Съюзът на Саудитска Арабия и ОАЕ е най-опасната сила в Близкия изток

Двете държави бомбардират пристанище, през което се доставя 80% от храната и помощта за гладуващия Йемен

В продължение на три години Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) осъществяват смъртоносна кампания, за да инсталират отново сателитен режим в отчайващо бедната страна Йемен. Кампанията е основана на една лъжа, която цели да привлече американска подкрепа – а именно, че двете авторитарни монархии се борят с иранска агресия. ОАЕ днес подготвя военна офанзива, която може да раздели Йемен на части и да доведе до масов глад.

Саудитско-емиратският съюз днес е най-опасната сила в Близкия изток. Понякога действащи сами, но обичайно в тандем, двете диктатури насърчават нетолерантния уахабизъм по целия свят, подкрепят бруталните тирании в Египет и Бахрейн, поддържат джихадистите, помагайки да се разчленят Либия и Сирия, заплашват да нападнат Катар, опитвайки се да го превърнат в марионетна държава и освен това отвлякоха ливанския министър-председател в опит да подкопаят крехкото политическо равновесие в страната. Най-лошото от всичко обаче е тяхната продължаваща инвазия в Йемен.

За да демонстрира подкрепата си за своите съюзници, Америка се присъедини към тяхната война срещу йеменския народ, действайки като главен оръженосец едновременно и за двете авторитарни монархии и в същото време облагодетелствайки американските производители на оръжие. Американските военни осигуряват на воюващите страни помощ в набелязването на целите и съдействат за зареждането с гориво. Американските Специални сили пък са на терен и помагат на саудитците. Резултатът е едновременно хуманитарна криза и криза на сигурността в региона. „С подкрепата за Саудитска Арабия в Йемен САЩ засилват „Ал-Кайда” на Арабския полуостров, укрепват иранското влияние в Йемен, подриват саудитската сигурност, приближават Йемен до ръба на пропастта и причиняват на йеменското население още смърт, разрушение и миграция”, твърди Пери Камак от Фондация „Карнеги”.

Йеменският народ не е направил нищо, с което да навреди на Съединените щати. Тогава защо Вашингтон се отнася с тях като с врагове?

И преди, и след обединението, Йемен през последния половин век е почти постоянно в състояние на война, тъй като неговите по-мощни съседи се опитват да се месят във вътрешните му дела. Преди време египетските и саудитските войски се сражаваха едни срещу други за каузите на двете отделни йеменски държави. Двата Йемена се обединиха през 1990 г., но това не донесе нито ред, нито стабилност.

Последната вълна на насилие избухна в резултат на Арабската пролет. Управлявалият дълго страната президент Али Абдула Салех, който съдейства едновременно на САЩ и саудитците, беше отстранен. Скоро обаче той се обедини със своите стари врагове хуситите – политическа племенна милиция, чийто членове са зейдити (умерена шиитска секта, която споделя някои от общите черти със сунитите). Заедно те свалиха наследника на Салех – Абдрабху Мансур Хади. Специалистите от региона са съгласни, че Иран има малко общо с тези маневри, а доклади на американското разузнаване сочат, че Техеран дори се е противопоставял на похода на коалицията срещу Хади в столицата Сана.

Възникналият конфликт се отрази слабо на Америка, с изключение на това, че попречи на някои операции срещу „Ал-Кайда” на Арабския полуостров. През март 2015 г. обаче саудитците и ОАЕ създадоха „коалиция”, състояща се де факто от наемници, например от Судан, с идеята да възстановят Хади. Тази военна операция, която трябваше да отнеме няколко седмици, продължава вече повече от три години.

Днес йеменската нация и държава вече не съществуват. ООН определя конфликта като „най-голямата хуманитарна криза в света”, където „жителите на Йемен са изправени пред множество проблеми, включително въоръжен конфликт, миграция, глад и рискове от избухване на епидемии, например холера”. Около 30 000 цивилни граждани са загинали само от януари 2017 г. насам. През март върховният представител на ООН за бежанците докладва: „Конфликтът в Йемен постави 22,2 млн. души – 75% от населението – в състояние на остра нужда от хуманитарна помощ и създаде тежка криза на сигурността, в която милиони са изправени пред риск за сигурността си и се борят, за да оцелеят.”

Хуситите също носят вина за трудностите в Йемен. Чрез осъществяването на въздушни удари, окачествени от Human Rights Watch като „безразборни и непропорционални”, обаче коалицията е причинила най-малко две трети от разрушенията върху инфраструктурата и три четвърти от всички щети. Американецът от йеменски произход Рабия Латабани е категоричен: „Вече три години саудитската коалиция бомбардира болници, училища и сватбени церемонии. Те системно вземат на прицел пътища и ферми и блокират пристанища, така че животоспасяващата помощ и други стоки не могат да достигнат до хората, подложени на глад и най-бързо разпространяващата се епидемия на холера в света.” Amnesty International достига до извода, че коалицията умишлено удря цивилни цели, за да създава криза.

В сряда тази седмица саудитците и емиратите започнаха планираното нападение срещу пристанището в Ходейда, което само ще влоши този хуманитарен ужас. Апелите на ООН и САЩ, че животът на повече от 250 000 души в такъв случай може да бъде поставен под риск, останаха незабелязани. Но защо реално Абу Даби да слуша, след като подкрепата на Вашингтон за коалицията досега е безрезервна? САЩ дава подкрепата си за една агресивна война с всички нейни ужасни хуманитарни последици.

