Фалшът и лицемерието на Европейския Съветски Съюз

Очевидно Европа, която според председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер е „гарант на мира“, е жертва на собствените си противоречиви решения.

Ето само няколко примера в това отношение.

От една страна, ЕС осъществи силен натиск върху страната ни във връзка с убийството на русенската журналистка Виктория Маринова (по повод на което проф. Михаил Константинов заяви, че „в цялата тази дълбоко трагична история всъщност имаше и нещо хубаво, защото показа, колко са глупави хората, превърнали омразата към България в своя професия“), но — от друга страна — въобще не реагира на убийството на журналисти в Украйна например, при това очевидно извършени по политически причини.

По същия начин, ЕС реагира бурно на всички уж извършени от режима на Асад химически атаки в Сирия, но пази пълно мълчание във връзка със стотиците въздушни удари по тази страна, осъществени от израелската авиация и довели до стотици цивилни жертви.

Както е известно, България непрекъснато е поставяна в челото на класациите на най-корумпираните държави в Европа. Истината обаче е, това уродливо явление не е присъщо само за страната ни, както и, че българската корупция е само част (макар и твърде видима) от корупционната пирамида в ЕС, чиито връх е в Брюксел.

Освен това, прави впечатление, че Съюзът реагира твърде избирателно на подозренията за корупция както вътре, така и извън ЕС.

Така например, украинският президент Порошенко много рядко става обект на критики (а, ако получава такива, те са по-скоро формални) заради осъществяваните лично от него корупционни схеми.

„Ще дам само един пример: на 1 октомври корабостроителният завод на Порошенко „Кузня на Рибальському“ получи 22,9 млн. гривни (710 хил. евро) предплата в рамките на мултимилионен договор за ремонт на корабни двигатели на украинските ВМС.

Както е известно, предстои продажбата на завода на групата на Сергей Тагипко, като според експертите, военната поръчка значително ще повиши цената му, т.е. директно ще обогати Порошенко.“

Впрочем, ЕС не обръща внимание и на незаконните тесни връзки, които мнозина други висши украински държавни чиновници поддържат с местните олигарси

Друг важен въпрос, по който Брюксел не съумява да формулира ясна и принципна позиция, е този за националните малцинства. Така, от една страна, Брюксел притиска Белград и Скопие да спазват правата на албанското малцинство в Сърбия и Македония, но не казва нищо за положението на националните малцинства в Украйна, въпреки сигналите за нарушаване на правата им, изпращани напоследък от Унгария, Румъния и Полша.

Неслучайно мнозина оценяват приетото през септември от Европейския парламент решение, препоръчващо да се задейства чл. 7 от Договора за ЕС срещу Унгария, което може да доведе до това страната да изгуби правото си на глас в Съвета на ЕС, като „конюнктурно и неправомерно“. Както посочи в тази връзка българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов:

„Ние смятаме, че това е нарушение на суверенитета на равноправна страна членка на ЕС. Както днес това се прокарва срещу Унгария и има опити подобни решения да бъдат взети срещу Полша, утре по някакъв повод, ако щете дори за „джендерската конвенция“, някой може да предложи подобно решение да бъде гласувано и срещу България.

Поради тази причина, нашето предложение, което беше прието, е Министерският съвет да започне процедура по изготвяне на позиция на Република България за съответните формати на ЕС, в която да се отрази, че България не подкрепя предложението на ЕП към Съвета на ЕС за започване на процедура срещу Унгария по чл.7 от Договора за ЕС.“

В тази връзка, следва да припомня и заплахите, отправени от председателя на ПЕС Сергей Станишев към лидера на собствената му партия БСП — Корнелия Нинова, че нежеланието и да подкрепи т.нар. Истанбулска конвенция може да стане причина за отстраняването на БСП от ПЕС.

Към това трабва да добавим и разнопосочните реакции на Брюксел във връзка с провелите се на територията на Европа референдуми — например в Македония за името на страната, в Каталуния — за излизането и от Испания, в Унгария — за мигрантските квоти, във Великобритания — за т.нар. Brexit, и т.н.

Тоест, Европейския съюз очевидно не е това, за каквото се представя пред гражданите на собствените си страни членки. И в тази връзка е много любопитно, как Брюксел ще реагира (и дали изобщо ще забележи някакви нарушения) на предстоащите през 2019 президентски избори в Украйна или на парламентарните избори в Молдова, от чиито изход, между другото, зависи и бъдещето на големите български общности в двете страни.

Петър Георгиев, Геополитика

Източник: News Front

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.