Когато законът налага несправедливост, вместо да я наказва

Законното ограбване може да се извършва по безброй начини – чрез данъци, протекционизъм, субсидии, безплатно образование и др.

Опороченият закон! Законът, не само отклонен от целта му, но прилаган за постигане на напълно противоположна цел! Законът, превърнат в инструмент на всички видове корист, вместо да бъде пречка пред тях! Законът, налагащ несправедливост, вместо да я наказва, каквато всъщност е неговата мисия! Ако това явление е налице, то е сериозно и трябва да ми бъде позволено да привлека върху него вниманието на съгражданите си.

Бог ни е дарил с живот – физически, интелектуален и нравствен живот. Но животът не може да се поддържа сам. Онзи, който ни е дарил с живот, ни е възложил задачата да го поддържаме, развиваме и усъвършенстваме. За тази цел той ни е предоставил съвкупност от удивителни способности и ни е поставил насред разнообразни природни ресурси. Когато упражняваме способностите си над тези ресурси, възникват явленията на усвояване и на присвояване, чрез които животът следва предначертания си път.

Съществуване, способности, усвояване. Или с други думи – личност, свобода, собственост – това е човекът. Отвъд всякакви демагогски остроумия, може да се каже, че тези три неща предхождат и превъзхождат всяко човешко законодателство.

Личността, свободата и собствеността съществуват не защото хората са изковали закони. Напротив – хората създават закони именно защото съществуват личността, свободата и собствеността.

Какво е Законът?

Той е колективна организация на индивидуалното право на законна защита. Законът е организация на естественото право на законна защита; той заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да действа в сферата, където те имат право на действие, за да прави онова, което те имат право да вършат, за да бъде гарант на личностите, свободите и собствеността, за да отстоява правото на всеки, за да възцари справедливост за всички.

Струва ми се, че ако има нация, изградена на тази основа, в нея ще преобладава ред и в делата, и в мислите. Струва ми се, че такъв народ ще има най-просто, най-икономично, най-приемливо, най-малко тромаво и ограничаващо, но и най-справедливо управление, което поради всичко това ще бъде и възможно най-стабилното, независимо от политическата си форма.

Защото при такъв режим всеки ще осъзнае, че разполага с всички предимства и носи всички отговорности на своето съществуване. Ако личността е зачитана, ако трудът е свободен и ако плодовете от него са защитени от всяко несправедливо посегателство, никой не ще има да дели каквото и да било с държавата.

Вярно е, че ако сме щастливи, не ще сме длъжни да й благодарим за успехите си; но ако сме нещастни, няма да я виним за провалите си, така, както селяните не я корят за градушката или поледицата. Държавата ще се проявява единствено чрез неоценимото гарантиране на сигурността.

Освен това, благодарение на ненамесата на държавата в частните дела, нуждите и задоволяването им ще се развиват по естествен път. Бедните семейства ще се стремят към образование едва след като си осигурят хляба. Градовете няма да се пренаселват за сметка на селото, нито селото – за сметка на градовете. Няма да има големи движения на капитали, работна ръка, или на групи от населението, предизвикани от законодателни мерки – движения, които правят тъй несигурни и нетрайни самите източници на препитание и по такъв начин разширяват значително отговорността на правителствата.

За нещастие законът съвсем не се ограничава в своята роля. Нещо повече, той излиза извън рамките й не само в неутрални или спорни случаи. Още по-зле: той действа против собствените си цели и руши собственото си предназначение.

Законът дори се прилага за унищожаване на правосъдието, което самият той би трябвало да възцари. Прилага се за заличаване на онази граница между правата, за чието зачитане е създаден. Той поставя колективната сила в служба на онези, които искат да експлоатират безопасно и безскрупулно личността, свободата и собствеността на другите. Той превръща ограбването в право, за да го закриля, а законната защита – в престъпление, за да я наказва.

