В Кипър държавата спасява частни банки и ще субсидира кредитни длъжници

С най-голямата промяна в банковото законодателство след кризата страната предотврати ново дестабилизиране на финансовия си сектор

Държавни гаранции за 2,6 млрд. евро в полза на частна банка. Над 500 млн. евро депозити, изтеглени само за една седмица от паникьосани вложители. Близо 15 000 банкови длъжници и необслужвани кредити за над 3 млрд. евро в нова правителствена програма за държавна финансова помощ, влизаща в сила от 1 януари 2019 г.

Всичко това влиза в „цената”, която Кипър плати, за да предотврати заплашващата го първа голяма банкова криза след колапса от 2013 г. и излизането му от меморандума с тройката международни кредитори през 2016 г. Сметката бе предоставена на правителството, парламента и най-вече на всички кипърски данъкоплатци, за да се осъществи най-критичната за финансовото здраве на страната банкова сделка – придобиването на „добрата” част от Cyprus Cooperative Bank (Кипърската кооперативна банка), втори по големина трезор в Кипър, 99,2% от чийто капитал принадлежат на държавата, от третата по големина местна банка Hellenic Bank.

Сделката държа в напрежение политици и финансисти три седмици – от даването на „зелена светлина” за нея от правителството на 15 юни до инфарктното нощно заседание на парламента на 8 юли. През това време ходът на събитията и противоречивите изказвания на участниците в тях все повече съживяха спомена за кошмарните за Кипър дни от март 2013 г. и засилваха страха от повторение на тогавашния банков и икономически срив, довел до подписването на меморандума с тройката международни кредитори.

Точно както преди пет години, правителството и парламентът се надбягваха в маратон от инфарктни извънредни и редовни заседания. Само в рамките на една седмица кабинетът се събра 3 пъти, шефът на финансовата комисия в парламента обяви готовност за всекидневни заседания до среднощ, с аргумент за по-добра подготовка парламентът отложи заседанието си, насрочено за петък следобед, за неделя вечерта, притиснат да одобри спорния пакет законопроекти преди лятната си ваканция.

Силната конфронтация между правителството и опозицията по предложенията за излизане от възникналата банкова мини-криза бе съчетана със спешни срещи на президента Никос Анастасиадис с лидери на парламентарно представени партии в опит да се осигурят достатъчно гласове, тъй като подкрепящата кабинета дясноцентристка партия ДИСИ няма мнозинство в парламента. От най-голямата опозиционна партия – лявата АКЕЛ, обвиниха правителството, че изнудва депутатите с „опрян в челото пистолет”, точно както президентът Анастасиадис обясни през 2013 г., че е подписал тежкия меморандум с тройката международни кредитори.

За събитията отпреди пет години напомниха и опашките от стресирани вложители, които се извиха пред клонове на Кооперативната банка. Хората теглеха спестяванията си заради опасността, ако сделката не се осъществи, да се стигне до ново „подстригване” на депозитите, както през 2013 г. бе рекапитализирана Bank of Cyprus. Само за една седмица 500 млн. евро напуснаха Cyprus Cooperative Bank, след като 2 млрд. евро бяха изтеглени от нея през първите три месеца на годината.

На този фон правителството и парламентът трябваше да вземат ключови за бъдещето на банковата система и икономиката на страната решения.

„Три в едно” за сделката

Три критични и взаимосвързани препятствия трябваше да прескочат правителството и парламентът, за да финализират сделката ”Cyprus Cooperative Bank – Hellenic Bank”. Това бяха издаването на държавни гаранции в полза на банката-купувач, одобряването на пакет от 5 закона за промени в управлението на необслужваните банкови заеми, програмата за държавна финансова помощ на уязвимите групи банкови длъжници Estia. Именно върху тях се фокусираха и основните политически сблъсъци.

Схемата за държавни гаранции е неразделна част от споразумението за придобиване на Cyprus Cooperative Bank от Hellenic и без тях сделката не може да бъде завършена. Опозицията обаче обяви, че няма да ги одобри. При евентуален негативен развой се увеличава значително рискът Кооперативна банка да бъде ликвидирана, с всички опустошителни последици от това, които ще ударят кипърската банкова система дори по-силно в сравнение с кризата от 2013 г., предупредиха в нагорещените от дебати юлски дни от надзора на Централната банка на Кипър.

В същото време условие, поставено от Европейската комисия, за да даде одобрението си за държавна подкрепа на Кооперативна и плавното прехвърляне на „добрата” ѝ част към Hellenic Bank, бе Кипър да приеме промени в законодателството си, с които да подобри управлението на необслужваните заеми, за да могат банките да облекчат обременяващата ги сега тежест. Всъщност, продажбата на операциите на Кооперативната банка на Hellenic Bank е част от по-широката правителствена стратегия за намаляване на високия дял от „лоши” кредити в банковия сектор.

