Глобалният протекционизъм: забравете „свободната търговия“ – всичко опира до мобилния капитал

Много интересна публикация от Чарлс Хю Смит, внасяща добра доза разяснение по полюсите „свободна търговия – протекционизъм“.

Съвременната световна икономическа схема е силно протекционистична – протекционизмът се осъществява благодарение на централните банки и привилегирования достъп до евтино финансиране за определени избрани корпорации, осъществяван благодарение на същите централни банки и техните експанзионистични фалшификационни практики.

Т.е. протекционизмът не е толкова за една страна за сметка на други, колкото за някои привилегировани банки и корпорации за сметка на всички останали (потребители, потенциални конкуренти, икономическа активност, вкл. трудещи се и т.н.).

И подобен протекционизъм е разбира се много вреден икономически, освен че е и в същността си дълбоко несправедлив и дори престъпен.

„Защитниците и критиците на „свободната търговия“ и глобализацията имат склонност да представят този въпрос като или/или: това е присъщо добро или лошо. В реалния свят не е толкова просто. Объркването започва с дефинирането на свободната търговия (и оттам на глобализацията).“

„В един свят, доминиран от мобилния капитал, мобилният капитал е сравнителното предимство. Мобилният капитал може да заеме милиарди долари (или еквивалента) в една страна при ниски лихвени проценти и след това да използва тези пари, за да надцака вътрешния капитал с малко източници на кредит за активи в друга държава.

Мобилният капитал може да завладее местната политическа система, купувайки услуги и сключвайки сделки, все с парични заеми, заемани с почти нулеви лихвени проценти.

Мобилният капитал може да закупи и използва ресурси и евтина работна сила, докато ресурсът се изчерпи или конкуренцията съкрати маржовете на печалбата. В този момент мобилният капитал затваря заводите, уволнява служителите и се премества.

Къде е „свободната търговия“ в свят, в който сравнителното предимство e притежавано от мобилния капитал? И кое дава на мобилния капитал неговия по същество неограничен ливъридж? Централните банки, пускащи в обръщение трилиони долари, като почти безплатни пари за банки и други финансови институции, които направляват безплатния паричен поток към корпорации и финансисти, които след това могат да обикалят по света, заграбвайки активи и арбитрирайки глобалните дисбаланси с почти безплатни пари.

Няма нищо, доближаващо се до „свободно“, за търговия, основаваща се не на обикновената концепция на Рикардо за сравнително предимство, а на капиталовите потоци, отприщени от ликвидността на централната банка.

Печалбите, пожънати от мобилния капитал потичат към онези, които контролират мобилния капитал: глобални корпорации, финансисти и банки. Нищо чудно, че делът на трудещите се в икономиката е в застой навсякъде по света, а корпоративните печалби достигат безпрецедентни висоти.“

По-долу Чарлс Хю Смит предоставя две графики – първата илюстрираща огромното нарастване за последните 7 десетилетия на корпоративните печалби в следствие на привилегирования достъп до евтино финансиране, осигурявано от централните банки; втората показва намаляването на дела на трудещите се в икономиката, наблюдавано за 21-ви век.

Цялата публикация на английски:
http://charleshughsmith.blogspot.com/2018/03/forget-free-trade-its-all-about-capital.html

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.