Европаразитите ще се опитват да „надянат хомот“ на криптовалутите под претекст „срещу прането на пари“

Става ясно от следната публикация на Румен Савов във в-к „Банкеръ“, озаглавена „Удрят биткойна заради прането на пари“:

„Ще се озове ли нашенското народно представителство в ролята на жабата, която вдигнала крак, защото видяла, че подкопават вола? Сценка в духа на популярната фолклорна мъдрост със сигурност ще се разиграе, ако законотворците ни решат да транспонират последното намерение на ЕС да наложи регламент за употребата на криптовалутите под предлог да е по-ефективна борбата с прането на пари.

Това е идеята на новата – Пета директива на ЕС, за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, одобрена през декември 2017 г. от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Тя предвижда по-строги правила, които се налагат след терористичните атаки в Париж и скандалите от разкритията на т.нар. Панамски досиета. Директивата съдържа и текстове, които целят да „обяздят“ бясно препускащите криптовалути и да внесат някакъв регламент в тази сфера.

Директивата влезе в Европарламента малко след като и Народното ни събрание даде сигнал за пореден поход срещу прането на пари. Това стана в началото на октомври миналата година, когато депутатите разгледаха и приеха на първо четене новия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Той бе гордостта на работната група от МВР и ДАНС, които го създадоха по разпореждане на коалиционното правителство на Бойко Борисов.

С мотив че родното законодателство по този въпрос се нуждае от осъвременяване и съгласуване с европейското, през есента кабинетът прие проекта и го вкара за обсъждане в Народното събрание. Една от широко коментираните новости в закона беше, че с текстовете му става възможно проверката и на представителите на висшия държавен ешелон за произход на парите им. Проектозаконът предвижда президенти, премиери, министри, депутати да подлежат на щателни проверки за произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции.

В началото на октомври 2017 г. депутатите разгледаха и приеха на първо четене новия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Проектът предвиждаше и нови правила, които трябваше да повишат прозрачността и отчетността на юридическите лица и други правни субекти, регистрирани на територията на страната или управляващи имущество в страната.

Документът следваше духа на Четвъртата директива срещу пране на пари (Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на ЕС) от 2015 г., която предвижда създаването на централен регистър на т.нар. действителни собственици. Идеята на директивата е там да бъдат посочвани действителните собственици на дружествата и компаниите – тоест онези физически лица, които стоят зад тях и имат икономическа изгода от дейността им.

Правилата на тази директива трябваше да бъдат транспонирани в родното законодателство още в началото на лятото миналата година, но това така и не се случи. А политици и „действителни собственици“ сега ще си отдъхнат, защото новите текстове на закона, приети на първо четене, вече са остарели заради Петата директива на ЕС.

Така, използвайки благовидния предлог от необходимостта за имплементиране на европейското законодателство, обръчите от фирми, свързани с политическия ни елит, ще продължат да действат постарому, удобно обвити в мъглявина и анонимност.

В същото време обаче ще се вдигне шум до небесата колко навременна е Петата директива – с нейната амбиция да се регулира пазара на криптовалути, включително и у нас. Евродепутатът от ЕНП- ГЕРБ Емил Радев вече почна да бие тъпана и да хвали директивата, която за първи път прави опит да сложи хомот на виртуалните пари. Правилата предвиждат контрол на процеса на превръщане на криптовалутите в реални пари. Директивата въвежда изискване платформите за обмен на виртуални валути с обикновени пари и доставчиците на портфейлни услуги да бъдат регистрирани и да упражняват контрол върху клиентите си.

„Биткойните и криптовалутите като цяло са средство, което съвсем безконтролно дава възможност да се трансферират парични средства и оттам нататък да не можем да разберем дали те се използват от организираната престъпност, или терористи. Говори се за милиарди“, заяви тази седмица Радев.

Очевидно предстои кампания срещу виртуалните пари и кампания за възхвала на европейския опит за регламентирането им – нещо, което в световен мащаб все още не се е случило. Любопитно ще е обаче поведението на управляващите и на законотворците ни в похода им срещу биткойна.

Още по-интересно ще е в този контекст да се проследи съдбата на онези прословути 213 519 биткойна, мистериозно изчезнали при разследването на аферата в агенция „Митници“ през май 2017 година. Мистерия, която шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев се опита да разпръсне, заявявайки, че прокуратурата не е изземвала никакви биткойни.

Тръгне ли обаче държавата на кръстоносен поход срещу криптовалутата, както повелява европейската директива, тези виртуални пари ще излязат на бял свят. В някоя платформа, която предлага обмен на криптовалута срещу реални пари. Бъдете нащрек!

Ново Пет!

Петата директива въвежда редица промени в законодателството и в мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. По-специално, ще бъде предоставен публичен достъп до информация за действителните собственици на дружества, както и достъп, при определени условия, до информация за действителните собственици на доверителни фондове. Ще бъдат създадени централизирани регистри за банкови и разплащателни сметки и сейфове, достъп до които ще имат Звената за финансово разузнаване на държавите членки. Така те ще идентифицират дали и в кои банки дадено лице разполага с банкова сметка. Забраняват се и анонимните банкови сейфове. Разширява се също така списъкът на лицата, които трябва да контролират своите клиенти – включват се брокери на недвижимо имущество, когато са посредници в отдаването под наем при наем от или над 10 000 евро; хора, включително и художествени галерии или аукционни къщи, които търгуват или посредничат в търговията на произведения на изкуството, когато стойността на транзакцията е или надвишава 10 000 евро; одитори, външни консултанти, данъчни съветници и всички други лица, чийто основен бизнес или професионална дейност е предоставянето на съвети по данъчни въпроси.

Петата директива трябва да бъде одобрена от Европарламента в пленарната му зала в Страсбург, както и от Съвета на ЕС. След това държавите членки ще разполагат с 18 месеца да приведат законодателството си в съответствие с директивата и още около година, за да бъдат свързани регистрите на действителните собственици на дружества и доверителни фондове. Петата директива ще започне да се прилага изцяло през 2020 година.

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.