Разни роби, разни идеали

Робът често си намира материални „оправдания“ на робството.

Например изпитващите носталгия по соца – със сълзи на очи си спомнят многото заводи и „работа за всички“ (в т.ч. и по концлагерите), евтините лимонади и наденици и т.н „Баш Майстора на море“…

Робите на настоящото статукво (в ЕССР и т.н.) на свой ред изтъкват като голяма „привилегия“ на сегашното робство възможността да пътуват (без визи), мият чинии и проституират из Европата…

Разни роби, разни идеали…

Добрил Русев

Коментар на Даниел Василев:

И аз не харесвам особено аргумента с пътуването, защото пълният му текст всъщност гласи: „Толкова се радвам, че мога да пътувам, че съм склонен да простя на ЕС всички драконови регулации, ужасни политики на редистрибуция и унищожаването на икономиката.“

Коментар на Добрил Русев:

„Аргументът“ с визите почива на неправилна информация, деформирано „мислене“ и сбъркан морал. Като се има предвид че безвизовото пътуване в рамките на някои страни е следствие от Шенгенското споразумение, не от ЕССР-робството; второ, дори и визите при пътувания към други страни не са чак такава „болка за умиране“, че да е „нужно“ да се робува на огромен социалистически разрастващ се във времето тумор-паразит; трето и най-важно, свободата и суверенитетът са нещо безценно, което не може да се продава срещу пътувания, субсидии или „щедро дарени“ пазари – такива „даваше“ и СИВ/СССР, както и Османската империя.

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.