ако ремонтът се предостави на една чужда полска фирма, както разпореди той, когато беше военен министър, се защитават българските интереси, но ако фирмата е руска – вече не. Странна логика!

Евродепутатът от „Герб” Андрей Ковачев нарече „фалшива новина” жалбите на българските фермери, които не могат да си изнасят продукцията за Русия поради контра-санкциите на Путин срещу европейските санкции. Само не разбрахме кое ѝ е фалшивото на новината, г-н евродепутат?

В дебатите за неуспешния Мораториум върху плащането на нови лекарства от Здравната каса, председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова прояви словотворчество със съмнително качество, наричайки иновативните лекарства за онкоболни „молекули”. Новоизлюпеното словосъчетание веднага бе подето от премиера, който, в типичния за него опростенчески стил, взе да обяснява на целокупната нация как на времето купувал безуспешно „молекула за борба с рака”. Всъщност, молекулата представлява най-малката частица от дадено вещество, носител на неговите свойства, която е съставена от атоми, съединени с химични връзки. Докато лекарството е вещество (от растителен, животински или химичен произход), състоящо се от свързани помежду си молекули. Т.е. елементарното представяне на едно новооткрито лекарство чрез молекулярната му структура не е най-точното описание за въздействието на същото. Затова пък звучи оригинално и объркващо опонентите. А това е вероятно и целта на словесното упражнение.
Вицепремиерът Валери Симеонов даде „културологични” обяснения за това дали „Вермахт” са въоръжените сили на Хитлер или име на рок група докато … откриваше нова тоалетна в граничният пункт „Калотина“. Удачно медиите направиха аналогия с персонажите на Ярослав Хашек от „Приключенията на добрия войник Швейк”. Такива са занятията и нивото на днешните управляващи.

В горния ред на мисли не липсват

„шедьоври” и от международната политическа хроника.

Жан-Клод Юнкер се опасява, че евентуална независимост на Каталуния може да повлече и други региони в Европа и „да създаде прецедент”. Хронологична грешка, г-н Председател на Еврокомисията – прецедентът беше създаден преди 18 години в Косово, но „гениалните” евро-стратези не можаха да се усетят, че са оторизирали не само сложната верижна реакция на полуразпад на държавите, но и началото на ислямската радикализация в Европа.

През изминалия декември САЩ блокираха проекто-резолюция в ООН против признаването на Ерусалим за столица на Израел. 14 страни, сред които най-близките съюзници на САЩ – Франция и Великобритания, както и Русия и Китай, гласуваха в подкрепа на резолюция, осъждаща американското решение. Единодушният вот на страните членки на Съвета за сигурност бе осъден от американската посланичка в ООН Ники Хейли: „Това е оскърбление и тежка обида, която няма да забравим”.

Откога несъгласието с външната политика на САЩ се тълкува като „обида”? И какво значи „ние никога няма да забравим”? Ще има отмъщение, санкции и репресии ли? И защо? Защото останалите страни от ООН не са съгласни с нагаждането на американската външна политика към интересите на еврейското лоби в САЩ? Но това не са принципи, господа демократи, това си е чист лобизъм в планетарен мащаб, от който страдат цели държавни региони.

Интересни моменти имаше и в

Стратегията за национална сигурност на САЩ.

„Русия подкопава демокрацията, като използва медиите.”

Намери се кой да им го каже! По-голям манипулатор чрез средствата за масова информация от САЩ няма в днешния свят. И те тръгнали да упрекват Русия, че им ползва „патента”!

„Ядреното оръжие на Русия е най-голямата заплаха за САЩ.”

Сякаш ядреното оръжие на САЩ е божия благодат за останалите държави. Да си припомним ли атомния кошмар на Хирошима и Нагасаки? От края на Втората световна война до днес САЩ са водили 8 войни (в Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Югославия, Афганистан, две – в Ирак), осъществили въоръжени интервенции (в Куба през 1961-ва, в Доминиканската република през 1965-та, в Никарагуа и чрез обучение на отрядите на смъртта в Ел Салвадор и Гватемала през 80-те години, в Гренада през 1983 г., в Панама в 1989-та, подкрепата за муджахидините срещу съветските войски в Афганистан през 80-те години, породили ислямския тероризъм), организирали държавни преврати (в Иран през 1953-та, в Гватемала, 1954-та, в Бразилия, 1964-та, в Индонезия през 1965-67 г., прераснал в „най-големите масови убийства на XX век” според Оливър Стоун, в Чили през 1973-та, довел до смъртта на д-р Алиенде и идването на власт на ген. Пиночет, избил над 3200 свои противници и затворил десетки хиляди души). Та кой е заплаха за света?

Тръмп определи Китай и Русия като „ревизионистки сили”, които „използват технологии, пропаганда и принуда, за да оформят свят, противоположен на нашите интереси и ценности”.

Като че ли Щатите налагат своите ценности и прословутите „американски интереси” по различен начин. Концепцията за „меката сила” (англ. soft power) е въведена от американския политолог Джозеф Най (Joseph Nye) през осемдесетте години и означава форма на външнополитическа стратегия, постигаща желаните резултати за провеждащите я на основата на доброволно участие, симпатия и привлекателност, в отличие от „твърдата сила”, предполагаща принуждение. „Мека сила” се явяват езикът и културата на дадена страна, които играят възлова роля в международните отношения и влияят на световната политика и бизнес отношенията. Но когато „меката сила” се прилага от американци – това е успешна дипломация (така твърдеше предишният президент Барак Обама), а когато я ползват Русия или Китай – това вече е заплаха за САЩ. Не е ли прекалено?

Не остана извън тази тенденция и Тереза Мей,

декларирайки, че „Крим е първото силово завземане на чужда територия в Европа след Втората световна война”. Лъжете, г-жо премиер, първата такава анексия е окупацията на Северен Кипър от Турция през 1974 г. Второто нарушение на териториалната цялост на суверенна държава и потъпкване на Хелзинското споразумение беше войната на НАТО срещу Югославия и, като следствие, отделянето на Косово. При това, в отличие от Крим – БЕЗ всенароден референдум! ПремиерКАТА на велика Британия би следвало да си опресни познанията по история и геополитика преди да хвърля бомбастични изявления в международната информационна среда!

И още – по време на посещението си в Полша, същата заяви, че „и двете страни са разтревожени от опитите на Русия да превръща информацията в оръжие”! Да вярваме ли на ушите си? Че нали точно с това оръжие Западът разпадна Съветския съюз и соц-блока? Тогава то беше „свобода на словото” и легитимно и неотменимо право на индивида – как изведнъж се превърна в опасна тенденция, „опитваща се да подкопае международната система, основана на правила”!? Или едно оръжие е оправдано и законно само когато служи на лицемерната нео-либерална демокрация и непозволено, когато се ползва от останалите?

Такива бяха „бисерите” на политическото говорене от изминалата година. Недомислени, спекулиращи, манипулативни. Целящи външен ефект, собствен пиар и формиране на обществени нагласи за осъществяване на замислите на ораторстващите. За сметка на здравия смисъл, историческите факти и истината. Както обобщи папа Франциск, 2017-та бе белязана с „лъжи, смърт и несправедливост”. Можем да добавим – и с

политическа глупост
.

Кога природно-естествена, кога демагогски-пропагандна.

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.