Кабинетът спешно одобри и внесе в парламента 5 законопроекта, ускоряващи процесите в областта на неплатежоспособността и несъстоятелността, които обаче срещнаха отпор от опозицията. В хода на едноседмичното им обсъждане нейните депутати внесоха в тях предложения за много и съществени изменения, включително още 7 законопроекта.

Освен това опозицията заплаши, че няма да обсъжда промените в законодателството без програмата за защита на социално слабите длъжници. Правителството още през март обеща, че тя ще е готова до края на юни, но успя да я одобри в още по-спешен порядък на 3 юли, само три дни преди насроченото критично заседание на парламента.

Така само едновременното приемане на трите части на „пакета” можеше да отпуши пътя за изпълнение на подписаното на 25 юни рамково споразумение между двете банки. Според него Hellenic Bank поема „добрата” част от Кооперативна банка – клиентските й депозити в размер на 9.7 млрд. евро и активи /заеми, облигации и кеш/ на стойност 10.3 млрд. евро, включително необслужвани кредити за около 0.5 млрд. евро, срещу заплащане от 74 млн. евро. „Лошата” част – активи за около 8.3 млрд. евро, основно лоши кредити на стойност над 6 млрд. евро, остават за държавата. Те ще бъдат управлявани от специален орган, чието създаване се регламентира във внесените от правителството законопроекти.

Кооперативната банка бе национализирана, след като в изпълнение на меморандума с „тройката” кипърското правителство я рекапитализира два пъти през 2013-2014 г., използвайки 1.7 млрд. евро от отпуснатия спасителен заем. Въпреки тази финансова помощ банката не успя да се стабилизира на пазара, най-вече заради много високия дял на необслужваните заеми – 59% от всички отпуснати от нея кредити, по данни от февруари. Нова финансова инжекция правителството й осигури през април, като депозира в нея 2.5 млрд. евро, за които емитира облигации. Банката обаче отново не можа да отговори на по-строгите правила за надзор, включително от Европейската централна банка, което направи сделката необходима.

2.6 млрд. евро за потенциални щети

Най-сериозният политически сблъсък в парламента се разгоря за предоставянето на държавни гаранции в размер на 2.6 млрд. евро в полза на Hellenic Bank. Те ще покрият част от кредитния портфейл, прехвърлен към нея от Кооперативна – необслужвани заеми на стойност 500 млн. евро и 2.1 млрд. евро високорискови заеми, за да предпази новата банка от потенциални бъдещи загуби от неефективните активи.

Ратифицирането на законопроекта за държавните гаранции е от съществено значение за завършването на сделката с Кооперативна банка и е неотложно, настояваше правителството. Парламентът трябва да го одобри, ако не иска да застраши стабилността на финансовата система, обобщи ситуацията финансовият министър Харис Георгиадис. „Аз не мисля, че има друг вариант. Разбирам, че това е трудно решение, но така ще предотвратим рисковете и ще гарантираме доверието на вложителите, стабилността на финансовата ни система и положителната перспектива на нашата икономика”, коментира Георгиадис в разгара на ожесточените няколкодневни дебати.

Ако сделката не стане заради липсата на гаранции, Кипър трябва да влезе в нов меморандум с международните кредитори и нова програма за подпомогане, за да осигури средства за покриване на гарантираните депозити в Кооперативна банка, които възлизат на 8.5 млрд. евро, предупреди председателят на финансовата комисия в парламента и лидер на управляващата партия Авероф Неофиту.

С този аргумент бе и осигурено парламентарно мнозинство с гласовете на част от опозицията и така законопроектът за държавните гаранции бе приет. Против него гласуваха депутатите от водещата опозиционна сила АКЕЛ и други по-малки партии, които подчертаха, че няма да легитимират икономическо и социално престъпление. Според лявата партия банковото споразумение е вредно и опасно за икономиката, обществото и гражданите, тъй като сделката е силно в полза на „Хеленик банк” и правителството плаща на една частна банка с парите на данъкоплатците.

Икономисти изчислиха, че с гласуваните държавни гаранции всяко кипърско домакинство на практика подкрепя сделката за Кооперативна с по 8000 евро. Ако се прибави и сумата за рекапитализация – 1.7 млрд. евро от спасителния заем от „Тройката”, който всички данъкоплатци ще изплащат, стовареният върху всяко домакинство в страната дълг възлиза на 15 364 евро. В същото време след това решение публичният дълг се очаква да достигне 110%, което е по-високо ниво от това през периода на меморандума, когато икономиката на страната се свиваше и държавните финанси бяха с дефицит.

