Как чрез банкстерските схеми е възможно да се осъществяват сделки от типа „Гинка“

За това достатъчно добре сигнализират поне две публикации от последните дни. Особено добра е първата публикация на Виктор Папазов във в-к „Сега“, озаглавена „Фалшивите инвеститори и Гинка“:

Или как паразитният финансов сектор позволява грабежа на страни и народи

Преди време бях написал един текст за технологията на узаконения банков грабеж. В него накратко обяснявах механизма, по който банките създават „пари“ от нищото, като раздават кредити. Банките не дават кредити с парите на депозитантите, а в процеса на кредитиране създават напълно нови пари. Тези „пари“ възникват в момента, в който банката ви „отпуска“ кредит и ви заверява сметката с него. Това е един сравнително нов феномен, който придоби тумороподобно развитие след 1971 г. с окончателното премахване на връзката между валутите и златото. Постепенно банкерите загубиха всякаква връзка с реалността и „икономическата гравитация“. Ако погледнем данните за дълговете на отделните държави и света, би трябвало да ни прилошее. Вместо това разни пишман икономисти ни обясняват, че няма страшно и че дори такива абсурди като негативните лихви са не само нормални, но дори и полезни.

Покрай банкерите и инвеститорите загубиха чувство за реалност и започнаха да реализират проекти, които трудно биха успели, ако имаше нормални пари и пазар.

Доскоро се смяташе, че един от най-едрите и нагли грабежи беше извършен от едни американски „инвеститори“ в „Марица-изток“. Тези „инвеститори“ обещаха, че ще модернизират мощностите на два от тецовете, като му сложат и сероочистващи съоръжения. И го направиха. Въпросът е как и на каква цена? Продължавам да твърдя, че те не са никакви инвеститори, защото не направиха модернизацията със свои пари, а с банков кредит. Ще кажете икономиката не може без кредит. Така е, въпросът е какво се дава като обезпечение, когато взимаш такъв кредит.

В обичайния случай, за да ти дадат кредит, банките искат да заложиш едва ли не всичко, което притежаваш. Ако си мислите, че това е случаят с американските инвеститори, лъжете се. Те заложиха бъдещите си взимания от продажбата на ток, т.е. заложиха ни нас като клиенти. Разбира се, бъдещите взимания от един пазар не са особено сигурни, затова българското правителство от онова време (на Иван Костов), което много искаше да насърчи тези „инвеститори“, им подписа дългосрочен договор за изкупуване на произведеното електричество на цена два пъти по-висока от пазарната! Сигурен съм, че надали можете да намерите американец, който да не обича пазарната икономика и да не се кълне в нея. Странното обаче в случая с „американските“ тецове е, че пазарът не им харесва и предпочитат държавно гарантираните, непазарни, но двойни цени.

Разбира се, никой не посмя да разследва онази сделка, нито много други преди и след нея.

Ще попитате за какво ни ги разправяш тези вехти истории? Ами защото точно по същата технология една Гинка от Пазарджик, току-що си купи 1/3 от България или по-скоро направи населението на 1/3 от страната (а може би и повече, защото само София е над 2 милиона жители) енергийни ратаи. Някакви наивници питат откъде са парите? Коя банка може да си го позволи и какви ли не други наивни въпроси. Отговорът е прост. Всяка една банка може да ви „даде“ парите, като ги създаде от нищото, по технологията, обяснена по-горе. Парите, които ще дадат на Гинка от Пазарджик, за да купи CEZ, още не съществуват. Когато подпишат договора, банката ще й завери сметката с 320 милиона евро, които ще създаде от нищото, а в другата колонка на дебит/кредит банката ще си запише актив от 320 милиона с лихвите, които ще има да се плащат.

Тези 320 милиона евро ще заминат към Чехия. Гинка ще стане собственик на CEZ и сигурно ще го прекръсти например на „Електро-лафка“. Ние, които оставаме на територията на това електроразпределително дружество, ще трябва да плащаме тези пари, лихвите по кредита (от 320 млн. евро), в едно с кражбите и луксозния живот на Гинка и присъдружните й „инвеститори“. И няма да има на кого да се оплачем, защото зад нея очевидно стоят всички – правителство, регулаторни органи, прокуратура, следствие и т.н., които понастоящем са станали толкова нагли, че дори не се крият, че ни грабят безсрамно.

Боя се, че няма да можем да се оплачем и на Европата. Покрай европредседателството се видя, че и „добрите“ европейци в лицето на Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел и цялата им свита от комисари и еврочиновници не са по-различни от родните управляващи. А и как би могло, след като германските фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ създадоха и финансираха ГЕРБ? Разликата е, че са по-чистички и говорят по-гладко със същите кухи купешки думи.

За 28 години направихме пълен кръг. До 1989 г. комунистическата партия властваше навсякъде по силата на член 1 от Конституцията на Република България. Сега вече партийците награбиха всички активи на страната и ние пак сме техни роби, този път икономически, със същественото съдействие на банкерите, които са част от тази паразитна система.

