Джон Рапопорт: Липсата на качествено образование води до цензура и репресии

„Езикът наистина се развива. Той не стои на едно място, докато умре. Той не чака нищо незнаещите да го догонят. Той не чака никого…“

„…интелектуалната свобода е дълбоко вкоренена традиция, без която нашата характерна западна култура едва ли би просъществувала. Много наши интелектуалци очевидно се отклоняват от тази традиция. Те са възприели принципа, че една книга трябва да бъде публикувана или цензурирана, възхвалявана или анатемосвана, не заради нейните достойнства, а според политическата целесъобразност. А други, които всъщност не поддържат този възглед, се съгласяват с него заради пълното си малодушие.“ — Джордж Оруел, 1953 г.

Когато онези, които контролират общественото мнение в даден народ, видят, че губят дори елементарни дискусии и че техните плитки идеи се изместват от много по-силни идеи, идващи от нови лица (които обикновено са традиционалисти), шокираните властолюбци прибягват до по-директна стратегия за цензура. По отношение на аргументите и дори на популярността, „министрите на истината“1 губят. Така че бягат от каквито и да било разумни разговори. Те дезертират от тази плодотворна, състезателна2 и НЕОБХОДИМА територия.

Те вече не влизат в дебати. Те забраняват.

Сред поддръжниците им са тълпи от необразовани.3

Има много хора, които, понеже тяхното образование е било нещо парообразно, нямат никакъв интерес в писменото или говоримото слово. Причината е ясна: те не могат да четат. Естественият им инстинкт е да се оправдават:

„Кой се нуждае от книги?“ „Хората, които пишат книги, показват привилегиите си.“

За тези хора, които се оправдават така, горенето на книги не би означавало НИЩО. Всичко, което има значение за тях, е: „Какви лозунги да закрещя сега?“

За необразованите една книга е мистерия. Как някой би могъл да навърже всички тия думи заедно и да напише цяла творба? Авторът някак си трябва да се е сдобил с потаен метод за сваляне на книгата от елитарен източник, от облака, някаква машина, или има нещо особено в своето ДНК.

Книга, доклад, статия, проучване, есе — милиони хора в „напредналите общества“ нямат представа от тези неща. Когато цензурата се затегне, няма да им пука. Става дума просто за думи.

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Много отдавна, когато преподавах в училище, имах едно изживяване, което бих искал мнозина да споделят. Двадесет деца в класната стая за десетокласници. Нито един от учениците не четеше на очакваното ниво. Всеки ученик четеше на РАЗЛИЧНО ниво (но все под стандарта). Време е да се преподава четене. Как може да се направи? Не може.4

Елитарните играчи в обществото приветстват неграмотността. Те я обожават. Тя е една от заветните им цели. Невежеството е сила. Даже нещо повече — необразованите са лесни за убеждаване, че репресивната цензура не е проблем. Тя е нещо, което просто се „случва“.

Ако нямаш „правилните идеи“, трябва да бъдеш цензуриран.

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Думите са безполезни „неща“ като кабърчето и мраморното топче, като тебешира и кламера. На кого му пука за тях?

„Не разбираш ли, че главната цел на новговор е да ограничи мисълта? Накрая ще направим престъпмисълта практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази. Всяко понятие, което изобщо ще е необходимо, ще се изразява само с една дума със строго определено значение, а всички допълнителни значения ще бъдат заличени и забравени.“5 (Джордж Оруел, „1984“)

В своите корени необразоваността става форма на редукционизъм.6 Всичко, което може да се научи, дискутира, оспори или докаже разумно, се стопява.

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Необразоваността е по-ефективна от политическата коректност. Неизброимо много хора не разбират изреченията, които се носят и прелитат около тях всеки ден. Признават го, като натрупват гняв. Гняв без конкретна мишена. Те са идеалният фураж за нищо незнаещите обществени и политически движения, които компенсират с насилие и репресии.

Все пак, самите те са били репресирани, нали? Нима не са били отхвърлени от училището, от образованието, за да ги разнасят ветровете? Сега е време за отмъщението им.

Лека-полека цензурата се превръща в нещо много добро. Те са били ограничени в това, което учат. Следователно, ще ограничават всички останали. Защо не?

