7 причини, поради които европейските банки са в криза

Докато кризата с еврото изглежда като останала в далечното минало, защото всички страни от еврозоната държаха дефицит под 3% от БВП, има един проблем за еврото, който тихо продължава да расте: нерешената банкова криза. И това не е малък проблем. Балансите на евросистемите и на евробанките възлизат на 30 трилиона евро през януари 2018 г., което е около 291% от БВП.

Европейските банки са в беда по няколко причини.

Първо, банковите регулации станаха по-строги след финансовата криза. Вследствие на това регулаторните разходи и разходите за привеждане в съответствие значително нарастнаха. Днес банките трябва да изпълняват изискванията на националните власти, на Европейския банков орган, на Единния надзорен механизъм, на Европейския орган за ценни книжа и пазари и националните централни банки. Сега зашеметяващите 4% от общите приходи, които отиват за разходи за съответствие, се очаква да нараснат до 10% от общите приходи до 2022 г.

Второ, в банковите баланси има скрити рискове. Това, че има нещо съмнително в активите на европейските банки може бързо да се открие, когато се сравнява пазарната капитализация на банките с тяхната счетоводна стойност. Повечето европейски банки имат съотношения цена-към-книга под 1. Коефициентът „цена-към-книга“ на Германската Комерцбанк е 0.49, Дойче банк е на 0.36, италианският УниКредит е на 0.23, гръцката банка Пиреос е на 0.14, АлфаБанк на 0.34.

При съотношение цена-към-книга под 1, при купуване на банка по текущи цени и ликвидация на нейните активи по счетоводна стойност, инвеститорът може да реализира печалби. Защо инвеститорите не правят това? Просто защото не вярват в счетоводната стойност на банковите активи. Активите са прекалено оптимистично оценени в очите на участниците на пазара. Като се има предвид, че коефициентът на собствения капитал на банковия сектор в евро е само 8,3%, ниската стойност на активите може бързо да изпари собствения капитал.

Трето, ниските лихвени проценти допринасят за увеличаването на цените на активите. Цените на акциите и облигациите се увеличиха поради паричната политика на ЕЦБ, което доведе до счетоводна печалба за банките. По този начин монетарната политика изкуствено подкрепя банковите печалби през последните години.

На четвърто място, според ЕЦБ, необслужваните кредити, тези, при които кредитополучателите изостават в плащанията си, възлизат на 759 млрд. евро, т.е. 30% от капитала на банките.

Пето, за банките предстоят още трудности в бъдеще. Поради изкуствено ниските лихвени проценти, нивата на несъстоятелност са паднали. В Германия през 2003 г. 39 470 дружества (1,36% от съществуващите дружества) са обявили неплатежоспособност. До 2017 г. несъстоятелността е паднала до 20 200 компании (0.62%).

Процент на несъстоятелност в Германия 2003-2017 г.,%


Source: Creditreform.de

Компаниите, които иначе би трябвало да фалират, са способни да оцелеят заради ниските лихвени проценти, които са почти нулеви. Тяхното оцеляване не е без жертви, тъй като те изсмукват ресурси, които могат да бъдат използвани в други сектори и проекти. Всяка година на политиката на ЕЦБ за нулева лихва води до отлагането на десетки хиляди фалити, които се добавят към нарастващ запас от „зомби компании“. „Зомби компаниите“ водят до анемичния растеж в Еврозоната, тъй като те засмукват ресурси, които биха могли да се използват по-продуктивно в други производствени линии. Когато лихвените проценти бързо се увеличат, тези “компании зомбита” ще стигнат до ръба на фалита, а нивата на несъстоятелност ще се върнат към по-нормални стойности, което ще доведе до сериозни проблеми за банките.

Шесто, по-ниските лихвени проценти създадоха сериозни проблеми за лихвения марж на банките. Пасивните и кредитни маржове на банките са паднали. Пасивният марж е резултат от инвестиране на депозити на банкови клиенти в междубанковия пазар. Традиционно банките могат да реализират печалби по този начин, но не и в света на отрицателните междубанкови лихвени проценти, резултат от политиката на ЕЦБ.

Маржът на трансформация е резултат от трансформацията на падежа – когато една банка заема краткосрочно от клиент и дава дългосрочен заем на друг клиент. При сплескана крива на доходността тази трансформация дава по-ниски печалби от нормалното. Взимане на заем на 0%, за да се отпусне дългосрочен заем на 0% не е рентабилно. Освен това, когато банките отпускат дългосрочни заеми при много ниски лихвени проценти и краткосрочните лихвени проценти започват да се увеличават, маржовете намаляват още повече.

Кредитният марж произтича от риска при кредитиране. Банките се опитват да компенсират падащия пасивен и трансформационен марж, като поемат по-високи кредитни рискове. Съревнованието на банките в тази област намалява и кредитния марж. По този начин политиката на ЕЦБ за нулев лихвен процент канибилизира традиционната рентабилност на банките.

Седмо, банките в еврозоната все още са тясно свързани с правителствата си. Към януари 2018 г. банките в еврозоната държат 3.536 млрд. евро. Държавният дълг по техните книги възлиза на 13% от общия им баланс. Когато в следващата рецесия кризата с държавния дълг се появи отново, банките могат да очакват загуби от държавения си дълг.

Когато лихвените проценти се увеличат в бъдеще, банките ще бъдат изправени пред няколко трудности. Първо, необслужваните кредити ще се увеличат и „зомби компаниите“ ще се сринат. Второ, дългосрочните заеми с ниски лихвени проценти на банките ще станат по-трудни за рефинансиране на печалба. Трето, цените на активите ще паднат, което ще доведе до загуби. Правителството може да попадне в беда.

В резултат на тези загуби банките ще бъдат принудени да ограничават кредитите, тъй като техният капитал се свива. По ирония на съдбата политиката на ЕЦБ за нулев лихвен процент, предназначена да стимулира кредитната експанзия, най-накрая ще доведе до свиване на кредитите. Ще има тежка рецесия и спад в паричното предлагане. Кризата не само ще застраши банковата система, но и еврото, тъй като затрудненото Правителство на еврозоната ще се опита да рекапитализира банките си чрез приходи от новоемитирани дългове.

Филип Багус*

*Филип Багус е доцент в Университета Рей Хуан Карлос. Той е асоцииран учен на института Mises. Автор на множество книги, In „Defense of Deflation, Blind Robbery!“, „The Tragedy of the Euro“ и съавтор на „Deep Freeze: Iceland’s Economic Collapse“.

Публикацията на английски

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.