Мини-меморандум

Петте законопроекта на правителството, под общото наименование „за укрепване на правната рамка на банковата система и намаляване на необслужваните кредити”, бяха определени като критични за бъдещето на банковия сектор и „мини-меморандум”, тъй като с тях се прави най-голямата промяна на банковото законодателство „от времето на тройката”. Те бяха одобрени след остър дебат с политически и икономически аргументи в почти среднощно гласуване в неделя /8 юли/.

Действащото в момента законодателство, уреждащо несъстоятелността, необслужваните кредити, продажбата на ипотекирани имоти, бе прието под натиска на тройката международни кредитори в периода 2013 – 2015 г., след драматични сблъсъци в парламента. Прилагането му досега, макар и в кратък период, показа „пропуски и слабости, които създават прекомерен натиск от страна на Европейската централна банка върху кипърската банкова система и в крайна сметка върху кредитополучателите, и има спешна необходимост от спешно подобряване на тази законова рамка по отделни, но важни аспекти, които да я направят по-ефективна”, обоснова предлаганата от правителството модернизация на тези закони финансовият министър Харис Георгиадис.

Неефективността на кипърските закони по отношение на необслужваните кредити многократно бе посочвана от кредиторите на острова – Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, които ръководеха програмата за спасяване на Кипър 2013 – 2016 г. Според тях тя е основното препятствие, поради което банките не успяват да намалят големия дял от „червени” кредити. През юни МВФ даже заяви, че „стратегическото просрочие се радва на политическо и социално приемане в Кипър”, дори и от кипърски политици от всички опозиционни партии. Това е и причината, заради която Европейската комисия настоя Кипър да реформира правната рамка, за да се постигне по-ефективно съкращаване на необслужваните заеми, като същевременно се запази защитата на най-уязвимите кредитополучатели.

Одобрените в крайна сметка, макар и със скандали закони, предоставят на банките ефективни инструменти за намаляване на необслужваните кредити и ги предпазват от последващата нужда от увеличаване на капитала. С тях в сила влизат редица разпоредби относно продажбата на ипотекирани имоти, които ускоряват процеса. Регламентира се и провеждането на електронни търгове. Специален закон насърчава преструктурирането на корпоративния дълг и въвежда секюритизацията на кредити.

След промените на път за по-бърза продажба, с по-малко бюрократични процедури и чрез електронни търгове излизат 5373 ипотекирани имота, натрупали се от края на 2015 г. досега. Сред тях са 183 основни жилища, 939 къщи и апартаменти, готови или в процес на изграждане, 524 търговски сгради, хотели, парцели и др.

„Дом” от 1 януари

Нов взрив от политическа конфронтация, подсилена от висока социална цена и задълбочена от стремежа на всяка от партиите да разшири подкрепата за засегнатите гласоподаватели, предизвика дебатът за правителствената програма за държавна финансова помощ на длъжници, които не обслужват кредитите си и са ипотекирали за тях единственото жилище на семейството си. Схемата „Дом” /„Estia”/ ще започне да действа от 1 януари 2019 г., реши кабинетът с приемането й на 3 юли.

Целта на програмата „Estia” /„Дом”/ е да подпомогне кредитополучателите от уязвимите социални групи с необслужвани заеми да погасят част от банковите си задължения. Според обявените от правителството условия от нея ще могат да се възползват длъжници, чийто семеен доход е до 50 000 евро, стойността на единственото фамилно жилище, което са заложили пред банката, е под 350 000 евро и стойността на другите им нетни активи /доходи, движимо и недвижимо имущество/ не превишава 125% от цената на ипотекирания дом, т.е. максимално 437 500 евро. Планът важи за всички както жилищни, така и бизнес заеми, които имат за обезпечение единственото фамилно жилище.

Одобрените за „Дом” ще получават една трета от месечната си вноска като субсидия от държавата, а ще трябва да покриват със собствени средства останалите две трети. Те ще могат да намалят тежестта на кредитите си с до 50%, сочат изчисленията на финансовото министерство. Това ще дойде за сметка на частичното облекчение на дълга, намалената лихвена ставка – ще бъдат гарантирани лихвени проценти между 2.5 и 3.5%, и удължаване на срока за погасяване. Ползата за банките е, че тези необслужвани сега заеми ще бъдат преструктурирани, за да станат жизнеспособни и управляеми.

Според разчетите на правителството „Estia” се очаква да обхване около 15 000 закъсали кредотополучатели и да покрие заеми в размер до 3.4 млрд. евро. За целта в бюджета за догодина ще бъдат отделени около 30 млн. евро. Общо близо 800 млн. евро ще е приносът на държавата – съответно от всички данъкоплатци, в погасяването на ипотечни кредити на длъжници за целия срок, тъй като те ще могат да бъдат разсрочвани до 25 години.