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Едно полускрито послание се процежда в много, много училища:

„И така, мили ученици, това е вашето образование. Ние ще ви попречим да научите езика. Ще се погрижим той да не достигне до вас. В същото време ще ви хвалим и ще ви бутаме напред от един към по-горен клас. Ще знаете, че нещо не е наред. Но ще приемете това, което ви причиняваме. Така е по-лесно. Ще минете транзитно през образованието, а след това ще ви изхвърлим като боклук в света. Като цяло създаваме бунтари. Невежи бунтари. Бунтари без умението да МИСЛЯТ. Ще трябва да намерите място, където мисленето не е важно. Успех! Ето едно предложение: Намерете си група, в която всичко, което трябва да правите, е да крещите и да хвърляте камъни. Наизустете какво да викате. Настоявайте за правото си ДА ПОЛУЧИТЕ ВСИЧКО СРЕЩУ ЕДНОТО НИЩО. Това е всичко от нас.“

Искате ли една интересна новина? Мога да ви я предложа, като се позова на личния си опит от писането в интернет през последните 17 години. Упадъчната образователна система създава вакуум. А в този вакуум намират място онези автори, които ценят езика и наистина представят актуални идеи. Това е огромен вакуум, така че може да побере много такива автори.

Те създават новите реалности.

А читатели също се намират.

Чудо на чудесата.

Тези автори и читатели са „резервният отбор“. Те заместват и колежите, и университетите, и писачите на лозунги.

Те не се цензурират и не цензурират другите.

Те развиват езика, а не го ограничават.

Ето я тайната:

Човешката история разкрива, че езикът всъщност наистина се развива.7 Той не стои на едно място, докато умре. Той не чака нищо незнаещите да го догонят. Той не чака никого. И поетите, и новелистите, и сценаристите, и есеистите търсят и въвеждат нови значения на думите и нови клонове на мислите.

Тяхното настояще е бъдещето. Те правят бъдещето всеки ден.

И що се отнася до чистите идеи, независимо колко се мъчат някои хора, не могат да умъртвят идеите на Джеферсън, Мадисън, Том Пейн и Джон Адамс. Техните оформени принципи, вградени в изречения, продължават да живеят.

Ако в някакъв момент цялото население на планетата стане неграмотно, без да броим четирима автори, тези четиримата биха сътворили нов океан, който не може да се удържи. И някак си, ще намерят читатели.

Вероятно мислите, че описвам нещо като магия. Може и да го правя, но също така ви занимавам с железен факт. Винаги е било така.

Интернет може и да е бил изобретен с машинен език, но някои автори, които го използват, обогатяват собствения си език. Те надбягват машината.

И винаги ще го правят.

Автор: Джон Рапопорт8

Превод: Иван Стаменов

Източник: The Waking Times

Публикувано на български в: От Извора

Бележки:

1. Самозваното Министерство на истината от книгата „1984“ на Дж. Оруел всъщност потиска истината, като непрекъснато съчинява нови нейни версии според изискванията на текущи и планирани събития — бел. пр. [^]
2. По принцип духът на сътрудничеството е за предпочитане пред състезателния дух, но в случая съм убеден, че прилагателното, използвано от автора, е уместно. Когато говорим за това, кой ще ръководи човешката еволюция, имаме една прастара духовна война, а всяка война е вид надпревара или състезание — бел. пр. [^]
3. Думата illiterate може да се преведе и като неграмотни, както ще направя на няколко места по-нататък, но необразовани има и по-широк смисъл, който авторът използва в статията си — бел. пр. [^]
4. Действително четенето не може да се преподава. То може да се насърчава, но в крайна сметка резултатите ще зависят изцяло от самоинициативата на този, който иска да чете, или избира да остане неграмотен или полуграмотен — бел. пр. [^]
5. Цитат по официалния български превод на „1984“, изд. Профиздат, 1989 [^]
6. Редукционизмът е философско и материалистично-научно течение, което смята, че всичко сложно може да се обясни с нещо по-просто, защото сложното не било нищо друго, освен „обикновен сбор от по-простите си съставни части“. Това е лъженаука, която намира доста нискообразовани и нискоинтелигентни последователи, но не издържа на критика — бел. И.С. [^]
7. Макар да разглежда темата от изцяло философска позиция и на базата на личния си опит, авторът определено показва свръхсетивен усет, като говори за езика като за живо същество. И наистина, от окултна гледна точка езикът на един народ е една (ако не и главната!) проява на архангела, ръководещ дадения народ. Абсолютно вярно е, че архангелите, въпреки че са две еволюционни степени над човека, също се развиват — бел. пр. [^]
8. Джон Рапопорт е номиниран за Пулицър. Над 30 години е работил като разследващ журналист, пишещ за политика, медицина и здраве за CBS, LA Weekly, Spin Magazine, Stern и други вестници и списания в САЩ и Европа. Понастоящем изнася лекции и семинари за световната политика, здравето, логиката и съзидателната сила пред публика по целия свят. [^]

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.