САЩ и Украйна използват природния газ за държавен тероризъм

Тези дни американският министър на енергетиката Пери направи някои резки изказвания по адрес на руския енергиен сектор, призовавайки европейците да се откажат от изгодното за тях сътрудничество с Русия. И което е особено забележително, направи го тъкмо в Унгария, която си партнира активно с Руската Федерация в тази област. Има ли основания Русия да се опасява, че партньорите й няма да издържат и ще се поддадат на американския натиск?

Според Рик Пери „Русия използва проектите „Северен поток-2“ и „Турски поток“ (Turkish Stream) като средство за засилване на контрола си над Централна и Източна Европа. „Съединените щати се обявяват категорично срещу тези проекти и ние призоваваме Унгария да се присъедини към нас и да ги отхвърли“, заяви американският министър.

Унгарците учтиво си замълчаха, тъй като не само разчитат на газ от „Турски поток“, но и строят атомна електростанция по руски проект.

„Ние не бива повече да позволяваме на Кремъл да използва енергията като оръжие“, призова Пери. Това е натрапчива тема на американския дискурс в Европа: енергията като оръжие. Но и досега американците не са привели нито един пример за това, че Москва, поне веднъж в историята, е използвала енергийните договори за политически цели.

Миналата година помощник държавният секретар по въпросите на Европа и Евразия Уес Мичъл се позова на някакво шведско изследване, споменаващо за 55 примера за това, че Русия е използвала „прекратяването на доставки за политически цели в продължение на 14 години“, но няма описан нито един конкретен пример.

И това е разбираемо, понеже такива няма. Да, вярно, че в своята почти 27-годишна история руско-украинските газови взаимоотношения са били силно политизирани. Но нито веднъж не се е стигало дотам някой от руските високопоставени ръководители да заяви на Киев: „Няма да правите това или онова, иначе ще ви спрем газа“.

Защо Русия не го прави, е очевидно. Защото още на следващия ден, след като Москва каже нещо подобно някому, всички страни-покупателки на руски газ мигом ще започнат да строят терминали за доставка на американски или катарски втечнен газ (СПГ) или да се връзват към газопроводите от Норвегия.

Русия тъкмо затова се превърна във водещ доставчик на газ за европейския пазар – защото нито веднъж, даже когато се опитваха да я принудят или провокират, не прекъсна доставките – нито по политически, нито по каквито и да било други причини.

За проблемите през 2009 г. в страните отвъд границите на Украйна беше виновен основно Киев, който се опитваше чрез шантаж да наложи на Москва неприемливи условия за транзит и доставки на газ.

Впрочем, именно заради тези проблеми на европейските страни им стана кристално ясно, че трябва да изграждат директни газопроводи от Русия, заобикаляйки Украйна.

Въобще, ако за малко оставим настрана геополитиката и сложните отношения между Русия и Украйна, е съвършено непонятно защо Москва трябва да продава газ на Европа така, както им се иска на Вашингтон и Киев, а не така, както искат продавачът и купувачът.

Ако трябва да си го представим образно, идва германецът на пазара, където руснаците продават балони. Брои парите, подава ги. И изведнъж от двете му страни изскачат украинец и американец, хващат германеца за ръка и започват да му крещят, че не може да вземе балоните направо – трябва първо да ги вземе украинецът, да източи малко газ, да изпее една песничка и чак след това да предаде платената стока на германеца.

Не само Русия използва енергетиката като оръжие, а и Украйна, и даже откровено си го признава. „Гласът на Америка“ публикува мнението на украинския експерт Тарас Загородний, който заяви, че ако бъде прекратен украинският транзит, „това ще увеличи рисковете и ще даде възможност на Русия да започне война. Основанието е следното: ако няма газ в украинската газопреносна мрежа – няма риск от прекъсване на транзитните доставки за Евросъюза. Ако газът бъде пренасочен през „Северен поток-2“, ще бъде значително по-просто де се обяви война на Украйна. И днес сме свидетели на крайно безотговорната позиция на Германия, която, независимо от всичко, продължава реализацията на този проект“, оплака се Загородний.

