Поредна идиотщина на правителството може да третира длъжниците като престъпници, обект на наказателно преследване

Правителството подготвя репресия: Всеки втори българин ще стане обект на наказателно преследване

(новина от 13.03)

Всеки втори българин ще стане обект на наказателно преследване, а всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до наказателна отговорност.

Това ще стане, ако бъдат приети предлаганите от правителството промени в Наказателния кодекс (НК), свързани с корупцията в частния сектор, алармираха от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) в становище до правната комисията на парламента.

Предстои утре комисията да разгледа на първо четене седем проекта за изменение на НК, като един от тях е внесеният от кабинета.

Още преди два месеца ръководителят на катедрата по наказателноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Панайотов предупреди в интервю за „Лекс“ за рисковете, които крие законопроектът. По думите му измененията, за чиято цел беше обявено изравняването на стандартите за преследване на корупцията в частния и публичния сектор, ще доведат до криминализиране на целия граждански оборот.

След това с остра позиция срещу промените излязоха и най-големите организации на бизнеса – Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската търговско-промишлена палата.

В становището си ВАдС пък заявява:

„Анализът на обществено-икономическите условия и правоприлагането по корупционни престъпления не очертават обществена потребност и реална необходимост от предлаганите нови състави на престъпления и по-високи наказателни санкции. Те са основани на погрешното разбиране за уеднаквяване на санкционните последици при „корупционни престъпления“ в публичния и частния сектор. Такова изискване или зависимост, никога не е съществувала и не може да бъде търсена“.

Адвокатите изтъкват, че промените ще дадат възможност за недопустима намеса на държавата в гражданския и търговски оборот, защото всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност.

Освен това с част от промените се заличава границата между основанията за търсене на дисциплинарна и административна отговорност от тези, за които се носи наказателна отговорност. С едно от измененията се предлага без изискване за преследване на каквато и да е било цел от страна на дееца, наказанието за престъпление по служба да се налага и на „длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си и от това произлязат вредни последици“.

В проекта е предвидено:

„Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице или обединение, се наказва с лишаване от свобода до четири години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал.1, т. 6“.

„Ако нормата бъде приета, то всяко забавено плащане по търговска сделка, което е причинило вреда на контрагента (например защото той от своя страна не може да изпълни свое парично задължение към трето лице и дължи лихви и неустойки) ще представлява престъпление“, подчертават от ВАдС и припомнят, че за да бъде квалифицирано като престъпно това деяние, няма да се изисква специална цел.

„Съгласно нивата на фирмената задлъжнялост, то всеки втори български гражданин ще бъде обект на наказателно преследване“, подчертават от адвокатурата.

И дават още един пример за ефекта от приемането на тази разпоредба:

„Представляващият едно търговско дружество може да предпочете независимо, че има наличен паричен ресурс да забави изпълнение на паричното си задължение по търговска сделка (и да плаща лихви или неустойка) и да инвестира тези средства при по-добри пазарни условия с цел печалба. Избраният напълно легален пазарен подход, съгласно проектната норма ще бъде престъпление, тъй като имплицитно съдържа в себе си форма на неизпълнение на договорно задължение към контрагента, а то най-често се свързва с имуществени вреди“.

Според ВАдС инкриминиране неизпълнението на служебни задължения от длъжностно лице по граждански правоотношения ще създаде огромни проблеми в правоприлагането, тъй като липсва ясен и точен критерий за разграничаване на гражданската, административната, дисциплинарната от наказателна отговорност.

И твърдят, че ще се стигне до произвол при наказателната репресия.

„Преследваните със законопроекта „цели“ представляват прибързана, не добре обмислена хиперрегулация и най-вече недопустима намеса в частния сектор, в типични гражданскоправни и търговски отношения, където ролята на държавата по предлагания от вносителя на проекта начин е немислима“.

Бизнесът скочи срещу: Всички длъжници на прокурор


(от 16.03)

Правната комисия в парламента гласува на първо четене промени в НК, които правят всеки длъжник потенциален престъпник. Промените бяха предложени от МП.
Според мотивите на вносителя – те целят наказанието за „корупционни престъпления“ в държавния сектор да важи и за частния. Според бизнеса се създава недопустима държавна намеса и е възможна репресия.

По-рано днес правосъдният министър Цецка Цачева защити законопроекта, като обяви, че той е насочен единствено срещу корупцията. Според нея опасенията на бизнеса са неоснователни.

Остри са критиките не само на бизнеса, но и на Висшия адвокатски съвет. Най-общо притесненията са, че с предложените промени огромен брой от хора в частния сектор неоснователно се превръщат в „длъжностни лица“, обект на наказателно преследване за всевъзможни случаи.

Например, ако една фирма забави плащане по сделка с друга фирма, това, казват критиците, ще се смята за престъпление, а шефът може да лежи в затвора.

Всяко неизпълнение на служебните задължения, включително и на договорни ангажименти, които причиняват вредни последици за друг, ще се смята за престъпление, казват критиците на промените.

„Автоматично подлежим на наказателно преследване и отговорност, това означава, че много бизнесмени и ръководители, директори, мениджъри трябва да попаднат в затвора“, каззват от бизнеса.

И бизнесът, и адвокатската общност твърдят, че така се криминализират обществени отношения, уреждани досега само по гражданско-правен ред.

Например – при неизпълнено плащане по търговска сделка, се търси обезщетение пред гражданския съд. При неизплатена заплата също. „Държавата по един недопустим начин вкарва наказателната репресия в частно-правните отношения“, заяви Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.

„Превръщат всеки българин в потенциален престъпник“

(16.03)

Пет „десни“ партии призоваха депутатите да не приемат промените в Наказателния кодекс, предложени от Министерския съвет.

Властта превръща всеки българин в потенциален престъпник.

Това е оценката на Да, България, ДСБ, БЗНС, ДЕОС и Зелените, изразена в позиция по повод Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.

За пореден път, законотворците създадоха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни норми, които да уреждат адекватно и устойчиво реални проблеми в обществените отношения. Казано по друг начин – предвижданите промени, тяхната философия, ще доведат до риск с предвидими последици – търговските отношения да попаднат в „черната дупка“ на българското правораздаване, каквато е нереформираната прокуратура, се твърди в позицията.

В мотивите към Законопроекта се твърди, че се целят “изменения, свързани със законодателната рамка за така наречените “корупционни престъпления”, като се създадат предпоставки наказателноправните норми да се прилагат симетрично както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.

На практика, обаче, са предложени разпоредби, съгласно които всяко неизпълнение на договорно задължение може да бъде третирано като престъпление. Това води до недопустима намеса на държавата в гражданския и търговския оборот.

Заличава се границата между наказателна отговорност и гражданскоправната, административната и дисцпилинарната отговорност. Предвижда се недопустимо смесване на стандартите за правна уредба на дейността на частния и на публичния сектор.

Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят опасните промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016г. Нито една от препоръките на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и използвана като повод за погазване на основни свободи в нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Развиването на икономика, установена на свободната инциатива, е част от Европейския цивилизационен избор на България. Избор, който е защитен от Констутицията и от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Националното ни законодателство следва да гарантира спокойното упражняване на свободата на договаряне, а не да създава страх от наказателна репресия при всяка сделка, се посочва още в позицията.

Ето защо, настояваме, народните представители в пленарна зала да не приемат измененията и допълненията на Наказателния кодекс, предложени от Министерския съвет.

Източник: дир.бг

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.