10 години след Леман Брадърс сметката за кризата още не е платена

Светът потуши пожара с дълг, който рано или късно ще трябва да се плати

На 15 септември 2008 г. САЩ се събуди с фалита на четвъртата си по големина инвестиционна банка – „Леман Брадърс“. С активи от $639 млрд. (поне по баланс) и $619 млрд. дълг това беше най-големият фалит в цялата човешка история. По-голям и от Енрон през 2001-ва. Поради голямата свързаност на американските банки се оказа, че и останалите ще фалират, ако Леман пропадне, защото посредством редица финансови инструменти имат експозиция към четвъртата по големина американска инвестиционна банка. Поради тази причина в последвалите месеци Конгресът, Федералният резерв и финансовият департамент гласуваха спешен спасителен пакет от $800 млрд. В помощ на банките си, за да спасят финансовата си система от верижна реакция и тотален колапс.

Но фалитът на Лемън Брадърс все пак не остана без последствия. Той отключи серия от събития, които причиниха най-голямата световна икономическа криза от Голямата депресия през 1930-те насам. Финансовата система на САЩ е не само взаимосвързана, но е и обвързана със съответните системи в други страни по света, от които зависят и реалните сектори там. Кешовите потоци секнаха и много фирми по веригата, разчитащи на бъдещи парични постъпления, се явяват неспособни да обслужват заемите си. На свой ред те също фалираха. Десетки милиони по цял свят се оказаха на улицата.

Как се стигна до това?

В годините преди кризата по време на жилищния балон Лемън Брадърс се беше натоварила с много финансови инструменти, обезпечени от ипотеки (mortgage backed securities). Тези инструменти носят като доходност месечните лихвени плащания на хора, изтеглили ипотеки за жилище. Докато изтеглилите ипотеката си я обслужват, те ще имат стойност. Спрат ли – инструментите стават безполезни.

Естествено в стремежа си към печалба и в условията на вечно растящи цени на имотите в даден момент ипотеки са започнали да вадят и по-нискодоходни индивиди – т.нар subprime mortgages, разчитайки, че това е добра инвестиция. Когато имотният балон се спука през 2007 г., обаче много избраха да фалират по ипотеката си, вместо да плащат относително скъпа константна лихва по обезценяваща се къща. И така банките се оказват с цяла купчина безполезни къщи и с много лоши, неносещи възвращаемост ценни книжа. Леман Брадърс беше най-зле засегнатата от всички американски банки от този тип активи. И затова правителството я остави да се провали, докато спаси останалите по-здрави. Тя беше безнадежден, неспасяем случай.

Това не е провал на капитализма.

Тезата на левичарите е, че тази криза е пример за нестабилната природа на свободния пазар и човешката алчност, отприщена след дерегулацията на финансовия сектор от 1980-те. И че частният сектор трябва да бъде по-сериозно регулиран, намалявайки печалбите му, защото в противен случай ще завлича цялото общество в редовни кризи. В действителност кризата се случи, защото нямахме достатъчно капитализъм, а не защото имахме прекалено много.

Прословутата политика на лесни пари не е започнала през 2008 г.

В усилията си да предпази икономиката от рецесията Федералният резерв свали основната си лихва от над 5% преди кризата до 0.25%, за да може да раздвижи харченето и инвестирането. Но всъщност политиката на лесни пари изобщно на започва тогава.

Графика 1: Динамика на лихвения процент на Федералния резерв

За първи път ФЕД сваля лихвите почти до 0 през 2003-04, за да се справи с последствията от спукването на дот-ком балона и съпътстващите го фалити. Тези ниски лихви в комбинация с фетиша на американското правителство да увеличи притежаването на собствен дом в САЩ (чрез политики субсидиращи тези, които теглят жилищни заеми) довеждат до надуването на жилищния балон. Нека е пределно ясно – този балон, от който тръгва всичко, не е продукт на свободния пазар, а на държавната намеса в него. Предлагайки ни повече регулация, левичарите ни обещават само повече балони и болезнени пукания в последствие.

Икономиката беше отровена от лесните пари, които захранват инвестиционни проекти, които никога не е трябвало да получават финансиране. Надуването на икономическия бум е проблемът, а не последвалата го рецесия – тя е отрезвяването и изчистването на балансите от тези лоши инвестиции. Проблемът е, че от 1990-та година САЩ не е имала истинска рецесия, а само полурецесии, защото ФЕД не позволява лихвите да се покачат след бума, когато трябва. Защото политиците не искат безработица, дори само временна И така лошите баланси постоянно се натрупват в системата до ден днешен, но не се отпушват. Всяко „излекуване“ на рецесията чрез печатане на пари от ФЕД води до следващия балон.

Замитане на кризата от 2008-ма под килима

За да се справят с кризата правителствата по света предприеха безпрецедентна програма на теглене на заеми и печатане на пари, които рязко повишиха тяхната задлъжнялост. Това означава, че кризата не е свършила, а просто истински ще бъде изтърпяна от бъдещите поколения.

Графика 2: Динамика на нивото на дълг като % от БВП

Цялата тази бъркотия произлиза от кейнсианството, което е интелектуално оръжие за масово унищожение. Тази икономическа идеология дава извинение на политиците да преследват користни цели за наша сметка, привидно помагайки ни. Всичките тези непрекъснато уголемяващи се изкуствени балони и прилежащите им спуквания не остават дългосрочно без последствия. От 30 години насам реалните доходи в САЩ почти не са мръднали при все по-растящ БВП. Разликата отива в безсмислените инвестиции на бумовете. Те няма да свършат докато това интелектуално течение не отиде на буклука на идеологиите при по-големия си брат – марксисзма и не остави света да живее в истинска свобода.

Славчо Маринов

Източник: ЕКИП

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.