Излиза, че украинската газопреносна система не е обикновен тръбопровод, а най-мощното отбранително оръжие на Украйна (или поне така смятат в Киев). В Кремъл, видите ли, седят и мислят как по-скоро да нападнат Украйна, но докато руският газ тече до Европа по украинския газопровод, няма да я нападнат, за да не тровят отношенията си с Европа.

В главите им, изглежда, не дохожда простичката, дори примитивна мисъл, че евентуален военен конфликт в Украйна сам по себе си би отровил катастрофално отношенията между Русия и Европа.

Подобна политика дори не е използване на енергетиката като оръжие. Това е най-обикновено използване на тръбопровода като средство за шантаж или същински държавен тероризъм.

САЩ и Киев предлагат на Русия и Европа не посредничество, а заложничество.

Ако се върнем към пазарската аналогия, Украйна не просто препродава балони, изсмуквайки част от газа, но и държи във всяка от ръцете си ножче за бръснене, допряно до китките на руснака и германеца. И само нещо да не й хареса, може да го приплъзне. Не смъртоносно, но все пак неприятно.

Ако заложник на украинския транзит беше само Русия, то може би Германия, а и южноевропейските страни щяха да се поддадат на американския шантаж, както направи България, отказвайки се по самоубийствен начин от „Южен поток“, за което сега горко съжалява.

Само че Германия не е склонна да стане доброволно заложник – както не са склонни Унгария, Гърция и другите зависими от украинския транзит страни.

Русия е надежден партньор. Украйна – не особено надежден. Това е общоизвестно и само пряка военна заплаха или някакъв много сериозен икономически ултиматум от типа на иранските санкции може да принуди Берлин да се откаже от „Северен поток-2“ и да откаже южноевропейските страни от „Турски поток“. И двата варианта обаче са малко вероятни.

Затова пък САЩ с удоволствие биха насочили танкерите си с втечнен газ към Украйна и тогава едва ли биха настоявали толкова категорично за запазване на украинския транзит. Проблемът обаче е там, че Турция отказа да ги пропуска, тъй като последствията от евентуална авария могат да са с мащабите на национална катастрофа – поради твърде гъсто населения бряг на Босфора.

Затова сценарият на Вашингтон, подкрепян напълно от Киев, изглежда по следния начин: Русия запазва украинския транзит, плаща за него, колкото й кажат, допълнително заплаща за ремонта на разпадащия се тръбопровод и след всички тези непосилни загуби се опитва да се конкурира с американския втечнен газ на европейския пазар.

Естествено е да не сме заинтересовани от подобен сценарий, при положение, че можем да търгуваме директно. Москва иска да печели от продажбата на газ – така е било по времето на СССР, така ще бъде и занапред. Ако транзитиращата страна се покаже ненадеждна, още повече когато става дума за възможно най-недобросъвестния партньор, то тя следва да бъде изключена от сделката.

Могат ли Вашингтон и Киев съвместно да провалят строителството на „Северен поток-2“ и да възпрепятстват изграждането на „Турски поток“? Украйна не може, САЩ, разбира се, могат, ако, например, бомбардират газопреносната инфраструктура на Русия.

Само че в този случай отговорът няма да е особено приемлив за Вашингтон – впрочем именно върху това почива доктрината за ядреното сдържане.

Германия не е България, затова нито министър Пери, нито десант на сенатори, нито даже Доналд Тръмп, не могат да забранят на Берлин да обезпечи енергийната си сигурност и да купува директно газ от Русия, още по-малко, когато са уредени практически всички формалности около строителството на „Северен поток-2“.

Затова, според известната поговорка за кучето, което лае, колкото по-гръмки са изявленията на американските политици за „енергетиката като оръжие“ и колкото по-вресливи са подлайванията на Киев, толкова по-малки са шансовете им да предотвратят отказа на Русия от украинския транзит. До пълен отказ, така или иначе, едва ли ще се стигне – рано или късно на Украйна ще й писне да купува скъпия реверсивен руски газ от европейците, а и за съседните на Украйна Унгария и Словакия също ще бъде по-изгодно да получават газа директно, а не през океана.

Но, без съмнение, е време да се сложи край на този странен икономически модел, при който руснакът и германецът, незнайно защо, не могат да търгуват директно помежду си, без участието на украинеца и разрешението на американеца.

Превод и публикувано на български в: Гласове

Източник: https://vz.ru/economy/2018/11/14/950632.html

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.