Истанбулската конвенция и риданията на нейните професионални оплаквачи

На крив документ съдиите му пречат…

Както се очакваше, грантаджийските медии изобщо не са доволни от решението на Конституционния съд (КС), че Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция. През последните два дни се забавлявам с воя им, който и сега, както и предишния път, чупи тъпометъра. За да му се порадваме заедно, нека прочетем няколко изказвания на автори и гости в „Дневник“ и „Медиапул“.

Имам право да препечатвам само малки извадки за нуждите на тази рецензия. Затова ще дам препратки към пълните текстове, ако искате да им се налюбувате в пълната им прелест. По-сочното близане на люти рани е в „Дневник“, където материалите по темата вече са няколко.

Христо Иванов и риторичните въпроси

Лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов изрази разочарованието си от решението на Конституционния съд (КС), който обяви, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, противоречи на българската конституция. Според него премиерът Бойко Борисов се е озовал в „една тема, която надхвърля неговите възможности“ и това е довело до решението на КС.

„Какво ще правим, когато Европейският съюз реши да се присъедини към конвенцията? Как ще тълкува тогава КС Истанбулската конвенция“, попита Иванов в ефира на БНР.

Да започнем с политически урок за господина Христо Иванов. Европейският съюз не е държава, а съюз на държави. Истанбулската конвенция може да се ратифицира само от отделни държави, а не от цели съюзи. Тези самостоятелни държави, които са я ратифицирали, образуват нещо като отделен съюз. Така че в риторичния въпрос на другаря демократ от социалистически произход се съдържа фактологически абсурд, който в най-добрия случай и само при разюздана фантазия разглежда една хипотетична ситуация, нямаща общо с реалността.

Но все пак да отговорим на риторичния му въпрос: Ако евентуално Европейският съюз се „присъедини към конвенцията“ и с това се намеква, че България, като член на този съюз, е абсолютно задължена също да се „присъедини“, автоматично възниква и друг риторичен въпрос: За какво са ни разни Бойко-Борисовци и Христо-Ивановци, щом държавата ни е изгубила всякакъв суверенитет, размила се е в „държавата ЕС“ и директивно се управлява от бюрократите на Брюксел?

За какво да плащаме данъци на васали, ако можем да плащаме направо на императора?

Изявлението на Христо Иванов може да се приема като преждевременна, напълно безконтролна еякулация върху думата „демокрация“ — едно от производните на която краси и името на политическата му групировка. В случай че не му е известно, в една истински демократична България по-важно е да се прави това, което изисква народът на държавата, а не някаква измислена „държава ЕС“, пред която Иванов се доказва като Yes, sir!

Петя Владимирова и политическите актове

Авторката пише:

В правнограмотните парламентарни държави мястото за подкрепа или отхвърляне на такъв документ е парламентът, защото приемането или отхвърлянето на конвенцията е политически акт. Там в дебати се противопоставят аргументите на политическите групи и се вземат решенията, за които се носи политическа отговорност. В псевдопарламентарните държави като България, прогнили от зависимости и демагогия, властващите политически безгръбначия хвърлят въглена на друг, който да го им го угаси и изчисти, за да заблеят по телевизията „ето, съдът така каза“. Източник »

Ами да опресним късата ѝ памет:

1) Този документ беше обсъждан в парламента;

2) имаше размяна на аргументи и контра-аргументи;

3) след което ратифицирането му не се осъществи.

Както изисква редът, отбелязан от почитаемата Владимирова.

Но госпожата, разчитайки на късата памет и у читателите си, се опитва да ни убеди, че е прескочена важната стъпка, на която настоява, защото била основна за „правнограмотните парламентарни държави“. И на базата на грешната си фактология извежда извода, че не е имало обсъждания, а всичките аргументи и решения са били прехвърлени на Конституционния съд…

Нещо, което е лъжа и половина

Също за сведение на лелката, ролята на парламентарната държава е преди всичко на законодателен орган. Както добре ѝ е известно, ако се съди по другите ѝ улични изявления, дегизирани като публицистика, понякога (или твърде често у нас) се получават ситуации, когато един новоприет закон влиза в конфликт с вече съществуващ закон, а понякога — със самата Конституция. Ето защо изчистването на такива правни абсурди е в компетенцията на съдиите и юридически грамотните лица, каквито НЕ са огромен процент от законодателите.

