Хроники от измисленото царство – „Яжте сол!“, казва „господарят на науката“

Имало едно време едно измислено царство, в което се случвали странни неща. Например, от незапомнени времена не се било случвало някой да припадне ей тъй, като нормален човек, защото му е паднало кръвното налягане. Всичките прости хорица, които живеели в това измислено царство, били с високо или много високо кръвно налягане.
Мнозина от тях получавали мозъчен удар от високото си кръвно и им се парализирали на кой ръка, на кой – крак, на кой – и двете, а не малко прости хора и направо си предавали Богу дух от мозъчния удар, но да припадне някой от ниско кръвно не се било случвало много, много отдавна.
Измислените лекари в това измислено царство уж постоянно си блъскали главите каква ще да е причината да има толкова много парализирани и умрели от високо кръвно, но уж все не намирали причината.
А всичко започнало ето така.
*****************************************************************************
Преди много години в това измислено царство един измислен цар приел декрет.
А го измислил измисленият главен лекар на измисленото царство.
Случило се така, че този се озовал веднъж на гости у едни селяни, а домакинята била с ниско кръвно налягане и докато му шетала, й призляло. Измисленият лекар измерил кръвното налягане на домакинята и то се оказало много ниско; докато се подготвяла за посрещането на важния гост, женицата се преуморила и накрая колабирала.
Лекарят посъветвал домакина да направи 1 литър айран и да му добави лъжица готварска сол. Домакинът така и сторил.
Дали айрана на прибелилата белтъците домакиня, тя го изпила полека-полека и й светнало. Лекарят пак измерил кръвното й налягане и то се оказало нормално. Домакините били много благодарни на лекаря, че изправил жената на крака и с радост сервирали вечерята.
Лекарят хапнал от всичко и накрая, като поблагодарил, рекъл:
– Всичко, което опитах, беше вкусно, но и всичките гозби, до една, бяха доста безсолни.
– Ами ние вкъщи не ядем солено, – рекли в един глас домакините. – Така ни посъветва селският доктор.
– Селският доктор е неук, – отсякъл измисленият главен лекар. – Видяхте какъв е резултатът от незнанието му – припаднахте пред очите ми от ниско кръвно.
Трябва да готвите солено; така никога няма да ви пада кръвното и да припадате ни в туй, ни в онуй време. Ще взема аз да привикам селския ви доктор и здравичко да го насоля. И май ще привикам и всички селски доктори да ги насоля. А сега, като помислих малко, май ще трябва да привикам всички доктори в това измислено царство, че и те кой знае какви налудничави съвети дават на простия народ.
Хитър бил измисленият главен лекар, сечал му умът като бръснач. Не случайно измисленият цар на измислената държава го цанил за неин главен лекар.
Върнал се той в престолнината и се завтекъл право при измисления министър, който отговарял за търговията.
– Ти нали ми каза на една разпивка преди време, – рекъл лекарят на министъра, – че като си бил в странство последният път, си си харесал някаква много луксозна тамошна карета, теглена от 6 коня, и с покрив при това, ама заплатата, дето ти я дава измисленият ни цар, не ти стига, за да си я купиш. Измислих как да изкараш парите, дето ти трябват да си я купиш.
– Докторе, не беше разпивка, а важно държавническо съвещание, но ако ми помогнеш за тази работа, ще ти бъда длъжен до гроб. Сън не спя за тази карета; и жената много я хареса, а балдъзата какви погледи ми хвърли, когато й я показах на рисунка, не знам дали ме разбираш.
– Има си хас да не те разбирам, да не би само ти да имаш балдъза. Аз имам три и всичките много ме тачат, ама ми излизат скъпичко.
Ето какво ще направим. Ще подмамим онзи нехранимайко в двореца – измисленият ни цар – да приеме декрет, с който целият прост народ, ама до последния прост човечец, да бъде задължен да изяжда по 30 кила сол на месец.
– И таз добра! – удивил се министърът. – Че нали ако почнат да ядат по толкова много сол, всичките ще почнат да вдигат кръвно. Тъй казва твоята наука, не аз. Ще се изпоразболее народът. Как ще го прилъжеш да се разболява зорлем?
– Науката говори чрез моята уста, – без грам колебание в гласа рекъл лекарят. – Ще инструктирам всички даскали в училищата за доктори да учат младите доктори, че простият народ трябва да яде много сол, за да не му случва да колабира от ниско кръвно. Докторите, дето вече имат тапии, ще инструктирам същото.
– Ти си учен човек, докторе, ама тука много си се объркал. Как ще накараш докторите да разболяват народа, дето уж трябва да го лекуват от болести?
– Ще им намеря цаката, ти бъди рахат. Те, всичките, знаят, че от моята ръка хляб ядат. Щото у мене е хлябът, а е у мене и ножът. Който лекува според науката – а кое е наука, казвам аз – ще му дадем по една жълтица към заплатата; който се прави на много умен и не иска да лекува според науката, ще се прости с тапията за доктор и да ходи да пасе патките.
– Хм, прав си, като помисля, – почесал се зад врата министърът. – Че кой доктор ще откаже една жълтица отгоре, а пък ако я откаже, да ходи да пасе патките? Те, докторите, не са прости хора.
Но да ти призная, докторе, никак не стоплям какво общо има това, дето ми го разправяш, с моята нова карета…
– Обичам аз да работя с ококорени хора, като теб.
Ти нали имаш един баджанак, който ходи по странство, купува разни неща и ги продава на простия народ скъпо и прескъпо? Имаш. Ще му кажеш да започне да купува много, ама много сол. Ще я продава скъпо и прескъпо и, повярвай ми, много набързо ще натрупа много жълтици.
Министърът пак се почесал зад врата, но този път недоверчиво:
– Докторе, то че е прост народът ни, прост си е. Ама като опре до пари, току виж поумнял – ами ако откаже да купува толкова много сол скъпо и прескъпо? Какво ще я прави баджанакът всичката тази сол?
– Измислил съм го, – погладил си докторът брадичката. – Няма да го купува народът! Без пари ще му я даваме солта, ама ако хванем някой да не яде сол, солено ще му излезе. Ние с теб ще подмамим измисления ни цар да приеме декрет, който ще направи яденето на сол задължително. Който не спазва закона, ще му се взема къщата.
– Тъй, тъй. Като му кажеш, че ще му вземеш къщата, всеки ще прояде сол, че и хоро ще играе. Само не разбирам – като раздаваме солта безплатно на простия народ, откъде ще си върне баджанакът парите, с които я е купил тази сол?
