„Безплатното“ саниране – капан за наивници

Това става ясно от следната публикация във в-к „Банкеръ“:

Спомняте ли си фанфарите, когато властта обявяваше как ще обновява старите блокове в България? Какви красиви картини се рисуваха само, как изведнъж по европейски светнаха панелките, наследени от социалистическо време…

Тези дни, около Великденските празници, Министерството на регионалното развитие предостави без много шум на кабинета доклад-отчет за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, популярна сред обществото като „безплатното саниране“. Според въпросния документ до края на миналата година са обновени общо 49 699 жилища в 769 жилищни сгради. Пак дотогава са започнали дейности практически по всички 2022 сгради, които имат договори за целево финансиране.

Заедно с тези светли новини в иначе мрачното българско настояще бяхме информирани и че в бъдеще със стопроцентова сигурност санирането ще се извършва и чрез самоучастие: една част от необходимите средства ще покрива държавата, а друга – собствениците. Естествено, веднага се появи и съответното социологическо проучване, поръчано от държавните ведомства. Според „Екзакта рисърч“ почти половината от българите – цели 40.6% от анкетираните в 98 града, са проявили желания да участват със свои пари в оправянето на жилищата им.

Тези данни не стоят много достоверно и рязко контрастират с обществените нагласи у нас „шамар да е, аванта да е!“. А и досега без особен успех бяха направени два опита за саниране на принципа на разпределение на разходите между държавата и населението. Става дума за „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради“ на Програмата за развитие на ООН с финансиране от 50 млн. долара и начало 2007 г. и европейското „Енергийно обновяване на българските домове“ на стойност от 50 млн. евро и начало 2011-а. По първата програма са санирани 49 сгради (1093 жилища), по втория – само два блока, като държавата първоначално поемаше 50% от необходимата сума, а по-късно – 75 процента. Останалите 25% се заплащаха от собствениците.

По-интересното е, че по европейската програма сметката например за бл.10 в жк „Изгрев“ в София е била 151 000 лв. за 18 апартамента (средно 8388 лв. на жилище от 85 кв. м), като собствениците са заплатили своята си част от 25 процента. На всеки е излязло средно по 2200 лв. при далеч по-високо качество и обхват на извършените ремонтни работи, които са включвали освен ВиК и парни инсталации и поправка и изолация на покривните части.

На практика средната цена тогава е варирала около 100 лв. на квадратен метър, докато по Националната програма цените тръгваха от над 400, дори 500 лв. за квадрат, за да паднат след поредица обществени скандали на около 250 лева. По този начин сметка за апартамент от 85 квадрата набъбна от онези 8388 лв. на 29 376 лв. при далеч по-некачествено изпълнение и по-малък обхват на извършваните дейности.

Оттук нататък кой каква част, какъв процент занапред ще заплаща от необходима сума е мъгла. В регионалното ведомство се подготвя някаква схема, за която обещават да е готова в края на април – началото на май. След което тя трябва бъде съгласувана с Българската банка за развитие, която кредитира програмата, а за финал – внесена и одобрена от Министерския съвет. При темповете, с които работи нашата бюрокрация, това надали ще стане до юли. После има подготвителен период и чак някъде през есента ще може да започне реалната работа. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците очакват нещата да се случат чак догодина напролет.

В мъглата се губи дори точното число на санираните блокове и апартаменти. Защото в докладите и отчетите може всичко да се напише – и вярното, и не съвсем вярното. А и на официалния сайт на Министерството на регионалното развитие първият и последен отчет за програмата обхваща единствено нейния старт – през 2015-а. И после – тишина. Няма нищо публикувано „черно на бяло“, за да се появи тези дни споменатият „красив“ отчет…

Реална информация обаче може да се почерпи от съвсем надеждно място, където не лъжат и не могат да лъжат, дори и да искат. Това е Българската банка за развитие (ББР). Тя е онази институция, която финансира програмата и последният преглед на финансовите резултати по нея е от 8 август 2017-а. Според документите й „Поетият ангажимент за плащане от „Българска банка за развитие“ АД по сключени анекси към договори за целево финансиране (ДЦФ) възлиза на 1 394 633 557.74 лв., като в това число влизат и разплатените вече суми от банката към външни изпълнители, които са на обща стойност 806 658 536.98 лева.“ Освен това средният разход за саниране на жилищен блок е бил 1.06 млн. лева! Дотогава са били готови 515 сгради – с 29 915 жилища и 62 252 техни обитатели. Площта е 2 489 433.92 кв. метра. През август се е очаквало да се разплатят още 70 готови сгради на обща стойност около 68 млн. лв., през септември – още 72 сгради за 67 млн. лв., а за последните три месеца на годината – други 160 сгради за 159 млн. лева.