Съучастничеството на Вашингтон към разрушаването на Йемен не помага за укрепването на регионалната стабилност. През последните две десетилетия порочните американски интервенции възпламениха конфликти, отпуснаха юздите на ислямистите, застрашиха религиозните малцинства и доведоха до разширяването на влиянието на Иран в целия Близък изток, а и отвъд него. Възпламеняването на йеменската война се оказа също толкова разрушително.

Хади може наистина да е „легитимният” управник, но той пожертва и малкото си останала обществена подкрепа като призова за въздушни удари срещу собствения си народ. Той дори не е приятел на Америка: журналистката Лаура Касиноф отбелязва, че Хади „се е сдушил с ислямистите” преди отстраняването му, а дори понякога си е сътрудничил с „Ал-Кайда”. Саудитска Арабия и ОАЕ също разполагат с въоръжени радикални бойци. „Ал-Кайда” на Арабския полуостров може да се окаже най-големият неочакван победител в конфликта.

Американските официални представители звучат като саудитски пропагандатори, когато лъжливо обясняват, че хуситите са ирански проксита. Габриеле вон Брук от Лондонското училище за източни и африкански изследвания обяснява: „Хуситите желаят Йемен да бъде независим, това е ключовата идея, те не искат да бъдат контролирани от саудитците или от американците и със сигурност не искат да сменят саудитците с иранци.”

Както вече беше отбелязано, йеменците рядко са били извън състоянието на война. Според Томас Жуно от Университета в Отава настоящата битка е „в основата си гражданска война, задвижвана от местния сблъсък за надмощие, а не регионална, конфесионална или прокси война”. Хуситите се обърнаха към Техеран по необходимост, след като бяха атакувани от своите богати съседи, подкрепяни от Америка. Брус Ридъл от Института „Брукингс” отбелязва: „Една от големите последици от войната е сближаването на хуситите с Иран и „Хизбула”. Техеран опортюнистично помага за обезкървяването на агресора – подобно на американската политика срещу Съветския съюз в Афганистан.

Докато Рияд все още декларира подкрепата си за идеята за поддържане на обединен Йемен, Обединените арабски емирства активно насърчават сецесионизма на юг. В действителност, ОАЕ може да се надява да грабне Ходейда за своя собствена геополитическа и търговска полза. „Икономист” съобщава: „Действията на ОАЕ в Йемен изглеждат като част от по-широка стратегия за прилапване на пристанищата край някои от най-оживените морски пътища.” В името на това могат да умрат още хиляди жители на Йемен.

Най-безумният аргумент на САЩ за подкрепата на зверствата на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства е, че това се прави, за да се намалят цивилните жертви. Това твърдение е смешно. Американците помагат на коалицията да убива цивилни, за да я спрат да убива още цивилни? Сериозно?

Всъщност, американските официални представители признават, че не следят саудитските атаки, така че нямат възможност да съдят за резултатите от ударите. Както и да е, най-добрият начин да се сложи край на атаките на коалицията срещу хората в Йемен ще бъде да се спре субсидирането на атаките срещу йеменския народ. Нека монархиите да плащат за собствената си война.

Ходейда отговаря за може би 70-80% от помощта, храната и горивата, които достигат до Йемен. Наблюдателите се опасяват, че нападението на ОАЕ може да доведе до смъртта на хиляди и до напускането на голяма част от населението на 600-хилядния град. Дори още по лошо – подобна атака почти със сигурност ще прекъсне жизненоважните доставки за цивилното население на Йемен. Абди Мохамуд, директор в благотворителната организация Mercy Corps, предупреждава, че „всяко прекъсване на тази критична инфраструктура, може да се превърне в смъртна присъда за милиони йеменци”. Марк Лоукок, заместник-генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси, заяви, че „ако за някакъв период от време Ходейда не може работи ефективно, последствията от хуманитарна гледна точка ще бъдат катастрофални”.

Хуманитарните съображения не спират Абу Даби в това да нападне Ходейда. Няма да го направят и загрижените изявления от администрацията на Тръмп. Анонимни официални източници наскоро заявиха пред Wall Street Journal, че администрацията е дала зелена светлина за настъпление: „Това, което се опитваме да направим, е, ако е неизбежно това да се случи, то поне да гарантираме, че събитията ще се случат при минимални щети и да се уверим, че нещата са уредени по най-добрия начин от хуманитарна гледна точка.”

Миналата седмица Червеният кръст започна да изтегля служителите си от града, за да избегне наближаващата атака. В понеделник ООН започна да евакуира своя персонал от пристанището. Това означава едно – само прекратяването на американската помощ може да привлече вниманието на ОАЕ. Вашингтон обаче отказва да стори това.

Йемен е продължение на една трагична черта в американската политика. Вашингтон се намеси безразборно в Близкия изток и подбужда радикализма, създава хаос, насърчава агресията и субсидира тиранията. Хуманитарната цена на войната в Йемен продължава да нараства. Време е администрацията на Тръмп да спре подкрепата си за тиранични режими като тези в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, тъй като те засягат едновременно американските интереси и американските ценности.

Автор: Дъг Бандоу, старши сътрудник в Института „Като”. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън.

Източник: The American Conservative

Превод: Николай Николаев

Публикувано на български в: a-specto

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.