Лъжата за „германските пари“, финансирали болшевишката революция; на кого да „благодарим“ за терора

Ами ето на кого…

Винаги съм се чудил защо защитниците на свободата и демокрацията – САЩ, първи установяват дипломатически връзки със СССР през 1922 г.
А то какво било…

(коментар на Любомир Чолаков в блога му „2+2 = ?“ към по-долу публикувания текст)

Историческото митотворчество относно действията на Германия през ХХ век почти стана правило за мнозина историци и политици.

Един от тези умопомрачителни митове и до ден-днешен представлява легендата за „немската следа“ в Октомврийската революция.

Защо ли никой от изследователите на този период от световната история не си задава въпроса: въобще можела ли е тогава Германия, обкръжена отвсякъде от врагове, с напълно блокиран износ (който единствен дава приходи във валута), да разполага с достатъчно реални пари, с които да оперира извън собствените си граници? Освен това, дори да ги е имала: как да реализира немски марки в чужбина при условията на забранителните военновременни закони (нали обектите на финансиране се намирали на територията на противника и неговите съюзници). И могли ли са чуждите банки, при пълната несигурност в бъдещето на марката, да извършват финансови операции с нея, тоест да я разменят за рубли? Такова недоверие реално било налице и то напълно основателно, защото в хода на войната марката тотално се обезценила.

Ето защо може и трябва да се окачестви като пълна глупост теорията за заговор на германския Генерален щаб против Русия и за финансиране от негова страна на антидържавната дейност на Ленин.

Разбира се, пари за революцията са били платени и са дали реален резултат – но те не дошли от Германия. Само пломбите на ленинските вагони е можело да бъдат и са били германски.

Ето какво пише за една от главните исторически митологеми на ХХ век руският историк Юрий Бахурин в статията си „Германската следа в Октомврийската революция“:

„В продължение на десетилетия основните материали, „разобличаващи“ болшевишката партия, че била получавала немски пари, бяха т. нар. „документи на Сисон“. Тези материали били предадени през 1918 г. на правителството на САЩ от шефа на петроградското бюро на Комитета за обществена информация Едгар Сисон, очевидец на революционните събития през есента на 1917 г. Съдържанието им уж сочело, че Ленин и Троцки са агенти на германските специални служби. Но тяхната фалшивост била доказана още през март 1918 г., при това от най-близкия сътрудник на Сисон – Артур Бълард. Руският историк В. Л. Малков, който публикува тези документи, цитира така доводите на експерта:

„Действително, агитационната дейност на Ленин съвпадала с интересите на германската страна – но от това изобщо не следва, че той е станал агент на германското влияние. Документите в по-голямата си част представляват копия от някакви телеграми с доста неубедително съдържание. Например, на самия мен нищо не ми пречи – разсъждава Бълард, – да изпратя телеграма на английския крал Георг, в която да напиша, че кайзерът ме е упълномощил да му дам кредит от един милион долара. И да се подпиша като „фон Хартлинг“.

В „разобличителните“ статии на привържениците на тезата за „германски пари“ в руската революция се разказва за дейността на един милионер: немско-руския евреин Александър Гелфанд-Парвус, който подготвя руската революция, за връзките му с Ленин, за ролята на германския Генерален щаб във финансирането на болшевиките, за „пломбираните вагони“ – в които през германска територия пътували за Русия болшевиките начело с Ленин.

Но в същото време тези статии, кой знае защо, премълчават за специалния параход с агента на световната „задкулиса“ и главен инструктор по революционното преустройство на света Лев Троцки, изпратен в Русия от САЩ през пролетта на 1917 г.

На този параход под командването на Троцки се намирали 300 главорези, които после се превръщат в негова лична гвардия и стават първите комисари в първото правителство на болшевишка Русия (250 души от групата на Троцки, дошла от Америка, след октомври 1917 г. влизат в болшевишкото правителство начело с Ленин като чиновници с различни рангове).

Банкерските родове Шифт, Шпеерс и Вартбург се подготвяли много старателно за битката за Русия. Те изпратили в Русия не само протежето си Троцки с групата бъдещи ръководители на комунистическата съветска власт, но и го подкрепили с неограничен финансов кредит.

След като взема властта в Русия, тази група, оглавявана от Троцки, веднага се отплаща на задокеанските си благодетели, като изпраща отвъд океана цялото злато, събрано в Русия за 1000 години нейна история. Охраната на тези златни конвои била осигурена от войските на англо-американските „интервенти“, които влезли в Русия единствено и само за осигуряване на безопасността на ценния златен товар – а не заради някаква митична помощ на белогвардейците, както по онова време твърдяло на всяка крачка болшевишкото ръководство.

Щом златото се оказало в ръцете на поръчителите на революцията, веднага приключила и Първата световна война, а също така и „интервенцията“ в Русия. Мисията на англо-американските войски в Русия завършила и те я напуснали, изоставяйки разрушената във всякакъв смисъл страна на произвола на масовите убийци, оглавявани от Троцки.

