Смущаващи факти около трагедията в Лим преди 14 г.

14 години от трагедията в Лим. Някои факти и поглед към съдбите на някои от главните действащи лица днес.

Чували ли сте, че спонтанните думи на тогавашния главен секретар на МВР и интимен приятел на собственичката на автобуса Цветелина Бориславова, които днес не могат да бъдат открити нито в реала, нито във виртуала, и съществуват единствено благодарение на паметта на родителите, по повод инцидента, били: „Жалко за дечурлигата“. Не бяхте чували, въпреки, че безброй медии не спират периодично да ни припомнят крилатите фрази на живия класик Борисов, нали?

А знаете ли, че аутопсия не е направена на нито едно от децата, дори на намерения седмица по-късно Светослав, и дори на намерената месец по-късно Антоана, по изричното настояване не на кого да е, а лично на ген. Борисов? Странно и необяснимо настояване, нали?

Е, към днешна дата Бойко Борисов отдавна не е главен секретар на МВР, а трети мандат премиер.

Следващият потресаващ детайл от разследването е свързан с очевидното нежелание на българските власти да предприемат действия по изваждане на автобуса веднага след инцидента, нежелание, придружено с нелепи оправдания за пълноводие на реката и лоши атмосферни условия. Тогава двама от родителите се пускат в реката без никаква екипировка, плувайки до автобуса, за да опровергаят твърденията на бг-властите, че до него не може да се стигне по никакъв начин, за да бъде прихванат от техниката, съответно изваден. Така принуждават българските разследващи да си свършат работата навреме работата, а не след месец, два или три(когато спаднат водите), но когато автобусът ще е престоял достатъчно, за да стане негоден като доказателство. Не че това повлиява по някакъв начин върху резултата от делото, но поне хвърля светлина върху техническото състояние на автобуса по време на катастрофата.

А знаете ли, че след няколко години разследване и специална анкетна комисия в парламента, единствените осъдени по случая, са шофьорът – на четири години, и учителката Ценка Попова, задочно, поради отсъствие от България, с административно наказание от 3000 лв за фалшифицирани декларации?

А знаете ли, къде и как шофьорът Илия Измирлиев, на когото беше стоварена изцяло вината за трагедията, е излежал за две години и половина четиригодишната си присъда на лек режим? Не?

На Пампорово. Като строителен работник към Главна дирекция изпълнения на наказанията.

Към днешна дата Измирлиев е покойник. Загива декември миналата година, зад волана на буса на дъщеря си.

А знаете ли как се казва представителя на туроператорската фирма, наела злощастния автобус от превозвача „Пампорово“ АД, собственост на Цветелина Бориславова? А случайно да знаете, че неговата компания тогава не само е нямала лиценз за туроператорски услуги, и лиценза, представен от него при подписването на договора, е принадлежал на друга фирма, на която той не е бил вписан като генерален директор, но и самата компания представлявана от него, се е оказала несъществуваща изобщо в правния мир? Всъщност и да не знаете, вече няма значение. Защото така или иначе, съдът обявява туроператора за невинен, а неуредиците с лицензите му – за техническа грешка. След инцидента обаче, животът на Байко Бонев Байков се променя изцяло, и той става председател на управителния съвет на туроператорите в България, дори участва в писането на закони за туризма. И до ден днешен е на тази позиция. Освен това е професор по екология към НБУ и много важна част от зелената „шайка“ на Тома Белев.

А за смолянския прокурор Димитър Георгиев, съставител на пълното според юристи с неточности и сериозни пропуски обвинение към Илия Измирлиев, да сте чували? Неговата съдба също претърпява неочакван обрат след случая, и той става съдия към Апелативния специализиран наказателен съд – структура, създадена по времето на ГЕРБ, занимаваща се днес изключително с преследване противниците на герб.

А за съдията Румен Ненков от ВКС, който не само отказва да върне пълното с процесуални грешки и нередности дело за Лим за преразглеждане и потвърждава намалената от Апелативния съд присъда на шофьора (едновременно постановявайки Измирлиев за единствения виновник за трагедията), но и променя постановения от Апелативния съд първоначален общ режим на излежаване в лек, благодарение на което Измирлиев е изпратен да „лежи“ на Пампорово, знаете ли? Та същият не само продължава „традицията“ с кариерното израстване на всички заети със случая отговорни фактори, но и разширява „обхвата й“ на действие до роднинска линия – неговата съпруга Юлия Ненкова 2006-та става зам. кмет на София за два мандата, а от 2016-та същата е шефка на КЗК(една от институциите, в чиито правомощия и задължения е проверка на сделката ЧЕЗ-Инерком). Синът му пък, едва 25-годишен става депутат от герб, а към днешна дата кара четвъртия си мандат в НС. Самият Румен Ненков в момента се радва на битието си на конституционен съдия, даващо му възможност да „громи“ медийно зависимостта на колегите си от Пеевския октопод .

А знаете ли коя е първата медия, предприела собствено разследване по случая, и първа публикувала детайли от сръбски експертизи, установили неизправността на автобуса по време на катастрофата? (Впрочем, тези експертизи така и никога не достигат до българския съд, въпреки настояването на Великотърновския окръжен такъв да се запознае с тях, не достигат по неясни причини). Та, това е сръбското издание „Таблоид“, чиято публикация дава повод след това и на няколко опозиционни български медии да се занимаят по-критично с историята. Това не променя факта обаче, че именно сръбска, а не българска медия е първа.

14 години от смъртта на 12 български деца, 14 години безпаметност. Представяте ли си мащаба на трагедията, способна да причини тази необяснима обществена амнезия и аутизъм към събитията, свързани с инцидента, дотам, че не само да направим приятеля на Бориславова от главен секретар премиер, но и да го преизберем три пъти? Сигурна съм, че сега някои коментатори ще се включат под поста ми с думите: не може и не трябва да се прави политика от един нещастен случай и от скръбта на хората. И ще са прави. Не може. И не трябва. Обаче за 14 години не станахме ли свидетели точно на това, и то удобно проспивайки го, защото иначе бихме полудели?

Светла им памет на Ангелите от Лим. В крайна сметка, тя, Паметта, е най-важната. Всъщност, тя е всичко.

Публикувано от Ani Angels във фейсбук

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.