„Представете си, че се съберем една група свободни хора…“

Представете си, че се съберем една група свободни хора и поискаме държавата да не се грижи и да не ни пази от самите нас.

Да я освободим от туй тегло.

Не щем солидарна пенсия – ще спестяваме за старините както намерим за добре или ще правим деца да се грижат за нас.
Но не щем и да плащаме насила за чужди пенсии.

Не щем социални осугоровки – ще поемем риска от безработица. Но не щем да плащаме насила за чуждото неработене.

Не щем държавно образование.
Но не щем да плащаме насила на държавата да образова някой друг.

Не щем държавно здравеопазване.
Но не щем да плащаме насила за здравето на някой друг.

Не щем да бъдем пазени от вредата на цигарите и наркотиците – ако ни видят пияни или надрусани в канавката – да мрем.
Но не щем да плащаме държавата да се грижи за някой друг пияница.

Отказваме се да съдим който и да било задето ресторантът или сградата му или друг някой негов бизнес не е минал държавна приемателна комисия или друга някаква държавна лицензиация или благословия. Ще го съдим само ако лъже относно това какъв продукт продава и пострадаме от това
Но не щем да плащаме на хилядите служители в двадесетките институции, занимаващи се с държавна благословия.

Не щем държавата да се грижи за нашата култура – ще си плащаме пълната стойност на билета за театър, изложби и кино.
Но не щем да плащаме частта от данъка отиваща за държавно субсидирано окултуряване.

И за други работи, които не ни трябват – няма да плащаме, но и няма да участваме в насилствените държавни солидарности.
Та!
Понеже държавата се крепи на данъците, плащани от свободните хора като нас, ако се понапънем малко, може и да почнем да си поръчваме музиката. Все пак ние я плащаме.

Ивайло Пенчев

Споделете:

Един коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.