Унгария – предизвикателство за НАТО при вземането на решения

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вярва, че Русия „подценява единството на съюзниците от НАТО”, които са на едно мнение по въпроса за антируската политика. Но дали е така? Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан си осигури трети пореден мандат при голяма изборна победа на 8 април. Очаква се неговата партия „Фидес” да запази мнозинство от две трети в парламента. Откакто дойде на власт през 2010 г., премиерът бе критикуван от ЕС за своето приятелско отношение спрямо Москва и заради добрите си лични отношения с нейния лидер. Според CNN Унгария изглежда все повече и повече като Русия. Подобно на Москва, Будапеща има проблеми с Украйна и блокира пътя ѝ към НАТО и западните организации. Орбан винаги категорично се противопоставя на санкциите срещу Русия и подкрепя диалога с Москва на всички нива. Премиерът дава отпор и на опитите на Джордж Сорос да повлияе върху политиката на страната.

Новото коалиционно правителство в Италия, което ще бъде създадено след изборите през март, едва ли ще одобри каквато и да било политика, която би могла да разстрои отношенията с Русия. Всички политически сили, които постигнаха добри резултати на изборите, открито заявяват, че искат да имат балансирани отношения с Москва.

Междувременно в Словакия се надигат антинатовски настроения. Португалия и Гърция отказват да се присъединят към останалите членки на блока, които експулсират руски дипломати заради случая с отравянето на Скрипал. Атина винаги е била приятелски настроена към Москва, което засилва страховете, че основите на НАТО ще бъдат разклатени отвътре, докато отчуждението между НАТО и Анкара също се увеличава. Гърция и Русия продължават да дискутират по-нататъшни планове за подсилване на военното си сътрудничество, а някои експерти дори са на мнение, че отношенията между двете страни могат да бъдат разглеждани като опит да се „бръкне в окото на НАТО”.

Въпреки скандала със Скрипал и шумотевицата, която се вдигна около предполагаемата химическа атака в Сирия, френският президент Еманюел Макрон потвърди своите планове да посети Икономическия форум в Санкт Петербург през май. В края на март германското правителство окончателно даде одобрението си за изграждането на газопровода „Северен поток – 2”. Решението разгневи Полша и балтийските страни, като създаде нова пукнатина, застрашаваща единството в блока.

Отношенията на Турция с другите партньори в НАТО са в най-ниската си точка. Американските военни напускат страната. Германия изтегли своите части от военновъздушната база „Инджирлик”. Управляващата коалиция в Германия има планове за замразяване на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС, тъй като страната нарушава човешките права. Разногласията относно Сирия също изглеждат труднопреодолими. Неотдавнашните събития в Северна Сирия могат да доведат до сблъсък между турските войски и френския военен контингент.

Анкара подписа договор, за да закупи руската система за противовъздушна отбрана С-400, която е оперативно несъвместима с оръжията на НАТО. САЩ предупредиха, че ще има последствия, в това число и санкции, ако се стигне до доставянето на системата от Москва. Освен това алиансът не успя да потуши и отдавнашния конфликт между Гърция и Турция.

Това не е първият път, в който единството в НАТО е поставено под въпрос. Необходимо е само да си спомним събитията от 2003 г., когато САЩ и Великобритания нахлуха в Ирак, въпреки че Германия и Франция се противопоставиха на този ход. В същото време идеята за паневропейски ред за сигурност набира инерция. Вашингтон е разтревожен заради механизма за постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), като предупреди, че това може да подкопае НАТО. Този проект, както и създаването на Европейски фонд за отбрана (EU defense fund), ще улесни съвместното закупуване на европейски оръжия и оборудване, но по този начин ще бъде нанесен удар върху американския износ на оръжие.

Предложението за формиране на нов алианс за отбрана, който не е свързан с НАТО, бе добавено към европейската програма за сигурност. То бе подкрепено от Германия и Франция. Германският канцлер Ангела Меркел вярва, че сигурността на Европа не може повече да зависи от Америка и Великобритания.

САЩ и техните европейски партньори са разделени по отношение на иранската сделка, от която президентът Тръмп иска да се изтегли през май. Това е още казус, който предизвиква разногласия. Ако Америка излезе от иранската ядрена сделка, а Европа не го направи, НАТО ще бъде изправен пред изключително труден период в своята история. Има прекалено малко време, преди президентът Тръмп да обяви своето решение. Отношенията между САЩ и Европа се утежняват още повече от неотдавна започналата между тях „тарифна война”. Санкциите в стил „око за око, зъб за зъб” ще превърнат съюзниците от НАТО във воюващи страни.

И най-важното – НАТО е организация, която взема решения, основани на консенсус. Досега САЩ имаха влияние над всички държави членки и ги държаха в подчинение. Резултатите от изборите в Унгария и Италия променят баланса на силите вътре в алианса. С такава огромна обществена подкрепа, новите унгарски и италиански правителства могат да издържат на натиска, оказван от САЩ и да защитят своите интереси. Опитите да бъдат принудени да спазват принципа на трансатлантическата солидарност може да се обърнат срещу тях и да се стигне до открита конфронтация. Този път политиката на всяка цена да се поддържа прехваленото единство може и да не проработи. Едва ли това е най-подходящият момент НАТО да си прави експерименти, за да провери дали наистина това ще се случи.

Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева

Публикувано в: a-specto

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.