Купиха ли си домусите и сФинча опростяване на приватизационни задължения?

През последната седмица бурен скандал из медиите предизвикаха измененията на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол предложени от партия „Атака“ и подкрепени от ГЕРБ и ВМРО. Из медиите заваляха обвинения, че предложените поправки са напълно „лобистки“ с цел защитата на финансовите интереси конкретно на братята Домусчиеви и Делян Пеевски. Най-силно прозвучаха обвиненията в защита на интересите на Домусчиеви, предвид това, че предложените изменения се внесоха дни след като тяхното дело за промяна на задълженията им по договора за приватизация на Български морски флот беше отхвърлено. В резултат на което се очаква да им се наложи да изплатят над 50 млн. лв. неустойка. За да установим дали тези обвинения са оправдани, първо трябва да се запознаем с цялата история приватизацията на БМФ и съдебните дела, които се водеха около приватизационния договор.

Какви са условията по приватизацията на БМФ?

През лятото на 2008 г. купувач на 70% от БМФ става германско-български консорциум с име „Кей Джи маритайм шипинг“, за цена от 440.1 млн. лв. Българският партньор в сделката е „Адванс пропъртис“, холдинг на братя Домусчиеви. Тонажът, с който консорциумът се сдобива чрез покупката се равнява на 1.4 млн. DWT (deadweight/деадуейт), като едно от условията поставени в приватизационния договор е в рамките на 10 години след продажбата този тонаж да не пада под 1.3 млн. Допълнително изискване е средносписъчният плавателен състав на БМФ да наброява поне 2360 души 10 години след сключването на сделката. И не на последно място, инвестициите в кораби трябва да са общо 779.9 млн. лв. поне в рамките на 10-те години след подписване на договора.

Това са осноните условия по приватизационния договор сключен между консорциума и държавата тогава, въпреки че има и някои допълнителни, като например да падне възрастта на плавателните съдове (т.е. да се обновят). През 2013 г. холдингът на Домусчиеви изцяло придобива консорциума, който е купил БМФ през 2008 г. В течение на годините обаче холдингът е неспособен да изпълни своите задължения по приватизационния договор и Домусчиеви завеждат дело срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в арбитражен съд, с което се опитват да променят условията на договора. Арбитражът отсъжда в тяхна полза първоначално, но това решение е обжалвано във Върховния касационен съд. Това се случва през 2017 година.

Защо не са изпълнени задълженията?

Според Домусчиеви, задълженията по приватизационния договор не са изпълнени поради възникналата „стопанска непоносимост“ в следствие на глобалната икономическа криза, която започва през 2008 г. Кризата наистина нанася сериозен удар върху търговския шипинг навсякъде по света след като води до срив в приходите на всички компании, които се занимават с търговски флот. Спорно е обаче дали това е достатъчно като оправдание за неизпълнението на задълженията по приватизационния договор. По-скоро не е достатъчно оправдание поради две основни причини.

Първо, през лятото на 2008 г. кризата вече е била предвидима, особено от хора в сектора. Финансовата криза започва още през 2007 г. и следователно е можело да се предвиди, че в края на 2008 г. и 2009 г. идва рецесия и съответно да се реагира на този факт, може би чрез предоговаряне на сделката или направо отказване от нея, ако консорциумът е преценил, че ще е е неспособен (поради кризата) да изпълнява задълженията си.

Второ, кризата приключи отдавна вече, но въпреки това задълженията по приватизационния договор продължават да не се изпълняват. На практика от 2013 г. насам няма как да се използва за оправдание глобалната икономическа криза, която настъпва през 2008 г. От гледна точка на глобалните икономически показатели през последните 4-5 години консорциумът би следвало да се способен да изпълни задълженията, които е приел доброволно. Но това не се случва.

Какво решава ВКС

След преглед на делото през есента на 2017 г. ВКС (Върховен касационен съд) отсъжда, че арбитражът няма необходимата компетенция, за да отсъди по този въпрос. Делото е върнато на арбитража, който на свой ред приема решението на ВКС и преценява, че не е компетентен да се произнесе по казуса и прекратява производството по делото за промяна на приватизационния договор. В резултат на това, Домусчиеви на практика губят делото, защото не успяват да си извоюват исканата от тях промяна на приватизационните условия.

