В Киев ближат раните, нанесени от Майдана

Пет години след преврата Украйна е най-бедната и тоталитарна страна в Европа

На 21 ноември Украйна отбеляза 5-годишнината от началото на събитията, станали известни като „евромайдан”. Датата е обявена за официален празник като „Ден на достойнството и свободата”. Макар по-правилно и справедливо би било да се нарече „Ден на позора и скръбта”. Защото тези събития, планирани, организирани, финансирани и оперативно ръководени от колективния Запад доведоха до въоръжен държавен преврат и до най-страшната трагедия на украинския народ в най-новата му история. Хвърлиха го в кръвопролитна гражданска война и изправиха държавата на ръба на разпада.

Днес вече е известно — а и в САЩ и Европа не го крият, че в драматичната зима на 2013 – 2014 г. активно участие в „революционните действия” взеха чуждестранни лидери от различни нива и институции. Президенти, премиери, външни министри, сенатори, депутати, ръководители на международни организации разгряваха протестиращите и градуса на напрежението. Сега, пет години по-късно, активисти на Майдана признават, че са получавали инструкции в посолството на САЩ, което е действало като истински щаб на „революцията на достойнството”. „Пет милиарда долара инвестирахме в Украйна” похвали се публично тогавашната „пасионария” и помощник държавен секретар Виктория Нуланд.

За победата на бунта бяха впрегнати всички местни и западни медии. За да се придаде на събитията нужната масовост и да може да се каже, че недоволството е общонародно, бяха приложени изпитани технологии. От западните области на страната, известни с русофобията си, подхранвана от властите години наред, в столицата бяха докарани активисти на най-войнствените радикални групировки. Така телевизионната картинка, която се разиграваше на един площад и две централни улици придоби внушителност и всяваше трепет в цялата страна и света.

Журналисти, отразяващи протеста, със задна дата вече признават, че огромна част от „въстаналите” не са били наясно какви промени точно искат и за какво се борят. За правилното развитие на „народния гняв” и насочването му в правилното русло бяха подготвени правилните лозунги. Революция без лозунги няма.

Те бяха излъчвани с мегафони от специално подготвена сцена, на която актьорите периодично се сменяха. На нея деряха гърла всички, които претендираха за място във властта и дял от държавната хазна. По-хитрите открадваха време и отскачаха ту до Берлин, ту до Брюксел, или най-малкото влизаха да се сгреят в някое западно посолство. Знаеха, че там се раздават печеливши билети за пост по върховете.

Разбира се, лозунгите на първо място, „Оставка!”, но все по-често тълпата скандираше „Който не скача е „москал”. Възкресени бяха стари фашистки възгласи „Евреите — под ножа, московците — на бесило!”. Така се избистри главната цел на бунта — превръщането на Украйна в „Анти-Русия”. Зад паравана на т.нар. евроинтеграция народът трябваше да бъде откъснат от Русия, от собствената му национална идентичност и принадлежност. За целта бяха пуснати в обръщение множество митове. Че в Европа чакат Украйна с отворени обятия, че ще настъпи благоденствие, че олигарсите ще бъдат прогонени и корупцията изкоренена, че най-после ще се сложи край на „зависимостта” от Русия.

Нищо подобно не се случи. Напротив, най-богатата и развита република от някогашния Съветски съюз с мощен икономически и човешки потенциал днес с помощта на Запада и с механизмите на МВФ се превърна в най-бедната страна в Европа. Олигарсите останаха на местата си, а в компанията им се присъединиха нови. Показателно е, че за пет години президентът Порошенко увеличи състоянието си 8 пъти! Метастазите на корупцията обхванаха всички клетки на държавния организъм.

Тежката индустрия и науката бяха унищожени, изчезнаха предприятия, чиято продукция се изнасяше в целия свят. Машиностроене, самолетостроене, корабостроене, модерен военно-промишлен комплекс, стабилна и силна енергетика, стройна здравна и образователна система — всичко това днес е в руини. А Порошенко и компания обикалят западните столици с протегната ръка, за да вържат бюджета. Условието за отпускане на милостиня е изпълнение изискванията на МВФ.

Така вместо европейско жизнено равнище украинците получиха европейски цени и африкански доходи. Вместо сигурност — гражданска война, ужасяваща престъпност и превръщането на страната им в полигон за ученията на НАТО. Вместо собствено оръжие — старо американско. Вместо свобода — колониално управление. Вместо гражданско общество — жестока цензура, преследване за несъгласие с властта и неонацистка идеология. Резултатът: 45-​милионното население се стопи до 24 – 30 милиона. Войната отне над 10 300 човешки живота. В страната останаха само онези, които нямат средства да си купят билет за чужбина. Единственото обещание, което ЕС изпълни, бе даването на безвизов режим, за да решат собствения си проблем с недостиг на ниско платена работна ръка. Разочарованието е тотално. Последно проучване сочи, че 91 на сто от украинците смятат, че са били излъгани.

Пет години след Майдана в Европа е отворена кървяща рана, която Западът няма интерес да лекува. Проектът „Анти-Русия” трябва да продължи. Защото работи както срещу Русия, така и срещу Европа и големият печеливш са САЩ. Завръщането на Крим в родината обаче показа, че проектът може да бъде с плачевни последици за своите автори.

Източник: Русия днес

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.