Единственото, което не мога да разбера, е как така младите, образовани и интелигентни хора не разбират какво са им „сготвили“. Те вече месеци водят война срещу втория лифт на Банско, което е достойно за уважение, но като мащаб е прашинка в сравнение с далаверата, която ще обрече не само тях, но и неродените им деца и внуци на енергийна робия! Събудете се! Или трябва да се сетим за „О, Шипка“ на Вазов? „Надежда отнигде взорът не види“. Ако е така, жалко!“

***

Друга интересна публикация в тази насока е озаглавена „Банков хазарт в чешката сделка“ във в-к „Банкеръ“:

„В баталията около покупката на електроразпределителните дружества на ЧЕЗ в България от фирмата „Инерком“ на Гинка Върбакова бяха замесени имената на поне пет-шест банки. Няма как да е иначе, когато става дума за подобна сделка, която се извършва със значителни по своя размер заемни средства – 320-340 млн. евро, от ключово значение за осъществяването й е кой и как я финансира.

От документите, разпространени в пресата като евентуални финансиращи институции, бяха назовани имената на „УниКредит Булбанк“, на Първа инвестиционна банка и на Българска банка за развитие. „УниКредит Булбанк“ щяла да финансира със 180 млн. евро, ПИБ – да се включи с гаранция от 80 млн. евро, и ББР – да даде заем, който да рефинансира задължението на българските компании на ЧЕЗ към ЕБВР с 65 млн. евро.

Само че и ПИБ, и ББР в официални съобщения заявиха, че не са поемали финансови ангажименти по тази сделка. „ПИБ не е поела ангажименти за финансиране на сделката“, се казва в изявление на пресслужбата й.

„Ръководството на Българската банка за развитие потвърждава официално, че банката не е одобрявала кредитиране и не е издавала банкова гаранция в сделката по продажбата на активите на електроразпределителното дружество ЧЕЗ и покупката им от страна на българската компания „Инерком““, заявяват в специално съобщение до медиите мениджърите на ББР.

„УниКредит Булбанк“ се ограничи с лаконичното: „Не коментираме взимоотношения с клиенти“. Специално това изявление може да се възприема като позиция по отношение на всички клиенти, но в него може да се потърси контекст, че ЧЕЗ и/или фирма на Гинка Върбакова са клиенти на банката. Да не забравяме че Гинка Върбакова има доста фотоволтаични компании, които до момента на въпросната сделка с ЧЕЗ са ползвали заеми за дейността си.

Веднага трябва да кажем, че и трите споменати банки разполагат с необходимия капитал да поемат изброените финансови ангажименти. Само че, както вече споменахме, две от тях – ББР и ПИБ, категорично отричат да имат каквото и да е участие във финансирането на сделката. Тези техни изявления допълнително наляха масло в огъня на истерията, особено след като премиерът Бойко Борисов заяви, че в информацията, изпратена му от неговия чешки колега Андрей Бабиш, фигурират имена на български банки. Премиерът обаче уточни, че не става дума за сключени договори за поемане на финансови ангажименти, а за някакви „писма за комфорт“, които нямали никаква правно финансова стойност. По тази причина министър-председателят заяви, че ще помоли управителя на БНБ и Банковия надзор да съберат и предоставят информация, която да установи каква е истината по случая. Във връзка с това изявление на премиера Борисов в. „БАНКЕРЪ“ изпрати до БНБ следното запитване: “ Във връзка с изявленията на министър-председателят Бойко Борисов пред медиите, че ще помоли БНБ и банковия надзор да извършат проверка дали български банки са поемали някакви ангажименти по отношение на сделката на „Инерком“ на Гинка Върбакова да закупи активите на ЧЕЗ в България, моля да ни отговорите на следните въпроси:
1. Направила ли е такава проверка БНБ?
2. Ако такава проверка е направена, установено ли е дали български банки са поели ангажименти да предоставят на „Инерком“ по сделката й с ЧЕЗ кредити, гаранции, поръчителства или други условни или безусловни финансирания?
3. Ако такива ангажименти са поемани, какви точно са те – кредити, гаранции или някакви други водещи до условно и безусловно финансиране?
4. Дали „УниКредит Булбанк“, Първа инвестиционна банка и/или ББР са сред банките, поели такива ангажименти?
5. Ако има поети банкови ангажименти за финансова подкрепа на сделката, която смята да сключи „Инерком“ с ЧЕЗ, тези ангажименти по първоначални данни съответстват ли на изискванията на банковите регулации?“

БНБ ни изпрати следния отговор: „Българската народна банка разполага с надзорна информация във връзка с този случай. Тази информация се предоставя по реда и при условията на чл. 62-64 от Закона за кредитните институции“. Въпросните разпоредби в Закона за кредитните институции забраняват разпространение на информация, представляваща банкова тайна и посочват случаите, при които тя може да бъде разкривана пред определени институции. Журналистите не са сред тези институции. Впрочем и правителството не е. Но премиерът може да си получи исканите данни чрез Държавната агенция „национална сигурност“ (ДАНС), по чието искане БНБ има право да разкрие информация представляваща банкова тайна.