След окончателното приключване на делото, това което предстои да се случи през декември 2018 г. е Агенцията по приватизация да осъществи проверка на изпълнението на приватизационния договор. Ако се установи, че условията по договора не са изпълнени, както и ще стане, предвид, че се водеше дело за тяхната промяна, холдингът на Домусчиеви ще е задължен да изплати крупна неустойка от приблизително 58 млн. лв.
„Атака“ внасят промени в Закона за приватизацията

В този контекст се внасят и прословутите промени в Закона за приватизацията. Тази седмица двама депутати (един от партия „Атака“ и един от гражданската квота на ВМРО), Николай Александров (Атака) и Емил Димитров (ВМРО) внасят две предложения за изменения на закона, които на практика ще опростят всякакви потенциални неустойки, които Домусчиеви би трябвало да платят при установяване на неизпълнение на задълженията по приватизационния договор. Първото изменение предвижда задълженията на приватизираната компания, пряко свързани с предмета на неговата дейност, да не могат да бъдат вменени на купувача за срок от повече от пет години. Второто изменение предвижда тази поправка в закона да може да важи и със задна дата, за вече сключени сделки за приватизация. От управляващата коалиция ГЕРБ и ВМРО приемат предложенията, като извън нея те са също така подкрепени от ДПС и ВОЛЯ.

Тези изменения на практика биха опростили всякакви задължения и съответни неустойки по тяхното изпълнение, които Домусчиеви дължат, защото давността на тези задължения ще се съкрати наполовина, до 5 години. Съответно, няма как през 2018 г. да им се търси отговорност за неизпълнени задължения през последните 10 години. Може би (евентуално) Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол може да ги глоби за неизпълнени задължения между 2008 и 2013 г.

Валери Симеонов, който с оглед на дългогодишния си конфликт с Домусчиеви, напълно очаквано се противопостави на предложените изменения, започна да алармира още преди една седмица, че ГЕРБ, Атака и ВМРО се приготвят да приемат тези „лобистки“ поправки в закона. В последствие той заплаши и че неговата партия може да напусне управляващата коалиция, ако те бъдат приети. Прав ли е в своята критика, че целта на този законопроект е именно да се защитят интересите на Домусчиеви?

Измененията са в очевидна защита на определени бизнес интереси

В случая няма как да има две мнения по въпроса. Таймингът и спецификата на предложените изменения в закона твърде очевидно са в полза конкретно на Домусчиеви. Първо – таймингът е точно няколко дни след като арбитража прекратява съдебната процедура и делото отпада. Второ – измененията се въвеждат със задна дата.

Ако не се въвеждаха със задна дата, тогава може би щеше да има някакъв аргумент, че измененията целят просто да оптимизират и подобрят настоящия приватизационен закон (според вносителите). Но когато се въвеждат със задна дата, точно дни след като делото на Домусчиеви е окончателно отхвърлени и съответно най-вероятно ще трябва да платят крупна неустойка поради неизпълнение на приватизационни задължения…няма как да е по-очевидно, че просто се търси защита на техните интереси.

Друг потенциален печеливш от предложените изменения е новият партньор на медийния бизнес на Делян Пеевски – „Ню Имидж“. Фирмата е купувачът на „Бояна филм“ и според приватизационния договор не може да продава земята на киноцентъра за период от 20 години след сключването на сделката. Но, предложените изменения ще дадат тази възможност, понеже със задна дата съкращават максималната давност на задълженията по приватизационните договори.

Какъв е големият проблем?

Големият проблем тук дори не са измененията сами по себе си. Приватизационното законодателство в България със сигурност страда от сериозни дефицити, с оглед на меко казано незадоволителните дългосрочни ефекти от приватизационните процеси в страната. И може би подобни изменения в закона, които съкращават давността на приватизационните задължения не са толкова лоша идея. Особено с оглед на факта, че поставените задължения много често са в защита на други лобистки интереси – на синдикати и бивши държавни служители и партньори, които искат да си запазят работните места и източника на доходи.