– Министър си ти и това е добре, – казал лекарят. Хубаво щеше да си и малко по-учен, но не си. Нейсе, не е болка за умиране, но се благодари, че аз поне съм учен, че и отгоре.
Баджанакът ти ще продава солта на царската хазна. Хазната ще му я купува! Започна ли да схващаш, бре, измислен министре?!
– Ти не се горещи толкова, докторе. Ама честно да ти кажа, не схващам царят защо ще троши пари, а и откъде ще ги вземе хазната?
– Откъде-откъде. Откъдето винаги ги е вземала, глупако – от простия народ, разбира се. Ще му стоварил на простака още един налог – „за здраве“.
Сега ще ти я наредя цялата красива картинка.
Царят приема декрет, според който всеки поданик на царството е длъжен да плаща налог „за здраве“. Според същия декрет, всеки прост човечец трябва да изяжда по кило сол на ден. Всеки лекар в царството ще говори на простите хора, че трябва да ядат много сол, за да не припадат от ниско кръвно. Който не яде по кило сол на ден, ще го правим за резил пред другите прости хора като най-голям простак, но и ще го изкараме враг на царството и ще му вземаме къщата. Докторите трябва да надуят главите на простите хора, че този, който не яде сол, не трябва да се меша с другите хора, които ядат сол, да не ги заразява с ниско кръвно.
– Ама то ниското кръвно не е заразно! – възкликнал неволно министърът и едва ни се прехапал езика, заради изречената глупост.
– Кой го казва? Ти? Науката пък вече ще казва обратното, защото науката говори чрез моята уста, – разгорещил се лекарят. – И научни доказателства ще представя бол.
– Верно, бе. Забравих, ама за последно, – сконфузил се министърът.
– Продължавам, – рекъл докторът. – А ти слушай хубавичко. Сега идва най-сладкото.
Новият налог пълни хазната. Хазната купува от баджанака ти солта и баджанакът ти става богат като Крез. Крез е гръцки големец, който не си е знаел парите, невежа такъв, хич и не питай. Ама баджанакът ти ще заделя и за теб, щото ти си министърът, който ще е подучил царя да приеме нашия декрет. Започна ли вече задникът ти да усеща меката седалка на вносната карета?
– Сякаш вече съм седнал в нея, – замечтано казал министърът.
– А крака на балдъзата, опрян до твоя, чувстваш ли го? – продължавал да го съблазнява докторът.
– Ъхъ. Ъхъ. – размечтал се оня, та чак започнал да се разплува.
– И, разбира се, няма как да забравиш да споменеш на баджанака си кой ви направи живота сладък, нали? – предвидливо напомнил докторът.
– Ти луд ли си? Нали ти казах, ще съм ти благодарен до гроб.
– Знаех си, че не си толкова прост, колкото изглеждаш. Виж какви умни приказки започна да приказваш, – похвалил го лукавият доктор. – Така става, когато общуваш с учени хора.
Вече трябва да ти е светнало – ти си доволен, аз съм доволен, баджанакът ти доволен, че и царят – и той доволен. С една дума, всички са доволни.
– Не се сърди, докторе, ама само едно нещо ще попитам – и млъквам. Не че е важно, никак даже, ама не ми увира акълът. Ние всичките сме доволни и от това по-хубаво няма. Обаче, простаците, дето ще трябва да я ядат тази сол, няма ли да почнат да се разболяват от нещо, викам си. Толкоз много сол, не ще да е на хубаво, за тях, де. Щото ти и аз не вярвам да тръгнем да се тъпчем с таз отрова…
– Естествено, че не, да не си луд! Ние с теб ще си возим балдъзите на новите луксозни карети; солта е за простаците. Но ти наистина поумняваш пред очите ми, – решил да поласкае министъра докторът.
Това е дори още по-сладкото на целия ми план – маслото на филията, каймакът на кафето. Разбира се, че простият народ ще започне да се разболява. А аз какъв съм? Доктор. Какво правя аз? „Лекувам“. Колкото повече болни, толкова по-добре за мен.
Защото след солта твоят баджанак ще започне да купува от странство илачи за новите болести, дето ще тръгнат по простия народ от солта, дето ще го задължим да я яде по кило на ден. Простаците, щат не щат, ще трябва да си купуват илачите от баджанака ти и той ще забогатее като два Креза.
Ама ние с теб ще сме му ортаци, та и ние ще се облажваме и ще живеем честито.
– Брех! – не можел да се начуди министърът. – Учен човек! Ученото никога не остава гладно и жадно.
Речено – сторено.
Всичко станало според замисления план и заживял простият народ по новому. Тъпчел се със сол, според както „науката казва“ и както предрекъл измисленият главен доктор, тъй се и нареждало всичко.
*************************************************
Вярно, сегиз-тогиз някой прост човечец надигал гласец:
– Ей, хора, май морят ни с тази сол. Насила ни морят.
Много болести носи по хората тази сол. Децата ни болни се раждат и от малки болни растат. Боледуват от болести, които бабите и дядовците ни не бяха и чували.
А в едно затънтено село не ядели сол изобщо и били по-здрави от камък.
Дали няма да е по-добре по-малко сол да ядем, или пък хич да не я слагаме в уста?
Искаме ние сами да избираме колко сол да ядем и дали я ядем изобщо! Ето, в съседното царство е тъй – не ги насилват да ядат сол, ами им дават сами да избират какво да ядат и по колко…
*************************************************
Но учените доктори тутакси го слагали на мястото му:
– Яденето по кило сол на ден е най-великото откритие в историята на медицината!
Преди въвеждането на това откритие хората са мрели като мухи от ниско кръвно налягане. От векове този бич за народа е забравен – благодарение на задължителното ядене на сол – най-великото откритие в историята на медицината!
Вие знаете ли какво би станало, ако дори и един спре да яде по кило сол на ден?!
Връщаме се направо в най-мрачните времена!
Думичка да не чуваме, простаци с простаците!
– – – 100-процентово покритие със сол на цялата популация! – – –
Който откаже сам да яде по кило сол на ден или откаже да тъпче децата си с по кило сол на ден – не само къщата, ами и последната риза от гърба му да се вземе!
И да бъде натирен вдън гора, при безмозъчните диви зверове, където му е мястото!
Тъй казва чистата наука чрез единствения си пророк – да се свети името името му и да не се чува лоша дума срещу него – измисленият главен лекар на великото ни измислено царство!
************************************************************
Да ви кажа – това е история, измислена открай докрай.
Ако някой се припознае в някого от героите й, да си измисли причина за това.
Защото аз съм прост хроникьор…
Няма такива царства. Няма такива царе. Няма такива министри. Няма такива лекари.
Царе, министри, лекари – всички те милеят за простия народ и плюят на парите.