Доколкото има нормативни пречки официално да получим конкретни институционални данни за това участват ли български банки – без значение дали са собственост на национални или на чуждестранни капитали, във финансирането на сделката между „Инерком“ и ЧЕЗ, принуждаваме се да работим с предположения, макар ясно да съзнаваме, че те крият риска за спекулации. Не можем обаче да постъпим по друг начин, след като общественият интерес е в противоречие със правомощията, които има по закон БНБ. В никакъв случай не искаме Централната банка да нарушава закона.

И така, първо: какво представляват тези „летърс ъф комфорт“ или писма за комфорт за които споменава Бойко Борисов? Според банкерите това са писма, които банките издават при запитване от потенциален клиент, дали ако той подпише сделка за покупка на дружество, за изграждане на обект или за друга подобна инвестиция, те биха разгледали искането му за финансиране. Това по никой начин не означава, че ако го разгледат, непременно и ще сключат договор за предоставянето на такова финансиране на съответния клиент. С други думи, издаването на подобни писма не означава поемане условен или безусловен ангажимент за предоставяне на заеми, на гаранции или някаква друга форма на финансиране. Впрочем проучването на „БАНКЕРЪ“ показва, че проверката на БНБ е стигнала до подобни заключения.

Освен това пък самата Гинка Върбакова заяви неколкократно, че ще разчита на финансиране от международни банки. За последно тя отново спомена това в изказването си след срещата си с премиера Бойко Борисов и с финансовия министър Владислав Горанов на 1 март в Министерския съвет. Ако приемем за чиста монета твърденията на Върбакова по този въпрос, е добре също да си спомним, че нито в ББР, и нито в ПИБ няма нищо международно. Те са си български банки с български капитал.

При създалата се ситуация едва ли има кредитна институция с български собственици, която би финансирала подобна сделка с няколко десетки милиона евро. Репутационният риск от подобно начинание е огромен и може да предизвика други – чисто финансови усложнения.

Впрочем след срещата на Гинка Върбакова с премиера Борисов и с финансовия министър Горанов на 1 март вече възникна нова ситуация около сделката между „Инерком“ и ЧЕЗ, която пряко и косвено засяга аспектите около нейното финансиране. Върбакова заяви, че е съгласна държавата пряко или чрез свои търговски дружества да участва с 34% в собствеността на електроразпределителното дружество, след като „Инерком“ го закупи. А Бойко Борисов и Владислав Горанов потвърдиха, че правителството е готово да влезе в сделката.

И какво стана в крайна сметка? Че под обществен натиск държавата ще подкрепи финансирането на сделката на „Инерком“ за покупката на ЧЕЗ срещу дялово участие в нея, което ще й позволи да контролира електроразпределителното дружество. С други думи, държавата верифицира тази инвестиция на „Инерком“. А това веднага създава друго, по-високо ниво на сигурност за институциите, които евентуално биха се съгласили да финансират сделката.

И сега да тръгнем по обратния ред. Ако държавата реши да придобие 34% от капитала на енергоразпределителното дружество, това намалява финансовия ангажимент на „Инерком“ за закупуването му с една трета, или с близо 120 млн. евро. При това положение дали ще е чудно, ако например „УниКредит Булбанк“ участва в кредитирането на сделката със 180 млн. евро? И какъв ще е проблемът, ако това финансиране бъде одобрено от централата на италианската „УниКредит“ в Милано? Там едва ли се влияят от интересите на кръга „КОЙ“.

И още: при положение, че „УниКредит Булбанк“ или други международни банки участват във финансирането на сделката, защо ПИБ да не отпусне гаранция по нея за 80 млн. евро? Ще спечели от таксите за осигуряването на тази гаранция, без да е необходимо да ангажира ликвиден финансов ресурс. Все пак гаранцията е ангажимент, а не пряко финансиране. И накрая – ако държавата участва в сделката за ЧЕЗ, и то със солидна сума – без значение дали е директно от бюджета, или през държавно дружество, какъв проблем има ББР да подкрепи такава операция? Нали в нея участва и държавата, която чрез Министерството на икономиката е принципал на ББР?

Въпроси, за които няма лесен отговор – едновременно да е финансово и обществено приемлив. Затова верният подход в случая е не държавата да участва в сделката, а чрез Народното събрание да осигури достатъчно ефективни правомощия на ДКЕВР, които да му позволят да не допуска в енергетиката фирми с капитал, с административен и технически капацитет, които са явно недостатъчни за управлението на големи и сложни енергийни структури.“

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.