Нека не се заблуждаваме, че всички поставени задължения по приватизационни сделки са меродавни и оправдани от икономическа, че и социална гледна точка. Разбира се, сключването на приватизационна сделка е доброволен акт. Ако съответното частно дружество не смята, че може да понесе съответните задължения в дългосрочен план, нека просто не сключва сделката. Или пък, ако поради непредвидени обстоятелства не успее да ги изпълни, то тогава си дължи изплащането на обезщетенията според условията в договора. За това спор няма – такъв е законът и трябва да се изпълни. Но това не означава, че позволяването на повече гъвкавост и олекотяването на задълженията по приватизационни сделки не е добра идея по принцип и няма всъщност да доведе до подобрение в последващото развитие на тези предприятия.

Ако се въведат добре обмислени изменения в закона за приватизацията, с експертизата на бизнес и икономически специалисти, всъщност изменения от сходен тип (за съкращаване на задълженията и тяхната давност, позволяването на повече гъвкавост в тяхното изпълнение и т.н.) могат да постигнат точно това и да решат някои от проблемите с приватизационните процеси у нас. Това е много важно да се каже, за да не се изгражда у публиката неприязън спрямо подобни законови изменения по принцип. В конкретния случай, разбира се, става въпрос за абсолютно безочлива законодателна наглост с цел облагодетелстването на конкретни бизнеси със силни политически връзки. И затова конкретните настоящи изменения са вредни.

Пореден отвратителен сигнал за всички други инвеститори

Най-големият проблем с предложените изменения е, че се изпраща поредният отвратителен сигнал към всички предприемачи и инвеститори в България били те външни или вътрешни. Сигналът е, че законите не важат за тези с политически връзки. Някой закон ти е неудобен? Не можеш да спечелиш делото по приватизационния си договор? Появил се е силен конкурент на пазара, който искаш да елиминираш, за да си запазиш пазарния дял? Няма проблем – просто звънни на твоите хора в парламента и всичко ще бъде уредено.

А ако нямаш твои хора, съжаляваме, най-вероятно ще си от другата страна. Защото всеки път когато някой бизнес се облагодетелства финансово чрез политическите си връзки, някой друг ще трябва да плати за това. И ако ти не си този с връзките, то ти най-вероятни си от тези, които ще плащат. Тук е така. Затова ако си предприемач, който иска да инвестира в България – опичай си акъла. Най-важната и първа твоя инвестиция не трябва да е в реалната, продуктивна икономика, а в парламента, в правителството, в държавната бюрокрация. Които паразитират върху тази икономика като решават кои бизнеси са печеливши, кои трябва да си изпълняват задълженията, кои фалират и кои се разрастват. И покрай това си загр(а)ебват своя дял.

И после се чудим защо външните инвестиции в България постоянно падат. И защо растежът на БВП или на този или озни икономически показател не бил толкова висок, колкото бихме искали да е, колкото може да е. Причини много, но една от основните е именно тази. Срастването на държавата с бизнеса у нас е толкова огромно, че процесите в икономиката у нас зависят изцяло от политиците. Преди няколко седмици решиха да убият пазарния дял на бездимните цигари в страната като напълно необосново вдигнат акциза върху тях до нивото на обикновените цигари. Сега решават, че може ретроактивно да изменят закона, за да опростят неизпълнените задължения на определени политически свързани бизнесмени.

Да не говорим за по-дребните случаи на корупция и отявлен рекет от страна на публичните институции. Например прословутата кметица на Младост Десислава Иванчева, която, след като беше избрана на вълната на лъжовно-манипулативна кампания се зае да защитава…своите интереси, разбира се, рекетирайки всеки възможен собственик на имот в квартала. На нея поне в крайна сметка се повдигнаха обвинения. Но проблемите по-високите етажи на властта (както виждаме) си остават.

Заключение

Докато такава е ситуацията в България няма как и да очакваме по-високо ниво на инвестиции. Няма как да сме изненадани, че във всеки възможен индекс по конкурентоспособност като най-голям проблем винаги се изтъква качеството на публичните ни институции и корупцията. Няма как да сме изненадани, че външните инвеститори не желаят да реинвестират своите печалби и да разширяват бизнесите си. Защото ги е страх, че ще станат жертва на законодателна атака, поръчана от някой техен местен политически свързан конкурент. Или пък защото не могат да си позволят освен за разширяването на своя бизнес да плащат и за рушвети на държавно ниво.

Георги Вулджев

Източник: Екип.бг

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.