Разликата между истински пари (криптовалути и ценни метали) и фиатни („хартиени“) валути

Хартиени пари всъщност няма и няма как да са възникнали от само себе си; произходът на банкнотите е ясен – издавали са се като документ за притежание на ценен метал – злато или сребро. В последствие обаче банкерите са започнали да злоупотребяват с доверието на вложителите, после са получили и привилегии от държавните власти, имащи винаги потребност от инфлационен данък; и накрая идва моментът (началото на 70-те, когато Никсън и Кисинджър изфабрикуват петро-доларовата схема, която е изключително вредна и пагубна особено за „сащ“), когато хартиените бележки напълно и официално се откъсват от покритието си в ценен метал. И започва главоломно обезценяване.

Това, че хартиените бележки още имат стойност, се дължи на инерцията, че в миналото са имали реално покритие. Истинските пари обаче не са били хартиите, а ценните метали – стоки с пазарна стойност, с реално приложение в икономиката.

И каква сега е разликата между например криптовалутите и хартиените (фиатните, да ги наречем по-общо, включвайки и „електронните пари“, които на надстройка над хартиените)?

Криптовалутите не произлизат от централизирани директиви на държавните власти и от централизирани решения на централните банкери, а идват от свободния пазар – това е първата съществена разлика. Втората е, както вече писах, в децентрализацията на „миньори“ (т.е. производители), разработчици, технолози и т.н. Децентрализацията предотвратява до голяма степен възможностите за произвол и различни злоупотреби, налични при централизираното вземане на решения относно паричното предлагане.

Ценните метали също са децентрализирани пари.

Дали криптовалутите са „въздух“ – ами… зависи от гледната точка. Има си реални разходи за „копаене“ – машини, ел. енергия и т.н. Имаш и блокчейн технология, гарантираща достоверността и неутрализираща възможността за централно-планови (и също така задкулисни) злоупотреби, както е при централните банки. Дали това е „въздух“ или има стойност? Въпрос на гледна точка. За мен всички тези предимства пред централните банки са стойност, а и пазарът го потвърждава. Но за друг може да са „въздух“, защото той/тя не виждаш реална стойност в това и това е друга субективна гледна точка. Златото по тази логика също от нечия субективна гледна точка може да се нарече „въздух“ – но откъде идва стойността му? От свободния пазар също, хората определят стойността му за различни приложения, в т.ч. и като пари.

Дали 1 биткойн ще се пазарува за 0.000001 щатски долара или за 1000000 – зависи пак от това как хората го оценяват на пазара. Фиксираната (засега) горна граница от 21 милиона за мен е още един плюс спрямо фиатните схеми.

И нека имаме предвид, че блокчейнът тепърва ще разгръща потенциала си в много приложения, далеч не само като пари (Биткойн, Даш, Монеро и др.). Например също и като „умни договори“ (Етериум, Нео, Етериум Класик и т.н.), като… технология за гласуване, за събиране на целеви фондове и още много други приложения. За мен блокчейнът придава реалната стойност на криптовалутите, така както златото и среброто придават реална стойност на парите при златен и сребърен стандарт.

Добрил Русев

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.