„САЩ натиснаха Желю Желев да раздробим земята“

Това сподели проф. Атанас Ганев в интервю отпреди три години…

Най-много се ядосвам, че съсипахме земеделието, казва в интервю за „Преса“ проф. Атанас Ганев, бивш директор на Института за земеделски проучвания, кйто по-късно се преименува в Институт по икономика и организация на селското стопанство

– Проф. Ганев, в последните години вашето име се свърза със Съюза на земеделските кооперации. Защо голяма част от тях не издържаха на конкуренцията и загинаха?

– В началото на прехода създадохме 3263 земеделски кооперации, а сега са останали около 940. Една след друга приключваха работа. Нито едно правителство не им обърна внимание. А те трябваше да ползват някакви привилегии, за да оцелеят. Все пак решаваха и много социални проблеми на хората в селата. Но има и друга причина – нямаше голям избор и председатели ставаха необразовани хора, начело заставаха шофьори, трактористи, даже медицинска сестра имаше. Те постепенно раздадоха земята на арендаторите. Така година след година кооперациите се топяха. Сега убеждават земеделските производители да се сдружават, даже им обещават европейски помощи за това.

– Така ще се реши ли проблемът?

– Нещата бяха объркани още в началото. През 1990-1991 г., когато бях председател на аграрната комисия в парламента, направихме Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Първото предложение беше да възстановим земята на принципа на комасацията, т.е. да се съберат парцелите из цялото землище и да се върнат на техните собственици на едно място. Президентът Желю Желев в началото ме подкрепяше. След една негова среща в американското посолство обаче всичко се обърна. Посланикът ударил по масата и бил категоричен, че земята трябва да връща в старите Ӝ граници. И Желю се отметна. После много приказвахме с него, разправяхме се, но не успях да го убедя. А неговото село Веселиново е на 60 км от Карнобат. Земята там е пръсната по баирите. Но като каза „не“, та „не“…

На 22 февруари 1991 г. Великото народно събрание прие Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според който възстановяването на собствеността трябваше да стане на принципа на комасацията. По-късно този текст отпадна и нивите бяха върнати в старите реални граници. Всичко приключи, земята беше надробена.

– После стана ясно, че не е възможно големите машини да обикалят тези безбройни парчета, и напоследък правителствата все за комасация приказват. Но как ще стане това?

– Не може да стане, защото трябват много пари. А и няма кой да го направи. Спомням си, като връщахме земята, отидох в моето село. Сан-Стефано е на 20 км южно от Карнобат, има 20 000 декара богат чернозем. Там работеше една военна топографска група, която трябваше да възстановява собствеността. Предложих на момчетата да приложим първия вариант на закона – да се възстанови собствеността на принципа на комасацията. Началниците им в Пловдив разрешиха да стане така, както селото реши. Направихме две събрания, обясних на хората и те се съгласиха. Моят баща имаше 57 декара, разпръснати на 6-7 места, а ние сме четирима наследници. Всичките ни имоти бяха събрани и всеки от нас получи нотариален акт за собственик на едно място. Сан-Стефано днес е може би единственото село в България, където земята е върната на принципа на комасацията.

До 9 септември 1944 г. частично са били уедрени 26% от земеделските земи. По това време нивите са били 12 милиона, а собствениците им 885 хиляди. Ние направихме над 2 милиона собственици с повече от 25 милиона парцела.

В последните години земята започна да се уедрява от едри частни фермери, които купиха много площи на безценица. Убеден съм, че този път на развитие на нашето земеделие е погрешен и не се приема от българите.

– Като гледате вносните храни в магазина, какво си мислите?

– В с. Екзарх Антимово, на 6 км от моето село, обработват 45 000 земя, силно стопанство е. Там сеят само жито, напоследък и малко рапица, кориандър. Викам им – имате язовири, дали сте ги на частник да гледа риба, а няма вода за градини. Навремето там имаха 12 000 декара лозя, но и те бяха унищожени. Сега говорят – ще съживяваме животновъдството, производството на зеленчуци, на плодове и т.н. Но как? В миналото напоявахме над 7 милиона декара, сега – едва 200 хиляди. Невъзможно е без напояване да се произвеждат зеленчуци, царевица за фураж, люцерна, плодове. Водата, с която разполагаме, изтича.

Миналата година ме поканиха на една конференция в Института по аграрна икономика, бяха дошли и от полския институт по селско стопанство. Слушах поляците как говорят – тяхното земеделие е във възход. Заляха ни с домати, изнасят картофи, ябълки, животински продукти. А ние внасяме всичко. Селата са без хора. В моето село живееха 1500 души, сега са останали 200-300 старци. Това е – тъпи хора се оказахме, съсипахме и земеделието, и всичко.

– Работили сте в СИВ, в Москва – вярно ли е, че руснаците на безценица са вземали нашата продукция?

– Когато работех в СИВ, ми възложиха да разработя т. нар. контрактни цени. Тогава Луканов беше представителят на България, той ги предложи и в изпълкома го приеха. Бях направил цените на всеки продукт с минимум 18-20% печалба. Дотогава купуваха стоките ни за без пари. За тази разработка имам две награди. Подкрепиха ме унгарците, защото и те после продаваха на тези цени.

– Докато сте били във Врачанско, сте работили с Горуня, партизанина, който беше обвинен за преврат срещу Живков. Как го помните?

– Беше юни по жътва, аз – главен агроном на Машинно-тракторната станция в Кнежа. Дойде с джипа, облечен в голф и с един дълъг пищов, иска да влезе в стопанството, ама пазачът не го пуска, защото не ще да каже кой е. После директорът се обади, притеснил се, та това бил Горуня. Качи ме на джипката и хайде да обикаляме из нивите, да видим как върви жътвата.

Отиваме, ама работниците ги няма. По това време бяха национализирали жътварките и тракторите, но в началото ги караха техните собственици. А те – донесе им някой дамаджана вино или ракия и отиват да вършат работа на частното. Скара ми се тогава Горуня, че не съм бил никакъв агроном, че не знам къде са ми хората. А аз му казвам: „Нямам джипка като вас, нямам с какво да ида на полето.“ И слязох от колата, той вика след мен, но аз си се прибрах. После направиха партийно събрание да ме наказват с последно предупреждение. Горуня мълчи, слуша, накрая казва: „Няма що да го наказваме човека.“ И така приключи тази работа.

Мина известно време и по негово предложение ме назначиха за главен инспектор по МТС във Врачанска област. Помогна ми да взема квартира, защото спях по бюрата, а жена ми и детето – в Кнежа. После го изтеглиха в София и стана главен инспектор в МВР. Заговори се, че щял да прави преврат, наказаха го… Такъв беше Горуня – малко груб, но добър и справедлив човек.

– Как живеете сега, проф. Ганев?

– Като си тръгвах от Москва, купих една дървена сглобяема къща финландски тип. Докарахме я тук и я монтирахме в Драгалевци, където имам 850 квадрата място точно под боровата гора. Не е голяма – 56 квадрата, но е чудна вила. Там съм през цялото лято – имам череши, круши, ябълки, ягоди, малини. За съжаление съпругата ми почина неотдавна, но имам внуци, правнуци и те цяло лято са край мен.

– На какво се ядосвате?

– Много ме е яд, че така се случи със земеделието ни, съсипано е.

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.