С горното не оспорвам очевидното, че управляващите прехвърлиха отговорността за отказа да ратифицират Истанбулската конвенция, като я дадоха за разглеждане (вероятно и с точни предписания) на КС. Но това всъщност е хитър политически ход. И единственото, с което съм съгласен в риданията на Владимирова, е сравнението ѝ на хитреците с безгръбначни. Защото, ако имаха гръбнаци и топки, просто нямаше да ратифицират безумния документ, без да е нужно да се крият зад КС.

Единствената статия „по същество“ сред тези на „Дневник“ е тази, разглеждаща аргументите на Румен Ненков и Георги Ангелов. След като стана ясно, че неколцина от конституционните съдии са имали „особено мнение“, просто умирах от любопитство да се запозная подробно с него. И то наистина е подробно. Ако ѝ отделите няколко минути, ще се убедите, че в нея се говори за всичко друго, но не и за най-важното: имаме ли вече съществуващи закони за защита от домашно и друго насилие, било срещу жени или мъже? Отговорът, разбира се, е ДА. В статията опитаха да ме убедят в противното. Добър опит, но неуспешен.

Идеологиите на Mediapool

В друга грантаджийска медия, редовно натрапваща Истанбулската конвенция, също не оставиха темата без коментар. Той е толкова неадекватен, че се налага да го разбия на малки извадки, за да рецензирам всяка от тях:

„С решението си КС въвежда идеология, според която полът е строго биологически определен и няма съществени социални измерения, които да имат самостойна тежест в изграждането на възприятието за допустимите полови роли. Няма да споря дали тази идеология е добра или лоша, дали е споделена от мнозинството от хората или не, дали е консервативна или либерална. Това е без значение.“

Научаваме, че биологичната реалност, която недвусмислено показва, че полът е строго определен по рождение, всъщност е… идеология?!? От което веднага научаваме още, че авторът не знае значението на думата „идеология“. И се налага да го осведомим, че идеологиите са си идеологии, а фактите са си факти.

Факт е, че човешките същества, родени с мъжки полови органи, са мъже, а родените с женски полови органи са жени. Тук дори няма значение тяхната полова ориентация. Защото е друг факт, че дори педерастите трябва да са мъже, а лесбийките — жени.

В случай че някой се възприема като „жена, родена в мъжко тяло“ или „мъж, роден в женско тяло“, от което произлизат и разни „заключения“ за „нови полове“, именно тези разсъждения представляват една идеология — нещо спорно, което не може да се потвърди емпирично и чрез природните методи на наблюдение и изследване. Всяка идеология е нещо, с което никой не е длъжен да се съобразява освен ако не е психотерапевт или хирург, коригиращ „грешните тела“ на трансджендърите. Още по-малко един КС е длъжен да се съобразява със сексуалните девиации от природните норми, опитващи да се представят за нова норма.

Напразни са и опитите на автора да ни убеди, че нямало да спори дали тази идеология е добра, както и дали е споделена от мнозинството. Както ще видим, той още в следващите изречения се отрича от думите си:

„От значение е само, че след решението на КС тази идеология става единстваната конституционно-допустима – т.е. „обявява се и се отвърждава като държавна“.“

Как пък определи, че „само“ това било от значение?!? За кого е значението и общовалидно ли е? Боклукът и несъщественото за едни може да е истинско съкровище за други.

Както и да е, тук авторът отново нарича реалността с думата „идеология“, защото, ако я нарече с правилната дума, утвърждаването (а не отвърждаването) от КС няма да изглежда като някакво злодеяние. Не е случайно и че той отказва да коментира дали „идеологията“ се споделя от мнозинството — било то сред политическите партии или сред хората от народа, — защото ситуацията е ясна. Огромното мнозинство отхвърли категорично ратификацията на конвенцията, което просто означава, че се уважават желанията на мнозинството, а това означава — на самата демокрация!