И така в обществото не може да настъпи по-голяма промяна, нито по-голяма злина от това законът да се превърне в инструмент за ограбване.

Какви са последиците от подобно сътресение?

Първата е, че хората губят представа за справедливост и несправедливост.

Никое общество не може да съществува, ако законите не се зачитат поне в някаква степен, но най-сигурният начин законите да бъдат зачитани е да вдъхват респект. Когато законът и моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за морал, или да престане да спазва закона. Тъй като двете злини са еднакво големи, трудно е да бъде избрана една от тях.

Законното ограбване може да се извършва по безброй начини – чрез данъци, протекционизъм, премии, субсидии, насърчения, прогресивен данък, безплатно образование, право на труд, право на печалба, право на заплата, право на помощ, право на оръдия на труда, безплатен кредит и т.н. Съвкупността от всички подобни планове и онова, по което те си приличат – законното ограбване, се нарича социализъм.

И след като социализмът, дефиниран по този начин, се превръща в доктрина, каква война можете да водите с него, освен война на доктрини? Според вас тази доктрина е фалшива, абсурдна и отблъскваща? Тогава – оборете я. Колкото е по-измамна, абсурдна и отблъскваща, толкова по-лесно ще я оборите. И ако искате да сте силни, за начало изкоренете от законодателството си всичко, което то може да е заимствало от социализма – задачата няма да е лека.

Въпросът за законното ограбване трябва да бъде уреден веднъж завинаги.

Това може да стане само по три начина:

– Малцинството да ограбва мнозинството;
– Всички да ограбват всички;
– Никой да не ограбва никого.

Частично ограбване, всеобщо ограбване или никакво ограбване – трябва да се направи избор. Законът може да си постави само една от тези три цели.

Частичното ограбване е система, която преобладава, ако електоратът е частичен. Към тази система се прибягва, за да не се допусне социализмът да се наложи.

Всеобщото ограбване е система, която ни застрашава, ако всички придобият избирателни права, а масите решат да законодателстват на принципа на предхождащите ги законодатели.

Никакво ограбване – това е принципът на справедливостта, мира, реда, стабилността, помирението, здравия разум, който ще отстоявам с всички сили, до последен дъх, но, уви, силата на моя глас далеч не ще е достатъчна.

Социализмът, подобно на отживялата политика, от която произлиза, не прави разлика между правителство и общество.

Затова всеки път, когато възразяваме правителството да се занимава с даден вид дейност, социалистите правят извода, че възразяваме срещу самата дейност. Ние сме против държавното образование, но те твърдят, че ние сме против самото образование. Ние сме против държавната религия, следователно според тях не искаме никаква религия. Ние отхвърляме уравниловката, наложена от държавата, следователно според тях сме против равенството и т.н. Все едно да ни обвиняват, че не искаме хората да се хранят, тъй като не сме съгласни държавата да отглежда зърното. Защо в света на политиката се е наложила странната идея, че от закона трябва да произтича нещо, което е извън него: блага, богатства, наука, религия?

Бог е дал на човечеството всичко необходимо, за да изживее съдбините си. Има предопределена обществена физиология, както има и предопределена човешка физиология. Органите на обществото също са устроени така, че да се развиват хармонично в простора на свободата. Назад, казвам аз на баячите и организаторите! Да не се приближават със своите халки, вериги, куки и клещи! Да държат надалеч изкуствените си средства, социалните си работилници и комуни, захласа си по правителствената намеса и централизацията, своите тарифи, университети и държавни религии, безплатните кредити и монополните банки, пристяганията и ограниченията, нравоучителността си и уравниловката чрез данъци! И тъй като са правени толкова напразни опити да се присаждат какви ли не системи на обществения организъм, нека на това се сложи край там, откъдето е трябвало да се започне – да се отхвърлят системите и да се изпробва свободата – свободата, която е изява на вярата в Бога и сътвореното от него.

Фредерик Бастиа

Публикувано във в-к „Сега“

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.