Защо напираме към Еврозоната, която Италия се готви да взриви?

Миналата седмица стана ясна и част от цената на влизането ни в Еврозоната. Трябва да приведем 400 милиона лева на Фонда за спасяване на банки, без нашите банки да могат да се възползват от него.
Скоро ще изпълним и другите условия, които са допълнителни спрямо началните, и които разумни държави като Чехия, вече нарекоха „унизителни“. А Полша и Унгария изобщо не бързат. Един вид – ние ще приемем негативите от Еврото, преди да сме приели самото Евро, а самото приемане ще е в неясното бъдеще.
Но всичко това е с далеч по-малки последствия от голямата цена, която ще дойде после.
Точно в момента Италия отново тръгва към буквално „взривяване“ на ЕС.
Италианският дълг е вторият по размер в ЕС, като отношение към БВП. Единствената по-зле е Гърция. Италия дължи 131% от своя БВП.
През 2009-2010 страната бе застрашена от верижната реакция, след Гърция, но с огромно ново затъване в дълг на останалите членки (дори България има минимално участие), както и с огромно печатане на пари, „трапът“ бе прескочен.
Но само временно. От тогава до сега трябваше Италия да е взела мерки, за да намали дълга си, което означава доста сериозни икономии от ненужни държавни разходи.
Нищо подобно не се случи. Дори дългът към БВП нарасна от 120 на 130% от БВП. Т.е. Италия продължава да затъва и няма никакви признаци нещо да се промени.
Но Италия е третата по големина икономика от ЕС, с размер 2 трилиона долара. От нея излиза 12-13% от целия БВП на съюза. А само спрямо Еврозоната, Италия държи 17-18%.
Ако се стигне до икономически трус в Италия, последствията за цялата Еврозона ще са чудовищни. Ще е абсолютно невъзможно да се удържи „верижната реакция“, така както стана с Гърция. Все пак, Гърция е само 2% от икономиката на ЕС и дори нея едва спасиха…
Самата Еврозона е много крехка в момента. Практически всички са силно задлъжнели, и стабилността се крепи на илюзията, че трус няма да има. Но разкърти ли се Италия – край.
Верижната реакция ще удари веднага страни като Белгия, които имат дълг над 100% от БВП. Отново ще се стигне до Испания с 98%, и дори до Франция – с 97%.
Фактически, не е възможна „спасителна програма“ дори само за Италия, а какво остава ако тръгне вълната. Дори само за Италия ще трябват трилиони долари или евра, които не само ги няма в спасителните фондове, но и няма как да се съберат.
Но защо Италия тръгва към „взривяване“?
Причината за това е, че страната плаща твърде висока цена за нелегалната миграция, която и бе довлечена от безразсъдната политика на Германия и Франция. Цената не е толкова в пари, колкото в етно-религиозен план. Италия е залята от милиони негри и араби, повечето от които остават на нейна територия. Те тормозят населението и се надигат революционни настроения.
Тези настроения водят на власт радикални партии. Но точно тук има една особеност. Докато тези партии (наричани понякога „фашистки“) имат правилно отношение към миграцията, то в икономиката те са доста наивни и направо популистки. Въпросът е, че едното върви с другото.
Точно в момента, правилно бунтуващите се срещу ЕС, управляващи на Италия, не много правилно се готвят да вдигнат бюджетния дефицит. За да изпълнят друга част от обещанията си, извън мигрантите.
Т.е. те се готвят да вземат огромни нови заеми, въпреки че Италия е силно задлъжняла.
Брюксел се съпротивлява, но авторитетът на Брюксел е толкова нисък, че нищо няма да постигне.
И тук стигаме до следващия момент – какво ще правят Еврократите, когато Италия наруши бюджетните правила?
Те могат единствено да наложат някакъв вид „санкции“.
Въпросът е, че ако го направят, тогава самите санкции могат да отприщят вълната на фалита на Италия. Например ако и спрат финансирането от ЕЦБ, или ако блокират Еврофондовете. Реално дори нищо да не направят, самата заплаха от санкции може да уплаши пазарите и лихвите по италианския дълг да тръгнат нагоре. А лихви по огромен дълг ще се превърнат в огромна тежест за бюджета. Което пък ще изисква още заеми, защото иначе биха се намалили други разходи, т.е. ще трябва да се режат заплати, а не да се вдигат.
Така Брюксел може да е недоволен, но да знае, че не трябва да прави нищо, за да не стане самият той запалилият пожара.
Италианското правителство знае това, знае че е „твърде голямо за да фалира“ и естествено ще злоупотреби. Както е злоупотребявало в миналото, когато са натрупани тези 130%.
Проблемът е, че пазарите могат да се уплашат и от пасивността на Брюксел. Като се види, че никой няма да бъде наказван, значи всеки ще нарушава правилата, значи дългът ще набъбва. Тогава бягай по-бързо от това място, преди всичко да е рухнало.