После авторът се залисва със собствената си идеология, че Конституцията можела да се чете по различни начини от всеки и съответно всеки да си я тълкува според желанията си:

„Преди решението тази идеология нямаше такъв статус. Текстът на конституцията – както всяка нормална конституция на демократичната държава – може да бъде четен по различни начини и би могъл да допусне както социалния конструктивизъм на Симон де Бовоар, така и наивистичния есенциализъм на професор Даниел Вълчев или на редовия привърженик на Доналд Тръмп.“

Забелязахте ли, че и този, както Христо Иванов, мастурбира върху думата „демокрация“? Само че и на него не му стиска да каже от какво значение за демокрацията (народовластието) е фактът, че мнозинството българи не искат Истанбулската конвенция. Ето защо той не искаше да коментира мнозинството… не му е угодно.

Та според „авторитета“, до който се допитва Mediapool, върховния закон на държавата не трябвало да се разглежда като точно определен, а трябвало да се разглежда досущ както се разглеждат бройките на половете през кривото огледало на трансджендър организациите. Ето това вече е LGBT идеология, която отчаяно драпа да се разпространи и под формата на законодателна, съдебна и политическа!

Ако един закон е толкова неясен, че позволява най-разнообразни интерпретации, той се обезсмисля

Това важи с още по-голяма сила за Конституцията на една държава. И ако една джендър идеология иска да подчини върховния закон и тези, които работят с него, тя трябва да бъде спряна на всяка цена.

Ето защо и онези от нас, които не се ограничаваха с джендър истерията в критиките си срещу Истанбулската конвенция, непрекъснато отбелязвахме, че този международен документ юридически стои по-високо от местните закони и Конституцията. Подчинява ги! Неговата ратификация би означавала тиранията му над местното законодателство, подкрепено и със специалните текстове за правомощията и имунитета на GREVIO.

От друга страна, е напълно нормално местното законодателство да отразява местни правни концепции (нещо съвсем различно от идеологиите). Ако авторът има проблем с това, може да си хареса друго народностно тяло, както горе-долу правят и трансджендърите. Той трябва да е твърде нахален, ако смята, че мнозинството от народа, пък и юристите с техните правни концепции, трябва да се лишат от мисловен, законодателен и политически суверенитет, за да угодят на шепа грантаджии, НПО-та, GREVIO и глобалисткия „елит“.

„След решението на КС, който единствен може да интерпретира конституцията, всъщност бяха орязани другите възможни интерпретации и бяха сведени до една (Вълчев-Тръмп), която заляга на биологията в определението на социалните роли.“

Ако някой има проблеми с интерпретациите на биологията си, мога да му препоръчам добър психотерапевт. Бих могъл да го насоча и към британски лекари, извършващи операции за смяна на пола, въпреки че на Острова също много им писва от LGBT идеологиите и не се навиват на такива интервенции дори срещу щедро заплащане. Ахъм.

Цялата статия може да се прочете тук. Тя е дори по-жалко ридание около гроба на Истанбулската конвенция, сравнено с подобията му в „Дневник“. Но няма да лишим авторите им от достойнството да се наричат професионални оплаквачи. Все пак самата тази професия е жалка. А още по жалко е това, което оплакват.
Защото означава, че е нямало кой да плаче искрено за него!

Истанбулската конвенция никога не е липсвала и няма да липсва на никого от българите. Ако не броим платените ѝ оплаквачи с български паспорти, но някакво собствено определение, излизащо извън рамките на естествознанието и реалността. Това са фактите. Така че плачете на воля, професионалисти. И още! Още! Още…

Сълзите ви ме засищат като деликатес.

Надявам се, че сте изгубили и пари около пропадането на конвенцията. Това би ме хвърлило в екстаз. Но ще се задоволя и със злорадото предположение.

Иван Стаменов
29.7.2018 г.

Източник: От Извора

Споделете:

2 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.