Казано иначе, цената си остава милион за блок

Но при такива данни програмата въобще не е национална, а и няма да се превърне в такава, независимо от публикувани разчети, че ей, на – през 2018-а ще бъдат санирани нови 51 010 жилища и са стартирали дейности по 98.5% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране.

В ББР се водят два регистъра. Първият е на заявените искания и внесени документи за участие в програмата. Той съдържа 5350 заявки. Следователно интерес има. Вторият е 203 страници и е на подписаните договори – 2022 на брой. Прочитът му е занимателно четиво. Има редица контракти, сключени още през 2015-а, по които абсолютно нищо не е направено и досега. Има и такива, по които парите са преведени изцяло, макар че никакви строително-ремонтни работи не са започвали…

Най-болният въпрос е с финансирането. Той се ражда не само от раздутите в пъти цени на санирането, от които трябва да „намажат“ близките до властта фирми. Ражда се и от липсата на пари. За да предоставя средства за саниране, Българската банка за развитие тегли два целеви заема от Банката за развитие към Съвета на Европа и от германската КfW на обща стойност 250 млн. евро. Те трябва да се върнат изцяло през юни и септември 2022-а и декември 2023-а (един от траншовете). Впоследствие беше намерено допълнително финансиране от чужбина за още четвърт милиард евро. Но нови целеви заеми вече никой няма да предостави и съответно програмата закъса.

Междувременно бяха отпуснати 2 млрд. лв. на два пъти – в бюджета за миналата и в бюджета за тази година. От тях, както видяхме, са разчетени и платени 1.4 милиарда. Което означава, че през тази година правителството с поискания милиард е осчетоводило и заплатило със задна дата за саниране от миналата година (извършените, но неплатени СМР бяха за 588 млн. лв.).

Парадокс е, че стойността на националната програма за саниране не е записана в какъвто и да било официален държавен документ. Не ахкайте изненадано – енегоспестяващите 2 млрд. ги няма нито в тригодишните прогнози на бюджета, нито в текущите годишни бюджети, нито в онова министерско постановление от януари 2015-а, което даде началото на цялото начинание. В действителност те се водят като оперативни разходи, възникнали неочаквано и изненадващо.

Защо е направено така? Безплатните пари за саниране всъщност са кредит и ще се връщат разсрочено в срок от десет години. От друга страна, средствата са заделени, но много от договорите са само на стадий подпис. Така ББР остава с ликвидни средства от тази програма.

„…банката може да финансира или рефинансира дружества със задължения, класифицирани в кредитния регистър на БНБ в групи „Необслужвани“ или „Загуба“ към момента на кандидатстване за кредит“. Такава промяна в правилата и устава на кредитната институция (например чл. 6(2), т.11,) е направена точно по времето, когато се приемаше програмата за саниране. В този аспект е интересен чл. 8(5), който допуска банката да работи на загуба, ако изпълнява поръчение на правителството.

Накратко – част от парите за енергийна ефективност спасяват и ще спасяват обръчите от фирми на властта и подредилите се „кой“ на нейната трапеза.

Великата „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради”, според която ще ви санират безплатно сградата, в която живеете, е една лъжа. Лъжа е в частта си за „безплатно”. Първо – безплатен обяд няма. Тези пари така или иначе ще се платят от данъкоплатците – от тези, на които са им обновили домовете, и от тези, които са останали с пръст в устата. Ще се платят за сметка на заделени по-малко средства за образование, здравеопазване, пенсии, заплати в държавния сектор и т.н.

Второ – с надутите си цени програмата се оказа многопластов обир на първо време за 2 милиарда. И ако капанът щракне, може би и за още нови милиарди.

Един от зъбите на този капан е, че ползвате безплатна помощ, за да санирате жилището си, след което решавате да го отдадете под наем или да го продадете. При тази ситуация обаче според програмата сте задължени да върнете полученото безплатно! Идеята на тази комбинация е да се ограничат хората в продажбите и наемите на жилищата си. Така хем ще се понапълнят масата офисгради, дето са полупразни, хем строителните предприемачи ще поспечелят, понеже кой ще купи жилище, дето евентуално ще му излезе по-скъпо с пропаднала „аванта“ от програмата, обикновени и наказателни лихви върху сумите и т.н.

Освен това нямате дума при избора на фирмата изпълнител. Нямате дума и при определянето на сумата на разходите. Нямате право да контролирате извършването на санирането. Ако стойността се промени (какво са се разбирали кметството и избраната компания – нямате достъп до този процес), сте задължени да платите веднага, след като общината ви обяви крайната сума. Длъжен сте да дадете и аванс 500 лв. още при подписването на договора и преди започване на ремонта, ако не сте се подписали в списъка на лицата, съгласни на „безплатното“… Ако пък сте в него, после ви се ограничава разпореждането със собствеността, ако не си платите келепира.

