Повечето държави по света са реално фалирали схеми

Държавите са де факто фалирали като начин на управление на бюджетите си, може би с някои много малко на брой изключения.

Всички т.нар. „развити“ и „богати“ страни имат огромни и нарастващи във времето държавни дългове и заедно с това огромни бюджетни дефицити. Тези огромни, без прецедент в историята с размерите си, дългове държавните бюрократи не могат да ги изплатят, следователно реално са фалирали, макар и да не го обявяват публично и да се надяват колкото се може по-малък процент от хорицата да си дават сметка.

За да се финансират бюджетните дефицити, идват на помощ централните банки, които чрез парична фалшификация, наричана политкоректно „парична политика“, продължават да поддържат безотговорните и дори престъпни практики на правителствата на обедняване и разоряване на собствените им граждани.

Държавите са фалирали, защото едва ли реално коректен „начин на плащане“ може да бъде… печатането на още от същата, официално обявена, „национална валута“. Ако аз имам монопол върху „производството“ на пари и ви дължа пари, като мога по всяко време да си „произведа“ още от тях – това минава ли реално за „издължаване“? При положение, че изкуствено нарасналата парична маса всъщност удря реално стойността на парите, покупателната способност на доходите на хората, ползващи валутата и по този начин капиталът, спестяванията на хората в тази валута, се подрива. Така „цената“ на дълга я плащат същите тези поданици, ползващи и сляпо доверяващи се на „националната парична единица“, че представлява… пари.

При съвременните книжни „валути“ това е масово общоприетият начин на „разплащане“ на държавен дълг (другият възможен начин – чрез увеличаване на данъците – също се практикува, но далеч не толкова често, защото е по-явен грабеж и предизвиква много по-голямо социално недоволство и разочарование сред избирателите). Чрез обедняване на гражданите, разчитащи на покупателната способност на националната валута и на сляпата вяра, че все по-огромната „социална“ преразпределителна пирамида на държавата няма да рухне (а тя реално, като стойност, отдавна е рухнала).

Цената на дълга и цената на фалита я плащат всички живущи във фалиращите пирамиди-„държави“. Най-вече тези, зависещи от пенсии, социални плащания и т.н., но и също така всички данъкоплатци, вложители в банки и въобще залагащи на покупателната способност на книжните валути.

Колкото по-рано отделният човек си даде сметка за реалния фалит на държавните финанси и фалшивостта на официалните „валути“ и започне на тази база да планира бъдещето си и изгражда реално икономическо благосъстояние, толкова по-добре за него.

Добрил Русев

Споделете:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.