За да не се случи всичко това, реално трябва италианците да се откажат сами от намеренията си. Но омразата срещу ЕС в Италия е толкова голяма, че това едва ли ще стане.
Така фактически Италия тръгва към тежък удар срещу Еврозоната.
И изниква въпросът, ние защо се бутаме там, точно сега?
Ако рухне Еврото, последствията за всички ще са много тежки. Но ще са най-тежки вътре в самата Еврозона. Страните със собствени валути, и най-вече – със собствени резерви, ще имат известен буфер.
Например нашият резерв се състои основно от германски облигации. Когато рухне Еврозоната, тези облигации ще се превалутират в марки. И нашият резерв от Евро ще стане на Марки. Т.е. левът отново ще бъде обезпечен.
Ако обаче сме в Еврозоната, този резерв няма да съществува, или ще е по-малък. Ще остане само златото (за около 2 млрд. долара), друга част ще се подари на ЕЦБ (която при рухване на Еврото просто ще изчезне), а трета част ще бъде похарчена, защото ако работим с Евро, нямаме нужда от обезпечение – то е работа на ЕЦБ.
Т.е. ако имаме лев, ние сме длъжни да имаме обезпечение, то е основно в германски активи, и това ни гарантира, че винаги ще имаме германски активи за сигурност. Нямаме ли лев, нямаме обезпечение и ако рухне Еврото, оставаме с „нищо“.
Разбира се, много по-добре е в криза да имаш резерви, отколкото да нямаш.
В посочените сметки изобщо не са включени „спасителните фондове“, в които ще трябва да сме направили вноската си, още преди да сме приели Еврото. Тези фондове ще бъдат буквално „изпарени“ още в първите дни на италианската криза, в опит тя да се овладее. Ще са нещо като няколко капки вода върху пожара, който няма до изгасне.
Защо ни е всичко това? Защо напираме към Еврото – една зона на огромни дългове? И то точно когато най-задлъжнелите се готвят да доят още, без да се интересуват от останалите…
Истината е, че Еврозоната е в състояние, в което повечето и членове откровено имат нужда от хиперинфлация. Така ще изчистят дълговете си, за сметка на онези, които нямат дългове, а имат спестявания. Т.е. за сметка на такива като нас.
Когато мнозинството има интерес от нещо, то рано или късно ще се случи.
Реално може дори да не стане от Италия. Може Испания да го направи. Там предстои да се даде широка автономия на Каталуня, която основно означава да им се оставят приходите те да си ги харчат. Това ще отвори огромна дупка в бюджета, и правителството ще затъне в нови дългове. Пазарите ще се уплашат, и тогава Испания ще повлече крак.
Може да тръгне дори от Белгия – ако пак се скарат за правителството и страната се раздели.
В последните 10 години „на думи“ се правят опити да се овладее дългът в Еврозоната. Идеята не е лоша, но нищо не се постига. Абсурдното е, че няма дори „относително намаляване“. Т.е. ако просто спрат да трупат заеми, тогава ръстът на БВП ще намалява относителния дял на старите заеми. След 30 години те могат да са на поносими нива.
Въпросът е, че дори това не става. Взимат си се нови заеми, делът към БВП остава, а на някои места – дори расте.
Защо тогава, Бойко, да се набутваме? Защо да го правим, и то като „предварително“ платим всяка възможна сметка?
Дали всъщност отново не виждаме слуги на чужди интереси, които под формата „ние се молим“, всъщност приемат по-лоши условия. Сега ЕС се прави, че не ни иска в Еврозоната, и за целта поставя нови условия. Но ако насреща Бойко „се моли да влезе“, то ЕС ще получи изпълнени условията. Т.е. ще им преведем милиарди народна пара.
Точно по същия начин ЕС се правеше, че не ни иска изобщо да влизаме в него. И Кунева „се молеше“ – като актьор на самия ЕС, инсталиран у нас. В резултат – имаме позорен договор, който съкруши ядрената енергетика, селското стопанство, а сега гърмят вече и ТЕЦ-овете. Едно подир друго, договореното тогава, сега изниква с милиардни разходи.
Тази схема да казваш на някой „Не“, но да подкупваш елита му да ти се „моли“, е доста изгодна.
ЕС определено ни иска в Еврозоната, и ще ни я продаде на най-скъпата цена…
И както изглежда, не само Бойко е в отбора на предателите. И Корнелия, и ДПС – всички напираме към Еврото. Подплатили са се от всякъде, да не би случайно да стане „нещо“, и да не влезем…
И за какво? За да фалираме, заедно с Италия…

Добри Божилов

Източник:
http://www.komentari.com/2018/10/blog-post_70.html?fbclid=IwAR3swp0GiwdaU7ITSMe3NJ_fcDOTVNZKkJ2Q7tKXKZVY5BnaP-0n3Pxzkek

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.