В случай че някой послъже в декларациите или не декларира промени в статуса на собствеността си – сега или в бъдещите години за санирането, Сдружението на собствениците трябва да връща ползваната сума с всички начисления върху нея. И чак после да се оправя с конкретния виновник в състава му.

Но и при идеални условия програмата поставя редица стряскащи въпросителни. Най-важната от тях е дали „безплатното“ саниране няма да излезе платено за абсолютно всички, които са се включили в него? Навремето, запитана защо се създава Сдружение на собствениците, а за санирането не решава общото събрание на живущите, министър Лиляна Павлова поясни, че сдружението е юридически субект, който може да получава държавна помощ, а събранието на живущите не е! Само че за Брюксел юридическата форма няма значение – независимо дали иде реч за сдружение, или за събрание, ако има стопанска дейност, а санирането е такава, говорим за предприятие. Това признава и самата Национална програма в нейните обяснителни бележки.

Накратко – за „безплатното“ носите отговорност като всяка фирма, която е теглила заем или има някакви задължения. Така че днес пари може и да има в бюджета, но утре да няма и да не се гласуват. Тогава? Тогава главници и лихви по заема, взет от ББР, ще плащат „намазалите“ от авантата.

Порадвайте се и на тези точки, които трябва да подпишете:

8.4. При прекратяване на сдружението се извършва ликвидация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

8.5. Ликвидацията се извършва от председателя на контролния съвет (контрольора).

И още една бележка: сдружението е безсрочно и може да се прекрати не по-рано от пет години след изтичане на гаранциите по извършения ремонт и не по-рано от пет години след прекратяване на Националната програма (засега тя е разчетена до 2020 г.)

В образеца на „Споразумение за създаване на Сдружение на собствениците“ пък се посочва: Членовете на сдружението са длъжни да заплащат съобразно идеалните си части и решенията на общото събрание всички разходи на сдружението по изпълнение на предмета на дейност по т. 2.1. А той е „усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост“.

Факт е, че именно хората носят ангажимент към банката, отпуснала парите за санирането, а не кметът или държавата. На практика се сключва договор за целево финансиране на сдружението (именно финансиране, а не „помощ“, „субсидия“ и т.н.), като то упълномощава от негово име да подпише кметът. За членовете на сдружението въпросният контракт притежава всички атрибути и сила на договор за кредит – размери, лихви, начини на разплащане, санкции, макар очите им да не са го виждали.

Съществува и още един капан. В Договора на сдружението, който ще се подпише от кмета като негов пълномощник, в Раздел ІІІ „Изплащане на дължими суми по целевото финансиране“, чл. 8. (1), е записано: „Средствата по ползваното Целево финансиране се възстановяват чрез безвъзмездната финансова помощ, предоставена от Държавата на Сдружението за обновяване на Сградата по специална сметка на Банката…, и се отнасят служебно от Банката за погасяване на дължимите суми по настоящия Договор, за което Сдружението чрез Кмета на община… дава своето безусловно и неотменимо съгласие с подписването на този Договор.“

Както се изразяват юристите, за да е валидно това обещание, държавата трябва да бъде персонифицирана. Необходимо е да се конкретизира кой неин орган как и кога ще изпълни обещанието. Нито една държавна институция обаче не се е ангажирала финансово за авантата, дето ви я обещават. А ако обещаното на ангро не се изпълни? Дори в европейските съдилища не можете да съдите държавата, както е записана в текстовете на сета документи. Веднага ще ви поискат името на конкретна държавна институция.

Абсурдът

При лидера в страната по саниране Благоевград (77 завършени блока, 57 в строителство, 189 с договори за финансиране) средните цени към 8 август в зависимост от района са между 460 и 610 лв. на квадрат. При такива „разчети“ държавата можеше, вместо да санира, да строи изцяло нови сгради. Можеше, защото себестойността на най-скъпото ново строителство е в столицата. То излиза около 250-280 евро на квадрат заедно със средно над 20% от застроените площи за обезщетяването на собствениците. Тоест без обезщетяването им себестойността е 200-230 евро на квадрат, което прави 391.16 – 449.84 лв. на квадрат.

И още един дребен, но многозначителен факт. В София – града с огромни панелни комплекси, по националната програма до края на 2017-а са санирани само две сгради и е започнало обновяването на още дванайсет. И това е всичко. Ясно е защо – строителството на жилища в страната е съсредоточено в столицата. Там са големите босове в този бранш и не бива да им се подбива пазарът чрез санирани панелки на приемливи цени.

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.