Докато политиците в парламента спореха за гласовете на избирателите си, съществени забележки и съмнения за ефекта от правителствения план изразиха редица икономисти. Според тях схемата възнаграждава хората, които не изпълняват договорните си задължения, като на практика принуждава банките да им дадат отстъпки от стойността на заема, а данъкоплатеца да плати и част от него. Програмата нарушава принципа на равенство пред закона и дори насърчава неравенството, предлагайки по-благоприятно отношение към хората, които злоупотребяват с предвидената в закона защита на основното жилище, за да не изплащат взетите заеми. Спорни според икономистите са и финансовите критерии – дали хора с такъв доход и стойност на имота наистина принадлежат към нуждаещите се от държавна помощ социални групи.

Правителството обаче вижда в плана „правилни стимули”, които ще помогнат за разрешаването на проблема с необслужваните кредити в подкрепа на уязвимите групи, а преструктурирането на заемите ще предизвика и интереса на банките да участват.

Дългове и стрес-тестове

Промените в законовата рамка ще се отразят и на кипърските банки, участващи в стрес-тестовете на Единния механизъм за надзор, които са планирани за втората половина на годината и резултатите от които се очаква да бъдат обявени през ноември, посочиха от финансовото министерство и Централната банка на Кипър в хода на дебата.

Гласуваните възможности за облекчаване и ускоряване на продажбите на имоти ще помогнат на банките да намалят по-бързо и значително необслужваните кредити в портфейла си, което е от съществено значение за преминаването им през проверката. Стрес-тестовете ще включват няколко кризисни сценария, включително един, при който в Кипър се наблюдава сериозен спад в стойността на недвижимите имоти, разкриха от Централната банка. Според тях фактът, че парламентът одобри новото законодателство за „лошите” заеми, е положително развитие, което ще бъде взето предвид от Европейската централна банка.

Необслужваните кредити продължават лидерската си позиция на проблем № 1 за кипърските банки, макар че за първи път от декември 2014 г. те паднаха под 20 млрд. евро. Според оповестените през изминалата седмица данни от Централната банка за Кипър, към 31 март 2018 г. необслужваните заеми са 19.9 млрд. евро, което представлява 43% /при 45% само месец по-рано/ от общо отпуснатите кредити.

Правителството е оптимистично настроено за ефекта от предприетите действия, въпреки атмосферата на политическо напрежение. „От този критичен период банковият сектор на страната излиза по-силен. Оценката на правителството е, че взетите решения ще доведат до по-стабилна и здрава банкова система, която вдъхва доверие и е в състояние да работи по европейските изисквания, ще улеснят правилното функциониране на банковата система и на пазара, ще позволят поддържането на високи темпове на растеж и ще доведат до пълно възстановяване на доверието на инвеститорите към нашата страна”, коментира през изминалата седмица финансовият министър Харис Георгиадис. Според него законодателната рамка става все по-ефективна и по-справедлива, възможността стратегическите нарушители да се възползват от системата са ограничени, а програмата „Estia”, която евентуално покрива почти половината от необслужваните кредити с основен дом като обезпечение, предлага достатъчна сигурност. „Решенията, които бяха ратифицирани от парламента, не само няма да създадат проблем, а ще освободят икономиката от последните останали проблеми от времето на кризата”, убеден е министър Георгиадис.

Първи окуражителен отговор дойде и от Европейската комисия, в летните ѝ прогнози, които бяха обявени през изминалата седмица /12 юли/. С тях Брюксел даде вот на доверие на Никозия за решенията й във връзка с Кооперативната банка, като посочи, че финализирането на сделката с Hellenic е „път към намаляване на несигурността относно макроикономическите перспективи” и стабилизирането на банковия сектор.

Дни след драматичните дебати реагира и международната кредитна агенция Moody’s. Тя заяви, че е поставила кредитния рейтинг на Hellenic за преглед за евентуално надграждане след успешното завършване на споразумението за придобиване на здравословните активи на Кооперативна.

Сделката ще промени изцяло Hellenic и бъдещия ѝ потенциал, тя ще стане по-силна банка, с подобрени финансови показатели, приходи и рентабилност, ще превърне във водеща банка в Кипър в обслужването на малките и средни предприятия, увери главният изпълнителен директор на банката Йоанис Мацис в изказването си по време на 44-ото годишно Общо събрание на акционерите, което се проведе през изминалата седмица /11 юли/. В скоро време предстои и извънредно общо акционерно събрание, на което трябва да бъде одобрено увеличението на капитала със 150 млн. евро, което се изисква от надзорните органи заради привлечените средства от Кооперативна. Очаква се процедурата по придобиването да завърши през септември.

Източник: инвестор.бг

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.