Д-р Румен Стойчев

Споделете:

8 коментара

  1. I precisely wanted to say thanks again. I’m not certain what I might have carried out without the entire opinions contributed by you about such a field. Entirely was a real intimidating situation for me personally, but noticing a new expert manner you treated it made me to leap over joy. I will be happier for your advice and even pray you know what an amazing job you happen to be carrying out training many people all through your website. I am sure you haven’t got to know any of us.

  2. I wish to show my admiration for your kindness in support of those individuals that absolutely need help on this important field. Your real dedication to passing the solution up and down became particularly powerful and has in most cases made most people much like me to reach their pursuits. This interesting guideline entails a lot to me and much more to my office colleagues. With thanks; from everyone of us.

  3. I actually wanted to develop a simple remark to be able to thank you for some of the awesome secrets you are sharing on this website. My rather long internet research has now been honored with professional knowledge to go over with my colleagues. I ‘d say that we site visitors are really blessed to dwell in a remarkable place with many special individuals with helpful strategies. I feel somewhat fortunate to have discovered your entire website and look forward to tons of more excellent moments reading here. Thank you again for all the details.

  4. I have to express appreciation to you for bailing me out of such a instance. After surfing through the the web and getting thoughts that were not productive, I figured my life was gone. Living minus the solutions to the difficulties you have sorted out by way of your good blog post is a serious case, and the ones that could have negatively damaged my career if I had not encountered your site. Your good natural talent and kindness in controlling almost everything was vital. I’m not sure what I would have done if I had not come across such a thing like this. I can at this time look forward to my future. Thanks a lot so much for the reliable and result oriented help. I will not think twice to suggest your web sites to any person who will need tips about this issue.

  5. I’m just commenting to let you know what a amazing discovery my princess had checking the blog. She realized a wide variety of issues, not to mention how it is like to possess an excellent teaching style to have men and women effortlessly know just exactly certain hard to do subject matter. You actually surpassed our expected results. Thank you for supplying the precious, healthy, revealing not to mention unique tips on the topic to Evelyn.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.