Законът за новите „човешки права“ в Канада налага „приемливи“ местоимения за полова идентичност

Запознайте се с новите „човешки права“ – тези, при които законът ви принуждава да използвате „приемливи“ местоимения. С други думи, ако не използвате избраното от дадено лице местоимение – „ze“ (Бел. пр. – непреводимо), „zir“ (Бел. пр. – непреводимо), „they” („те“) или някое от множеството други потенциално възможни думи, ще имате проблем с комисията. Това, от своя страна, може да доведе до заповеди за поправителен труд, извинение, „превъзпитание“ по маниера на Съветския съюз, глоби и затвор поради неуважение към съда в случай, че продължавате да не спазвате това.

Транссексуалната Чарли Лоутиан-Рикърт прави изявление относно законодателството, свързано с половата идентичност и изразяването на пола, в непосредствена близост до министъра на правосъдието Джоди Уилсън-Рейбоулд.

Когато Джордан Питърсън, професор от университета в Торонто, публикува вече известния си видеоклип в YouTube, в който подробно обясни отказа си да използва полово неутрални местоимения, активистите се възмутиха. Полово неутралните лица имат право да бъдат приемани и зачитани, заявяват протестърите, и Питърсън трябва да използва език, съобразяващ се с тези права. Тези протести онагледяват това, което малко активисти или политици открито ще признаят: „Човешките права“ вече са игра с нулев резултат. Предоставянето на права на някои хора означава отнемането им от други.

Сенатът прие Законопроект C-16 – един проект на правителството на либералите, с който към основанията за дискриминация в канадския закон за правата на човека се добавят „полова идентичност или израз“. Законопроект C-16 отчасти бе поводът за видеото на Питърсън. Законът се прилага по отношение на субекти на федералното законодателство (включително летища, банки, военни и федерално регулирани отрасли на промишлеността), докато еквивалентните провинциални кодекси се прилагат към останалите области на лични и търговски дейности (включително повечето работни места, училища, университети, болници и т.н.). Повечето провинции наскоро добавиха същите или подобни термини към своите разпоредби за дискриминация.

Малко канадци осъзнават колко сериозно тези закони нарушават свободата на словото. Комисията по правата на човека на Онтарио заяви в контекста на еквивалентни разпоредби в Кодекса за правата на човека на Онтарио, че „отказът да се назоват транс хора с избраното от тях име и лично местоимение, които съответстват на тяхната полова идентичност … може да бъде дискриминация, когато се осъществява в социалното пространство, защитено от закона, включително заетост, жилищно настаняване и услуги като образование“.

С други думи, ако не използвате избраното от дадено лице местоимение – „ze“ (Бел. пр. – непреводимо), „zir“ (Бел. пр. – непреводимо), „they” („те“) или някое от множеството други потенциално възможни думи, ще имате проблем с комисията. Това, от своя страна, може да доведе до заповеди за поправителен труд, извинение, „превъзпитание“ по маниера на Съветския съюз, глоби и затвор поради неуважение към съда в случай, че продължавате да не спазвате това. Тази опасност е точно това, за което Питърсън предупреди в своето видео и за което го подиграваха, че само внася паника.

Правата на човека бяха замислени като избавление. Те защитаваха хората от потисническата държава. Целта им бе да предотвратят произволните арести и задържания, изтезанията и цензурите, поставяйки ограничения на правителството. Капацитетът на държавата да приеме тези „отрицателни права“ бе неограничен, тъй като те изискваха само хората да бъдат оставени на мира.

Но свободата от намеса е толкова демоде. Модерните права на човека овластяват. Ние се намираме насред една културна война, в която човешките права се превърнаха в оръжие за нормализиране на ценностите на социалната справедливост и за делигитимизиране на конкурентните вярвания. Тези права се прилагат срещу други хора, за да се ограничат техните свободи.

Свободата на изразяване е традиционно, негативно човешко право. Направлявайки изразяването, държавата създава заплаха от контрол върху нашите мисли. Принудителното слово е най-крайното нарушение на свободата на словото. То слага думи в устата на гражданите под заплахата от наказание, ако те не се съобразят с него. Когато словото е просто ограничено, поне можете да запазите мислите си за себе си. Принудителното слово заставя хората да казват неща, с които не са съгласни.

Законопроект C-16, подобно на провинциалните кодекси за човешките права, не споменава конкретно словото. Поддръжниците на Законопроект С-16 в Сената се втурнаха бързо да отрекат, че законодателството ще упражни принуда върху езика. В изказването си пред комисията по правни и конституционни въпроси на Сената министърът на правосъдието Джоди Уилсън-Рейбоулд категорично отрече, че законопроектът би наложил употребата на полово неутрални местоимения. Има причини да се съмняваме в нейната искреност. Първо, комисиите по правата на човека казват друго. Заедно с трибуналите по правата на човека те упражняват първичен контрол върху смисъла и прилагането на разпоредбите на кодексите – нещо, което министърът на правосъдието трябва да знае. Комисиите по правата на човека не са неутрални разследващи органи, а застъпници и представители с експанзивни програми. За разлика от съдилищата и правителствата, които имат незначителна роля при тълкуването на тези разпоредби.

Второ, сенаторът Доналд Плет предложи изменение на законопроекта, което щеше да разясни, че целта на законопроекта не е налагане на употребата на конкретни местоимения. Министърът категорично отхвърли това, както и либералите и най-„независимите“ сенатори. Всъщност, подобно на провинциалните си аналози, Законопроект С-16 ще предостави на трансполовите и полово неутралните лица възможността да диктуват начина, по който останалите хора се изразяват.

Някои сенатори изразиха мнението, че принудителната употреба на полово неутрални местоимения била приемлива, защото обръщението към лица с предпочитаното от тях местоимение е основателно. Тази позиция отразява дълбокото неразбиране за ролята на словото в едно свободното общество. Въпросът е не дали изисквания начин на изразяване е „основателен“. Ако даден закон принуждава хората да казват „здравей“, „моля“ и „благодаря“, този закон би бил тираничен, не защото „здравей“, „моля“ и „благодаря“ не са приемливи неща, а защото държавата е продиктувала съдържанието на частния разговор.

Традиционните отрицателни човешки права дават на хората свобода да се представят така, както желаят, без да се страхуват от насилие или възмездие от другите. Всеки може да упражнява тези права, без да ограничава правата на другите. Не е точно така при новите човешки права. Вие очаквахте ли да решите какви ще бъдат вашите собствени думи и нагласи? Ако е така, то правата на човека не са на ваша страна.

Бел. ред. – Негативните човешки права изискват въздържане от действие. Абсолютните отрицателни права ползват всички и са противоставими на всеки и държавата не само трябва да се въздържа от действия,които ги накърняват ,но и е длъжна да възпре всеки да извърши подобни действия.

В Канада има федерално законодателство, което се прилага в цялата държава и закони на отделните провинции, които могат да се различават от федералните.

Брус Парди

Брус Парди е професор по право в университета „Куийнс“. Той се противопоставя на Закона за изменение на канадския закон за правата на човека и наказателния кодекс (Законопроект C-16) пред Комисията по правни и конституционни въпроси на Сената.

Превод: „Гласове“

Източник:
Bruce Pardy: Meet the new ‘human rights’ — where you are forced by law to use ‘reasonable’ pronouns

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.