Кога българите бяха най-свободни и проспериращи

В кой период от историята (поне общопризнато известната ни) българите са били най-свободни, а следователно и проспериращи?

Може би отговорът е: в езическия, дохристиянския период на България. Познанията ни за историята от онези времена подкрепя тази теза.

Допреди Крум канът изобщо е бил твърде далеч от правомощията на абсолютен монарх. Свидетелство за това е твърде честата смяна на канове през втората половина на 8-ми век.
При последните двама канове от рода Дуло – Кормесий и Севар – имаме няколко десетки години на мир с Византия. След прекратяването (изглежда чрез преврат) на управлението на кана Севар, който е последният управляващ представител на рода Дуло, идва на власт Кормисош. Кормисош също бива свален принудително след голямото военно поражение, което претърпява от Византия и започва един дълъг период на постоянно принудително сваляне на кановете и замяната им с други – нерядко и чрез физическо премахване. Основната причина за политическата нестабилност са били изглежда взаимоотношенията с Византия, които все повече са се изостряли и значителна част от българите са желаели успешни военни действия срещу империята, затова са имали и нужда от качествен и успешен военно-началник, съответно и статусът, а нерядко и животът на кана е зависел от военните му успехи.

Забележете обаче – свалянето на канове не е било резултат на дворцови преврати, а се е извършвало от самите хора чрез твърде силната по онова време институция на народните събори. Казано по друг начин, имало е работещо родово-демократично устройство, чиято сила е била несъмнено по-голяма от тази на кана, за което свидетелства и това твърде често сваляне от длъжност на кановете. Тази демокрация от онова време разбира се е била работеща, съвременен аналог може да бъде например пряката демокрация – участие на самите хора в управлението и процеса на вземане на важни решения от обществена значимост. И нищо общо със съвременното извратено виждане за „демокрация“, наричано „представителна демокрация“, която всъщност е средство за лишаване от свобода и отслабване силата и влиянието на отделния индивид.

Та България преди Крум е била много далеч от абсолютната монархия и властта и функциите на кана са били твърде ограничени, за сметка на това обаче индивидите и обществото като цяло са били силни, свободни и влиятелни.

Когато повече хора имат достъп до процеса на вземане на обществено важни решения, имаме и по-свободно, качествено и проспериращо общество (т.е. наличие на инклузивни институции според терминологията, използвана в книгата „Защо нациите се провалят“). Може би наистина тогава, в онези езически времена, българите са били най-силни и свободни – като индивиди и като общество като цяло.

Друго свидетелство, че управлението на България тогава е било далеч от каквато и да било абсолютна монархия, е фактът, че канът е бил избиран от съвета на влиятелните родове – още една характеристика на едно по-равномерно разпределяне на властта в обществото, вместо концентрацията й в определен владетел. Властта не се е унаследявала, както е характерно за извратените монархически потиснически режими.

Едва при Крум се въвежда наследственият принцип и започва една трайна тенденция към все по-голяма централизация и засилване на властта на кана. Въвеждат се писмени закони, Институцията на народните събори постепенно загубва значението си. Тенденцията към централизация се засилва при Омуртаг. Успешните военни действия при тази династия водят до подкопаване на свободата на отделния човек и рухването на институциите на тази свобода. Аналогия може да се направи донякъде с военните успехи на Гай Юлий Цезар и деградацията на Римската цивилизация, трансформирайки Рим от република в империя.

Дъното на тази деградация се достига при масовия убиец и предател Борис, който налага с жесток кървав терор религията на империализма – християнството. Оттам нататък властта на монарха става все по-абсолютна, населението – все по-малко свободно, бедно, зависимо и експлоатирано.

Оттогава досега не сме станали особено свободни. Златният период на България, на българската цивилизация, в духовен и икономически аспект е бил езическият.

Добрил Русев

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.