Най-доброто доказателство, че никакви германски пари не са свързани с руската революция, дава самият Якоб Шифт, който през април 1917 г. прави публично изявление, че революцията в Русия се развива успешно именно с неговата финансова подкрепа. Потвърждение за тези думи може да се намери в официалния „Еврейски комунален регистър“ за 1917-1918 г., стр. 1018-1019.

Масовите грабежи и убийства на руснаци, извършвани от революционните отряди начело с емисарите на Шифт, Ротшилд, Вартбург, Лейб, ръководени от демона на руската революция Лейба Троцки-Бронщайн, ужасили целия свят.

В тези условия враговете на Русия се нуждаели от прикритие и от начин да прехвърлят другиму вината за бедите, връхлетели Руската империя.

Именно затова и тогава бил създаден митът за „германските пари“. Нещо повече: пред цял свят обявили нагло, че именно „мрачният германски гений“ бил изобретил и разпространил комунизма по цялата планета.

Разбира се, при това не се уточнявало, че даже и някакви немци да са оказвали влияние върху умовете на интелектуалците в Русия, по своя етнически произход те били не немци.

За да бъде компрометирана Германия, през октомври 1918 г. „Вашингтонският комитет за публична информация» публикувал досие, озаглавено „Немско-болшевишкият заговор“. В него се цитира телеграма, която показва, че филиалът на банката на Макс Вартбург в Хамбург и принадлежащият на американски финансисти «Рейнско-Вестфалски синдикат“ открили огромни сметки на името на пристигналия от САЩ в Русия Троцки.

Комитетът разчитал по този начин да хвърли сянка върху Германия – но в крайна сметка разобличил участието на цяло котило интернационални банкери в заговора против Русия и Германия: Макс Вартбург – ръководител на банката „Вартбург“ в Хамбург, двамата му братя – Пол и Феликс, шефове на филиали на същата банка в САЩ (Пол бил шурей, а Феликс – зет на Якоб Шифт), банковите кланове Лейб, Гугенхаймер, Джероб Дж. Ханауер, Кан, Макс Брейтунг, Исак Зелигман.

Ето, такива «немци» били финансистите-спонсори на Първата световна война и на руската революция от 1917 г.

За интернационалните банкери нямало никакво значение, че страните, чиито граждани се водели, били в състояние на война помежду си.

По начало световната военна касапница се подготвяла с цел да бъдат унищожени не само Руската и Германската империя, но и още две, които също им пречели да постигнат световно господство: Австро-Унгарската и Османската.

Световната финансова олигархия успяла да извърши това в резултат на световната война – и сега й оставало само да превърне невиновните във виновни. А най-просто било вината да се стовари върху онзи, който я загубил, тоест върху Германия. Което и било сторено с безочлива наглост.

Финансовата империя на Ротшилд, към която принадлежали „верните“ съюзници на Русия – Англия и Франция, отдавна мечтаела да завладее колосалните руски природни богатства. Демократичното» правителство на Керенски, финансово подчинено на клана Ротшилд, създало необходимите благоприятни условия за тази цел.

А сега да погледнем към миналото…

В резултат на диво натрупване на капитала (16-18 в.) към средата на 19-ти век в света се оформя неголяма група едри финансови магнати, които съсредоточават в ръцете си по-голямата част от световното богатство. Всички знаят, че „парите са власт“, откъдето идва и понятието „плутокрация“ или „финансова олигархия“. И колкото повече пари има в ръцете й, толкова повече тя иска глобална власт над света.

Средата на 19-ти век е времето, когато в ръцете на плутокрацията се натрупват необикновено много пари и тя стига до извода, че е дошъл моментът за реализиране на вековната мечта за завоюване на света и установяване на нов световен ред. Днес това е известно повече под названието „глобализация“.

Представителите на неприкосновената класа на плутократията с развито космополитично мислене чрез подкупи и финансова зависимост привличат на своя страна представители на световния аристократичен истеблишмънт. Протича обединение на аристокрацията с лидерите на корпоративния бизнес. Така към края на 19-ти век се формира световната «задкулиса», която започва мащабно настъпление срещу света. Освен чисто организационни действия, тя съумява да подсигури и идеологически своите далеч стигащи замисли чрез внушаване на глобални идеи в обществото, сред които е и идеята за „световна революция“, разработена от Карл (Мордехай) Маркс.

В концентриран вид тази идея е представена в „Манифест на Комунистическата партия“, публикуван през 1848 г. Там има такива редове:

„Законите, моралът, религията са само буржоазни предразсъдъци… Работниците нямат Родина… Националната обособеност и разликите между народите все повече ще изчезват с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, световния пазар, с уеднаквяването на промишленото производство и съответните му условия на живот.“

Идеолозите на новия световен ред добре разбирали, че главното препятствие пред завладяването на света са националните империи, националните религии и националните култури. С други думи – традиционните монархии и Църквата като институция на Традицията. След публикуването на „Манифеста“ започнала революционна дейност по премахването на пречките пред установяването на новия световен ред. Най-удобният начин за това е да се създадат условия на политически и икономически хаос. На свой ред хаосът гарантира глобални войни между държавите. Именно хаосът е основата, върху която избухват революциите.

Тук трябва да се търсят изворите и причините за двете световни войни и за явната подготовка на Трета все под познатите лозунги „свобода, равенство, братство“ и „права на човека“.

Така, в резултат на Първата световна война от картата изчезват наведнъж четири големи световни империи: Руската, Германската, Австро-Унгарската и Османската. А премиерът на Великобритания след края на войната открито заявява: „Ние постигнахме целта, която си бяхме поставили: Руската империя е унищожена“. Нищо, че в тази война Великобритания и Русия били съюзници…

След катастрофата на Русия през 1917 г. видният лондонски издател Дейл изпраща писмо на премиера на Великобритания Лойд Джордж:

„Сега вече е съвсем ясно, че революцията в Русия не е последица от взрив на недоволство на народните маси, а е конструирана едновременно отвън и отвътре от нейните заклети врагове. Германия е обвинявана в съдействие на тези врагове чрез организирането на специален влак за Ленин, но все още никой не се досеща да обвини Англия заради разрешението на Троцки да премине от Америка в Русия…

Германия поне се намираше в състояние на война с Русия, но какво е отношението на Англия? Ние помогнахме за изтезанието на нашия измъчен от войната съюзник. Това е толкова въпиющо престъпление, че никога не можем да го изкупим, но поне трябва да се постараем…

За да приключа с тази тема, моля Ви за отговор на следния въпрос: поемате ли отговорност за освобождаването на Троцки в Халифакс? Като глава на английското правителство по онова време, официално именно Вие носите тази отговорност. Ако не сте съгласен с това, моля да посочите границите на Вашата отговорност в този случай.“

Разбира се, мистър Дейл не получил отговор на писмото си по простата причина, че самият Лойд Джордж бил член на същата световна финансова мафия, на която били членове Ротшилд и Керенски.

Революцията от 1917 г. в Русия е резултат от борбата между две финансови групировки за контрол над руските природни ресурси. Едни международни финансови акули стояли зад Керенски (Ротшилд), други – зад Троцки (Шифт).

Далеч не е случайно, че и комунистите-интернационалисти, и банкерите-космополити имали една и съща цел: обединението на света под едно правителство. Разликата е само тази, че космополитите-банкери виждали себе си като световни господари, а космополитите-комунисти – себе си…

Като космополитизирали света, банкерите помагали на световната революция. Така смятали тогава комунистическите вождове – и били прави.

Банкерите пък разчитали, че революционерите, разрушавайки света на християнските ценности, помагат за установяване на световната власт на финансовата олигархия. И също били прави.

И комунисти, и банкери взаимно се допълвали в главната си цел: поробване първо на Русия, а после на целия свят.

Така, болшевиките на Троцки, които отивали на барикадите с лозунга „Да живее световната революция!“, изпълнявали най-мръсната работа.

Именно тук трябва да се търсят следите на финансирането на всички революции и войни – а не в германската (пруската) агресивна същност или в немския Генерален щаб от Първата световна война.

И ако германският Генерален щаб е напълно обезличен като финансист на болшевиките (защото никой изследовател не привежда нито един конкретен факт), то другите източници на финансовите комбинации по осигуряване на милионите за Троцки си имат съвсем конкретни имена.

Така например, американският историк професор Антъни Сатън в своя труд „Уолстрийт и болшевишката революция“, опирайки се на архивни данни от Държавния департамент на САЩ, в частност на документ, озаглавен „Болшевизъм и юдаизъм“ и датиран от 13 ноември 1918 г., съвсем точно установява кои са тези имена.

Текстът, посочва Сатън, има форма на отчет и в него се казва, че революцията в Русия е замислена през „февруари 1916 г.“ и „беше установено, че долуизброените лица и фирми са взели участие в това разрушително дело“.

И ето ги пак същите имена: Якоб Шифт, Гугенхайм, Джером Дж. Ханауер, Макс Брейтунг, Исак Зелигман, „Кун, Лейб и Ко“ – компания, ръководена отново от Якоб Шифт, Феликс Вартбург, Ото Х. Кан и Мортимър Л. Шифт.

По този начин държавният антигерманизъм на Русия с неотвратима сила действал в полза на нейните врагове и спомогнал за собственото й унищожение. Загивайки, Русия без малко не повлякла във водовъртежа на троцкисткото мракобесие и Германия. Но тогава се разминало. Немците проявили мъдрост и мъжество да се съпротивляват на злите сили.

Своите „троцки“, чиито имена били Карл Либкнехт и Роза Люксембург, немският народ чисто и просто екзекутирал без съд и присъда, с което предотвратил набелязаната нова касапница и спасил живота на десетки милиони обикновени германци.

А в същото време в Русия течали безкрайни реки от християнска кръв.

Александър Приб

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.